Решение № 13872 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5249/2010 г.

Решение № 13872 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5249/2010 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Янка Янакиева Илиева и Станка Любомирова Кирова, и двете от София, против решението на Софийски градски съд от 15.11.2009 г. по адм. дело № 1514/2005 г., с което е отхвърлена жалбата им против Заповед № РД-09-174 от 23.03.2005 г. на кмета на район "Люлин" при Столична община. В касационната жалба и писмената защита са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, в резултат на несъобразяване със събраните по делото доказателства и най-вече със заключенията на вещото лице инж. Васил Георгиев. Твърди се още за постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се определи като незастроена частта от процесния имот, съобразно заключението на вещото лице Георгиев. Ответникът - кметът на район "Люлин", не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за установено, с оглед изработения помощен кадастрален план, в който попада и бившият земеделски имот на наследодателя на касаторите, нанесен върху сега действащия ЗРП на квартала, че бившият имот попада в застроени УПИ. Според него междублоковите пространства са били предвидени за озеленяване и мероприятието е изпълнено. Поради това дава заключение, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и при отсъствие на твърдяните с касационната жалба процесуални нарушения., което според него налага оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Софийски градски съд е образувано по жалба, подадена от настоящите касатори, в качеството им на наследници на Илия Велев Колев, против Заповед № РД- 09-174 от 23. 03. 2005 г., издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ от кмета на Столична община - район "Люлин", с която процесният имот, за който е поискано издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ - пл. № 5100082, к. л. 237, по плана на ж. к. "Люлин" - 4-ти микрорайон, с площ по графични данни от 8700 кв. м, е определен като изцяло застроен. След като е обсъдил доказателствата по делото, в това число и заключенията на назначените основна и допълнителни съдебно-технически експертизи съдът е приел, че по отношение частите от имота, посочени като свободни от застрояване, означени с букви ВГДФОПВ (оцветена в оранжево) и ЕЖЦЧКРСЯЮЕ (оцветена в зелено) на скицата към приетата допълнителна техническа експертиза от 17. 12. 2007 г. е реализирано озеленяване - засаждане на декоративна дървесна и храстова растителност; изграждане на асфалтирани площадки, баскетболно и волейболно игрища и детска площадка. При тези данни първоинстанционният съд е стигнал до извода, че имотът попада в жилищен комплекс, като спорните части представляват част от междублоковото пространство, което функционално обслужва комплексното по своя характер мероприятие - жилищно строителство и е налице застрояване с оглед критериите на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в случаите, когато бивши земеделски имоти са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, бившите собственици се обезщетяват. В § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват такова възстановяване. Самото определяне на застроената част, съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е предвидено да се извърши от техническата служба в общината при спазване изискванията на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В конкретния случай реализираното строителство безспорно е от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, тъй като мероприятието е комплексно - включва изграждането както на сгради, така и на съоръжения, представляващи съпътстваща инфраструктура и озеленяване. Последното не може да се възприеме като свободна площ, тъй като застрояването по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на съответните обекти, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им функциониране. В този смисъл е и изричната норма на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, действала към момента на издаване на процесната заповед, съгласно която в площта на жилищните територии се включва задължително и терени за улици и паркинги и терени за обществени озеленени площи. Правилно административният съд е приел, че зелените площи са неразделна и неделима част от комплексното жилищно застрояване. Без значение за определяне на имота като застроен е обстоятелството относно поддържането и състоянието на зелените площи като благоустройствено мероприятие, каквито съображения се излагат от касационните жалбоподатели. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото и обосновано е приел, че отчуждителното мероприятие по плана е реализирано и, че е налице застрояване върху целия процесен имот. Правилно е възприел само констатациите от техническа страна на техническите експертизи, тъй като изводите относно вида на изпълнените мероприятия и наличието на застрояване са от правен характер а не от компетентността на експерта. Като е достигнал до тези правни изводи, първоинстанционният съд е постановил един правилен и обоснован съдебен акт.. Предвид изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд счита, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение