Решение № 5598 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1990/2013 г.

Решение № 5598 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1990/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на РДНСК Югоизточен район против решение № 178/9.01.13 г. по адм. д. № 243/12 г. по описа на Административен съд - Ямбол с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, "Арапли 2001" АД, представлявано от управителя Йордан Николаев Воденичаров, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване по жалбата на "Арапли 2001" АД пред първата инстанция е Заповед № ДК-02-ЮИР-216/31.08.12 г. с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ Началникът на РДНСК Югоизточен район е наредил премахване на незаконен строеж "Път", находящ се в УПИ II-100002 /за производство на фураж/, масив 100 по КВС, землище с. Бояджик, общ. Тунджа, установяващ връзка с път № III-5503, извършен без строителни книжа от неизвестен извършител. С обжалваното решение оспорването е уважено с отмяна на административния акт. Решаващият съд е приел, че при издаването му е нарушено административнопроизводственото правило по чл. 35 АПК, а при обсъждане доказателствата по делото е приел, че строежът е търпим в хипотезата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ. Решаващият правен извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед, обусловил диспозитива за отмяната й, е обоснован и законосъобразен предвид следното: С предметната на оспорването заповед компетентният административен орган е наредил премахването на незаконен строеж, наименован като "път", част от УПИ II-100002, отреден за производство на фуражи, застроен с производствени сгради, площадки и пр. Т. н. "път", видно от графичния материал представлява част от поземления имот с трайна настилка с ширина 3,50 м и дължина 40 м, посредством която се осъществява излаз на имота до път III-5503, направление гр. Ямбол - с. Бояджик. Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата /ДРЗП/ път е ивица от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Описаната по-горе част от площта на УПИ II-100002 не се вмества в цитираното законово определение на понятието "път", тъй като служи единствено за обслужване производствената дейност в имота. След огледа на място назначената по делото съдебно-техническа експертиза, приета при спазване процесуалните правила по Раздел V-ти, Глава ХIV-та от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим субсидиарно на основание препращаща норма на чл. 144 АПК, експертът инж. Серафимова, е констатирала, че "бетоновият път" представлява част от работната площадка на фуражната база и не следва да бъде разглеждан като самостоятелен обект. Тази констатация вещото лице е потвърдила и при доклада на писменото заключение в съдебно заседание на 19.12.12 г., поведено при участието на страните. Писменото заключение не е оспорено и като е приел, че поставената задача експертът е изпълнил в пълнота, съдът го е включил в доказателствения материал с нарочно определение. Предвид безспорното установяване относно характера, вида и предназначението на частта от УПИ II-100002, се налага изводът, че същата не отговаря на законовото изискване за "път", от което следва, че обжалваната заповед е незаконосъобразна като издадена при липсата на предмет. По така изложените съображения касационните доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни. Следва обжалваното решение, правилно като резултат, да бъде оставено в сила като на ответника по касация се присъдят разноски за тази инстанция, своевременно заявени и доказани в размер на 300 лв. - адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие с дата 30.01.13 г. Сумата, на основание чл. 143, ал. 1 АПК вр. с чл. 2, чл. 3 и чл. 15, ал. 1, т. 3 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол, следва да бъде заплатена от ДНСК - София. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение,