Решение № 3840 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13996/2008 г.

Решение № 3840 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13996/2008 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Божурище, чрез процесуалния му представител юрк. Бухларски, срещу решение № 528 от 30.09.2008 г. на Административния съд - София - област, постановено по адм. дело № 242 от 2008 година. В касационната жалба са развити оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че съдът неправилно се е позовал на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като посочената разпоредба е неприложима в конкретния случай. Иска се отмяна на постановеното решение, като съдът да се произнесе по същество и да отхвърли жалбата на Любомир Китанов против мълчаливия отказ на кмета на община Божурище по искане с правно основание § 29 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Ответникът - Любомир Стоянов Китанов, чрез пълномощника си Бойко Китанов, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Подробни съображения излага в представено писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че делото е изяснено от фактическа страна и не са налице нарушения на материалния закон. За да обоснове решението си, съдът правилно е тълкувал разпоредбата на § 29 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, като е обвързал същата с позоваване на § 7, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОС. Фактическият състав на § 29 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ изисква кумулативно наличие на изрично посочени предпоставки, които в случая са налице, подробно обсъдени от съда в тяхната поредност. Конститутивното действие на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА настъпва с влизане в сила на закона и общината придобива собствеността по силата на закона. Следователно правилен е изводът, че е доказана собствеността на процесния имот като общински. Липсват данни, които да сочат за пороци в обжалваното решение, и същото е законосъобразно. Върховният административен съд - четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административният съд - София - област, е отменил мълчалив отказ на кмета на община Божурище за възлагане и одобряване на оценка с цел продажба по § 29 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ на УПИ I-471, кв. 61 по действащия кадастрален план на с. Хераково, община Божурище, махала Кантон. С отделен диспозитив съдът е признал по отношение на община Божурище правото на Любомир Стоянов Китанов да закупи на основание § 29 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ посочения недвижим имот, като е задължил кмета на общината след влизане на решението в сила да продължи процедурата по продажба на имота. Така постановеното решение е неправилно. Необосновано съдът е приел, че кметът на община Божурище е сезиран с молба по § 29 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр. 13 от 2007 г.). Такава молба не е приложена по делото. Във връзка с указанията му за пълно комплектуване на административната преписка с писмо от 26.05.2008 г. процесуалният представител на община Божурище е посочил, че всички налични документи вече са изпратени заедно с жалбата на Любомир Китанов. Независимо от получения отговор съдът е приел, че между страните не е спорно наличието на молба по § 29 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Този извод е необоснован, тъй като по делото има единствено косвени данни, че жалбоподателят е сезирал кмета на община Божурище с молба за изкупуване на процесния имот. След като последната не е представена по делото, не е ясно как съдът е установил конкретното й съдържание, за да я квалифицира като подадена по реда на § 29 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Обжалваното решение е неправилно и поради нарушение на материалния закон. За да отмени мълчаливия отказ на кмета на община Божурище, съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки на § 29 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за определяне на оценка по чл. 36, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Съгласно посочената разпоредба, когато в случаите на учредено право на ползване върху земи - общинска собственост, въз основа на актовете по § 4 стойността на земята не е заплатена, ползвателите в едногодишен срок от влизането в сила на този закон могат да поискат определянето на оценка съгласно чл. 36, ал. 3 и да заплатят цената на земята в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Спорният по делото въпрос е дали предоставеният за ползване имот представлява държавна или общинска собственост. В тази насока първоинстанционният съд е изложил мотиви, че към 1968 г., когато е отстъпено правото на ползване, земята е била включена в Държавния поземлен фонд, но по силата на § 7, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА е преминала в собственост на общината, без значение дали е актувана като общинска или не. Изводите на първоинстанционния съд са неправилни в няколко насоки. На първо място, нормата на § 7, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА е приложима само в изчерпателно посочени хипотези. Съгласно § 7, ал. 1, т. 3 преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици. Дори и да се приеме, че съгласно ПУП, действал към момента на влизане в сила на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, процесният имот пл. № 471 в УПИ I-471, кв. 61 е бил отреден за жилищно застрояване, по делото няма доказателства, че е придобит от държавата чрез отчуждително производство, каквото е изискването на т. 3 от § 7. Отделно от това, изводите на съда не са съобразени с представения по делото акт за държавна собственост № 337 от 12.02.1992 година. Не може да се приеме при наличието на съставен АДС, че имотът е преминал в собственост на общината ex lege, без да е необходимо да се актува като общински. Ако общината е считала, че процесният имот е станал общински на основание § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА, то е следвало да започне процедура по отписването му от актовите книги за държавна собственост. Процедурата за деактуването на недвижими имоти като държавни и записването им като общински е регламентирана в Наредбата за държавните имоти (отм., ПМС № 235 от 1996 г.) и в Разпореждане № 111 на Министерския съвет от 2.11.1992 г. (необнародвано), а след 1.06.1996 г. - в ЗДС, ЗОС и в правилниците за тяхното прилагане. След като няма данни, че такава процедура е изпълнена по който и да е правен ред, съставеният акт за държавна собственост легитимира държавата като собственик на процесния имот, тъй като е официален документ, удостоверяващ възникването на правото на държавна собственост. Впрочем, в писмото до административния съд от 26.05.2008 г. процесуалният представител на община Божурище изрично е посочил, че не е възможно да бъде удовлетворено искането на заявителя Китанов, тъй като земята няма общински характер. От всичко изложено дотук се налага изводът, че в случая не е изпълнена една от кумулативните предпоставки на § 29 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, касаеща характера на собствеността на предоставения за ползване имот. В случая е безспорно, че имотът не е общинска собственост, поради което е и безпредметно да се обсъждат останалите елементи от фактическия състав на § 29 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и административният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, настоящият състав следва да се произнесе по съществото на спора, като отхвърли жалбата на Любомир Стоянов Китанов срещу мълчаливия отказ на кмета на община Божурище за изготвяне на оценка по § 29 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ на предоставения му за ползване имот пл. № 471 в УПИ I-471, кв. 61. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,