Решение № 1608 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 234/2018 г.

Решение № 1608 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 234/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Красна поляна" – Столична Община против решение № 5918 от 23.10.2017 г., постановено по адм. д. № 3082/2017 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответницата – М. Борисова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София – град обявява нищожността на заповед № РКП-17-РД-56-64/1.03.2017 г. на кмета на район "Красна поляна" – Столична община, в частта й с която се отменя заповед за настаняване от 5.12.1996 г. и отменя заповедта в частта й, с която е прекратен договора за наем от 21.03.2006 г., сключен с М. Борисова и членовете на домакинството й. С решението е отменена и заповед № РКП17-РД48-2/17.03.2017 г. на кмета на район "Красна поляна" – Столична община за изземване на общинското жилище от М. Борисова, поради ползването му без основание. Законосъобразен е изводът на съда за нищожност на оспорената заповед в частта й, с която се отменя заповедта за настаняване от 5.12.1996 г. Последната е стабилен административен акт, като в оспорената пред първоинстанционния съд заповед не е посочено, нито фактическо, нито правно основание за нейната отмяна. Правилно съдът приема, че не са налице изискванията на чл. 99 и сл. АПК, а и приложението му е невъзможно, поради изтичане на законоустановените срокове. Следователно извън правомощията на административния орган е да отмени заповедта за настаняване, поради което заповедта в тази й част е нищожна, а изводите на първоинстанционния съд в този смисъл са законосъобразни. Неправилен е изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта в останалата й част. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че М. Борисова не е заплащала наема за жилището за период около 2 години и половина, не са заплащани и задълженията към "Софийска вода" АД за ползвана студена вода. Безспорно е установено, че ползваното жилище е частна общинска собственост. Съгласно нормата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца. От изложеното следва, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда, че административният акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила. Неуведомяването на наемателката за започналото административно производство в случая не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Такива биха били допуснати, ако участието й в административното производство би довело да различен краен акт. Освен това Борисова има възможност да ангажира доказателства в съдебното производство и обори констатациите в заповедта, което не е сторено. Следователно при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неправилно съдът приема, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като със същата се прекратява не наемното правоотношение, а наемния договор. С прекратяването на договора се прекратява и правоотношението между страните, а цитираната съдебна практика не се споделя от настоящия състав. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което решението в тази му част следва да се отмени като се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта в частта й за прекратяване на наемното правоотношение да се отхвърли. След като заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е законосъобразна, то такава е и последващата заповед за изземване на общинското жилище, тъй като същото се владее без основание, поради което е налице хипотезата на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Ето защо като прави извод в обратния смисъл първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта да се отхвърли. Предвид изхода на делото и и направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди М. Борисова да заплати на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,