Решение № 13448 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2152/2012 г.

Решение № 13448 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2152/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по чл. 208 и сл от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ДЕЛТА-С" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Н. Генчев, срещу решение № 5348/24.11.2011 г., постановено по адм. д. № 1591/11 г., по описа на Административен съд гр. София /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 23-1000494 от 12.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/ - София, при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно прилагане на закона - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът е възприел изводите на органа по приходите без да обсъди приетите по делото доказателства, както и възраженията за допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. В допълнително становище излага доводи за допустимост на първоинстанционното решение. Моли да бъде отменено решението, ведно със законните последици. Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Атанасова, излага доводи досежно правилността на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на касационната жалба, тъй като обжалваното решение е недопустимо, като постановено по просрочена жалба. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 23-1000494 от 12.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушение на процесуалните правила визирани в ДОПК. Процесната ревизия е повторна и във връзка с определяне на задължения по: ЗДДС за данъчни периоди: м. м. 11, 12.2004 г.: м. м. 04, 05, 06, 08, 11. 2005 г.; м. м. 04, 07, 12. 2006 г. и м. 10. 2007 г.; ЗКПО (отм.) за 2004 г. и 2005 г. На първо място съдът е приел, че жалбата до съда подадена на 22.11.2011 г, срещу мълчаливо потвърден на 2.11.2011 г. РА. С Решение № 1830 от 29.11.2010 г. В производството по чл. 156, ал. 6, вр. ал. 5 и ал. 4 ДОПК Директорът на Дирекция "ОУИ" - София е: обявил за нищожен РА № 23-1000494/12.05.2010 г. в частта на определените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 11. 2004 г. и м. 10. 2007 г.; изменил ревизионния акт, като е намалил размерите на определените задължения по ЗКПО (отм.) за 2004 г. и за 2005 г. и е потвърдил РА в останалата оспорена част, поради което жалбата е процесуално допустима. При така установеното съдът е приел, че предмет на оспорване са установените с акта задължения по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди: м. 12. 2004 г.; м. м. 04. 05, 06, 08, 11. 2005 г.; м. м. 04, 07, 12. 2006 г. От фактическа страна съдът е приел за установено, че с РА не е признато право на жалбоподателя "ДЕЛТА-С" ЕООД да приспадне данъчен кредит, начислен във фактури, издадени през процесните данъчни периоди и описани подробно в РД, в РА и в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, издадени от: "Ивт комерс" ЕООД; "Каунас трейд" ЕООД; "Ан джи експорт - импорт" ЕООД; "Силмекс" ЕООД; "Росимекс" ЕООД; "Волтрон" ЕООД; "Габимекс" ЕООД' "Ена маркетс" ЕООД. Отказите са мотивирани с липса на доказателства за реално извършване на документираните доставки. По отношение на всички доставчици при посещенията на декларираните адреси за кореспонденция не са били открити собствениците на дружествата, или техни представители, поради което исканията за предоставяне на документи и писмени обяснения са били връчени по реда на чл. 32 ДОПК. Вещо лице изготвило съдебно-счетоводната експертиза не е извършвало проверки в счетоводствата на доставчиците. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че възражението, досежно нарушение на процедурата по реда на чл. 32 ДОПК не следва да се обсъжда, тъй като дори и да е допуснато по отношение връчването на исканията на някои от доставчиците нарушение на процедурата, то не може да бъде квалифицирано като съществено, тъй като не е повлияло на правото на дружеството - жалбоподател да организира впоследствие процесуалната си защита, както по време на административното обжалване, така и в съдебната фаза. В останалата част от акта, съдът подробно е анализирал приложимите за процесните ревизирани периоди материалноправни разпоредби на ЗДДС и е приел, че РА е законосъобразен. В частта по ЗКПО липсват мотиви. Решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Както беше посочено ревизионното производство е повторно и във връзка с решение № 1396/9.10.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София, с което е отменен предходен РА № 2000900938/22.05.2009 г. На първо място е неоснователно възражението на представителя на ВАП за недопустимост на обжалваното решение. Обжалвания РА е връчен на касатора на 02.06.2010 г. и преди изтичане на законоустановения 14-дневен срок на 16.06.2010 г. е подадена жалба по административен ред. Срока за произнасяне на решаващия орган изтича на 31.07.2010 г., като преди изтичането на този срок на 1.07.2010 г. между страните е подписано споразумение за продължаване на срока за произнасяне но жалбата до 3 месеца, считано от датата на законния срок за произнасяне на решаващия орган по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, т. е. новия срок изтича на 31.10.2010 г., а жалбата до съда срещу мълчаливо потвърден РА е подадена на 22.11.2010 г., поради което е процесуално допустима. По същество на спора, настоящият състав намира, че по делото са представени и приети доказателства, които не са обсъдени от съда поотделно и в съвкупност, като дори не са разграничени доставките по своя предмет. Не са обсъдени възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила визирани в ДОПК досежно връчване на съобщенията по реда на чл. 32 от ДОПК. Действително това нарушение не е от категорията на съществените, но с оглед установяването на този факт са приложима и нормата на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.), която съдът е приел, че е налице по отношение на процесните доставки. По делото са приложени 4 папки приложения, една от които не е по настоящото дело, а по адм. д. № 4887/09 г. В мотивите си съдът е обсъдил подробно приетото без оспорване от страните заключение на ССЕ, което не е приложено към съдебното дело. В частта по ЗКПО съдът не е изложил фактически и правни доводи, т. е. липсват мотиви. Предвид влязло в сила прекратително определение съдът е приел, че предмет на оспорване са установените задължения по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди: м. 12. 2004 г.; м. м. 04. 05, 06, 08, 11. 2005 г.; м. м. 04, 07, 12. 2006 г. Видно от определение, постановено в открито съдебно заседание на 19.04.2011 г. след уточнение направено от пълномощника на жалбоподателя производството по делото е прекратено в частта по ЗДДС за м. ноември 2004 г., в частта по зкпо за 2004 г. досежно промяна финансовия резултата на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО и в частта по ЗКПО за 2005 г. по т. 3 от жалбата. Жалбата в тази част не е поддържана от жалбоподателя предвид изричното произнасяне на горестоящия орган с Решение № 1830 от 29.11.2010 г., с което в частта по ЗКПО е изменен ревизионния акт, като е намален размера на определените задължения за 2004 г. и за 2005 г. В останалата част с която е потвърден РА относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2004 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 вр. чл. 15, ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.) и за 2005 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, чл. 23, ал. 2, т. 11 и чл. 23, ал. 2, т. 8 от ЗКПО (отм.), за сумата от 241 034,11 лева, производството по делото не е прекратено и съдът е длъжен да се произнесе по жалбата в тази част. С оглед на изложеното и поради липса на обсъждане на приетите по делото доказателства, възраженията на жалбоподателя и позоваване в обжалвания акт на неприложена съдебна експертиза, както и неизлагане на мотиви както от фактическа така и от правна страна в частта по ЗКПО, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Липсата на обсъждане на доказателствата по делото и възраженията на жалбоподателя, налага на извода, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът се е позовал на писмено доказателства, което е относимо към предмета на делото, обсъждано е от него в мотивите на съдебния акт и не е приложено по делото. Нарушението е съществено тъй като създава вероятност, че фактите може да са се осъществили по различен от приетия от съда начин. При новото разглеждане на делото, съдът следва да приложи по делото изслушаната и обсъждана в мотивите на съдебния акт ССЕ, да обсъди събраните доказателства и възраженията на жалбоподателя, като при необходимост в частта по ЗКПО (отм.) следва да укаже да жалбоподателя да уточни точно в коя част поддържа жалбата си, съответно по основание и размер. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК