Решение № 14905 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3397/2020 г.

Решение № 14905 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3397/2020 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на К. К. срещу решение № 29 от 09.01.2020 г. по адм. д. № 2539/2019 г. на Административен съд Б., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу принудителна административна мярка – принудително задържане на пътното превозно средство лек автомобил марка "Хюндай", модел "Соната", с рег. [рег номер МПС], посредством техническо средство "скоба". Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Позовава се на нарушение на разпоредбата на чл. 99, ал. 2, ал. ЗДвП, съгласно която местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. От събраните доказателства, снимковия материал се е установило, че липсва пътна маркировка. Не е установено, че представените по делото снимки на които са налице табели касаят ул. "Д. П." и кога са направени. Ответната страна представя писмен отговор. Претендира разноски по делото. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че не съществува спор относно мястото на паркиране на процесния автомобил, а именно на ул. Д. П. гр. С., обстоятелството, че автомобилът е управляван от жалбоподателя и че не е заплатена съответната такса по цена, съгласно решение № 73 от 17.12.2015 г. на Столичен общински съвет. Видно от представените схема на работен участък на екип "скоби", включващ и процесното място в "зелена зона" и схема на знаковото стопанство на процесния участък ул. "Д. П." попада в обхвата на зоната, който обхват е установен и в представената заповед № СОА18-РД95-690/31.10.2018 г. на кмета на Столична община. В заповедта обхватът на зоната е описан чрез посочване на нейните граници, а именно изрично изброени в заповедта булеварди и улици, тоест територията, която попада в тези граници е "зелена зона" и не е необходимо да се обозначава всяка част от тази територия с пътни знаци и табели. Поради това за неоснователни за приети доводите на жалбоподателя, че е бил въведен в заблуждение, че мястото, на което е паркирал е извън обхвата на "зелена зона", поради което не е налице паркиране на обозначено място в зоната за платено паркиране. Решението е правилно. Установено е по делото, че на 02.10.2019 г. /работен ден/ жалбоподателят е паркирал управлявания от него лек автомобил марка "Хюндай", модел "Соната", с рег. [рег. номер МПС] в гр. С., на ул. "Д. П." и не е изпратил SMS и не е платил чрез талон почасово паркиране на въпросното място, тъй като не забелязал пътни знаци и указателни табели за условията на паркиране. Правилно е прието от съда, че в случая на ниво подзаконов нормативен акт, какъвто е наредбата /НОДТСО/, в чл. 55 от нея, е уреден нормативно обхватът на зелена зона, в който се намира процесната улица, с което всеки водач следва да се съобрази. Допълнително и представената заповед на кмета на СО включва конкретната улица в обхвата на зелена зона на гр. С. Правилно са съобразени представената утвърдена по надлежния ред схема на знаково стопанство на процесния участък, схема на работния участък на ответника за деня и снимки на вх...да на зоната на процесната улица, от които е видно надлежно обозначаване с неподвижен пътен знак и табела, указваща вида зона, правилата за паркиране и т. н. При спазване на правилата за движение, водачът е преминал през табелата, указваща начало на действие на зелена зона и не е излязъл от действие на зоната. Правилно съдът е възприел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че не можел да се ориентира и да заплати за зоната. Неоснователни са доводите в жалбата, че ответникът е признал за липса на знаци и маркировка. Ответната страна е заявила, че не е необходимо всяко място, включително процесното да бъдат изрично обозначавани с пътна маркировка и неподвижен знак, указващи вида зона за почасово платено паркиране. Съдът правилно е отчел, че съобразно нормативната регламентация, зоната за почасово платено паркиране е нормативно определена като територия, обхващаща множество улици, булеварди и места, с наличие на табели, указващи начало и край на зоната, без необходимост от маркиране на всяко конкретно място. Паркирането на тази територия е платено. Съгласно представените заповеди и наредбата, водачът е длъжен преди паркиране в зона за почасово платено паркиране да е снабден с талон или да изпрати SMS на посочения номер. В тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба, че не са създадни условия за заплащане на таксата. Обжалваното съдебно решение като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Представено е извлечение от банкова сметка за изплащане на сумата. Не е направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение