Решение № 10180 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1752/2011 г.

Решение № 10180 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1752/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1922/4.10.2010 г., постановено по административно дело № 1884/2010 г., Варненският административен съд е отменил решение № 5/18.05.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Варна и потвърденото с него разпореждане № 168/25.03.2010 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО, с което Красимир Вълев Костов е задължен да възстанови по сметката на държавното обществено осигуряване сумата от 3835.24 лв. - 3147.62 лв. главница и лихви 687.62 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Варна, действащ чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Ивелина Йовкова. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е приел, че отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО следва да се носи само от осигурителя в резултат от издаването на незаконосъобразна заповед № 161/28.07.2008 г. на директора на ОД "ПБЗН" - Варна по чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда в полза на Красимир Вълев Костов. Исканията са за отмяна на решението на Административен съд - Варна като неправилно, отхвърляне на жалбата на Красимир Вълев Костов от гр. Варна срещу решение № 5/18.05.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Варна и потвърденото с него разпореждане № 168/25.03.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Варна като неоснователна, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за защита пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Красимир Вълев Костов от гр. Варна чрез повереника си адв. Албена Драганова в писмен отговор, в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което моли то да се остави в сила, а жалбата срещу него - без уважение. Твърди, че отменените административни актове са незаконосъобразни на основанията по чл. 146, т. т. 3-5 от АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Ответникът по касация Областна дирекция на МВР - Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав установи следното: Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Оспореното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. Сумите (главница и лихва), които по силата на процесните административни актове Красимир Вълев Костов е задължен да внесе в приход на бюджета на ДОО, са от неправилно извършени осигурителни разходи, представляващи получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 05.08.2008 г. до 17.09.2009 г. Административният орган е преценил, че правото на жалбоподателя като баща на дете, ненавършило двегодишна възраст, е акцесорно несамостоятелно негово право и произтича от правото на майката на посочения отпуск при съществуване на валидно трудово правоотношение на двамата родители. Прекратяването на трудовия договор на майката предполага отсъствие на основание за получаване на обезщетение от бащата за процесния период, поради което е ангажирана имуществената отговорност на последния. Решението на Административен съд - Варна, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. За да отмени оспорените актове като незаконосъобразни обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и в съответствие с приложимия материален закон, първоинстанционният съд е приел за установено нарушение на материалноправните разпоредби от административния орган. Този извод следва да бъде изцяло споделен. Видно от материалите по делото, заповед за отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст не е издадена на майката на детето по чл. 164, ал. 1 от КТ. Издадена е направо заповед № 161/28.07.2008 г. на бащата Красимир Вълев Костов, без осигурителя да съобрази, че за прехвърляне на правото на ползване на отпуск за отглеждане на ненавършило 2 години дете на бащата, е необходимо това право да е възникнало и да е било упражнено от майката чрез съответна заповед от работодателя по чл. 164, ал. 1 от КТ. В този смисъл обосновано решаващият съдебен състав е приел, че твърдяните от осигурителния орган неправомерни плащания на парични обезщетения са пряка и непосредствена последица от изпълнението на незаконосъобразната заповед № 161/28.07.2008 г. на директора на ОД "ПБЗН" - Варна по чл. 164, ал. 3 от КТ, а за тях не следва да отговаря бащата Красимир Костов, който е придобил на собствено основание въз основа на тази заповед правото на парично обезщетение. Ако и съгласно действащата нормативна уредба, след като субективното право не е било упражнено от майката, то тя не е могла да го прехвърли на бащата, въз основа на заповед № 161/28.07.2008 г. за жалбоподателя е възникнало право на парично обезщетение. Изплатените му такива за периода от 05.08.2008 г. до 17.09.2009 г. не представляват недобросъвестно получени осигурителни плащания, поради което не подлежат на възстановяване от него, а са налице предпоставките по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за ангажиране отговорността на осигурителя за причинените от последния щети на ДОО. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че съдът е приложил правилно материалния закон и е направил обоснован правен извод, съответен на събраните доказателства, поради което и при липса на касационни основания за отмяна на проверяваният съдебен акт, същият трябва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,