Решение № 60202 от 26.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 774/2021 г.

Решение № 60202 от 26.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 774/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Ж. Т. М. за отмяна на влязло в сила решение № 1507/03.07.2020 г. по гр. д. № 5357/2019 г. на Бургаския районен съд, поправено с определение № 260078/11.08.2020 г. по същото гражданско дело, с което е уважен иск за съществуване на вземане по 422 ГПК. Като основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителката твърди, че вследствие на нарушаване на съдопроизводствените правила – неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК, е нарушено правото й на лично участие като ответна страна в процеса, както и на избран от нея процесуален представител. Въпреки че в изпратеното съобщение е написано, че връчителят няма достъп до жилището на ответника и липсва отразяване, че не е намерено друго лице, което може и е съгласно да приеме и предаде книжата, неправилно е пристъпено към залепване на съобщение. Във върнатото по делото съобщение не е отразено по кое време от деня, включително часа, са извършени посещенията на адреса, нито е посочено защо няма достъп до жилището, респективно наличие (липса) на домофонна уредба. Ответникът по молбата "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, Бургас оспорва основателността на молбата за отмяна. По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав се е произнесъл с определение № 93 от 25.03.2021 г. по делото. По основателността на молбата: От приложеното гр. д. № 5357/2019 г. на БРС се установява, че посоченият адрес на ответницата е този на водоснабдения обект – [населено място], [улица], в исковата молба молителката е посочен като ответник поради това, че е абонат, която е потребила, но не е заплатила отчетени с измервателни средства услуги. С разпореждането си с правно основание чл. 131, ал. 1 ГПК съдът е разпоредил да се изпратят на ответницата преписи от това разпореждане и от исковата молба и приложенията на посочения в исковата молба адрес (л. 32). Съобщението е върнато по делото с отбелязване, че адресът е посетен на 17. 07, 03. 08. и 21.08.2019 г., входната врата е постоянно заключена и призовкарят няма достъп до нея, че адресатът пребивава на посочения адрес, поради което призовкарят е залепи уведомление до Ж. Т. М. в двуседмичен срок от 22.08.2019 г. да се яви в канцеларията на Бургаския РС на посочен адрес за получаване на съобщение по гр. д. № 5357/2019 г. на БРС. Съдът е разпоредил да се установи настоящият и постоянният адрес на ответницата и видно от приложената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., е установил, че посоченият в исковата молба адрес съответства на настоящия и постоянния адрес на ответницата (молителка в настоящото производство). При тези данни на 27.09.2019 г. съдът е разпоредил ново връчване на съобщението на адреса. По делото е върнато следващото съобщението с отбелязване, че адресът е посетен на 19. 09, 28. 09. и 29.10.2019 г., призовкарят няма достъп до жилището на ответника и адресатът пребивава на посочения адрес, поради което призовкарят е залепил ново уведомление до Ж. Т. М. в двуседмичен срок от 30.10.2019 г. да се яви в канцеларията на Бургаския РС на посочен адрес за получаване на съобщение по гр. д. № 5357/2019 г. на БРС. Съдът е направил опит да призове ответницата и на друг адрес, на който е регистрирано търговско дружество, на което тя е едноличен собственик и управител, при което е установено, че описът на дружеството е опразнен и то напуснало адреса. След извършените действия по призоваването на ответницата със свое разпореждане от 09.12.2019 г. съдът, като е констатирал, че ответницата не пребивава на посочения в исковата молба адрес, нито на заявения настоящ и постоянен адрес, нито на служебно установения адрес на стопанска дейност и не са открити данни за нейната трудова заетост, поради което е невъзможно връчване на книжата на адреса по месторабота, е приел на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, че разпореждането по чл. 131 ГПК е редовно съобщено на 05.12.2019 г., когато е изтекъл последният двуседмичен срок за получаване на книжата, указан в уведомленията и е разпоредил назначаването на адвокат за особен процесуален представител на ответницата. При тези констатации настоящият съдебен състав намира, че доводите на молителката за нарушение на разпоредбите на чл. 47, ал. 1 – ал. 5 ГПК са неоснователни. Действията на съда са законосъобразни. Още след връщане на първото съобщение, залепването на уведомление и изтичането на определения с него двуседмичен срок, установяване от съда, че посоченият в исковата молба адрес на ответницата съвпада с регистрирания от ответницата постоянен и настоящ адрес, са били налице предпоставките съдът да приеме съобщението за връчено на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Въпреки това съдът е извършил и допълнителни действия за редовното призоваване на ответницата, посочени по-горе и също законосъобразни, но тя не е била намерена, поради което по отношение на нея нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК е била приложена законосъобразно. Съобщението е официален свидетелстващ документ, който удостоверява отразените в него действия на длъжностното лице – призовкар, който се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила за удостоверените с него факти, на основание чл. 179 ГПК. С молбата за отмяна ответницата не е оспорила истинността (автентичността и верността) на обсъдените официалните свидетелстващи документи, нито я е опровергала. Поради което настоящият съдебен състав приема, че удостоверените със съобщенията и уведомленията факти са се осъществили така, както е посочено в тях. От двете поредни съобщения настоящият състав приема за установено, че призовкарят е посетил адреса на трите посочени във всяко от тях дати, които са с интервал повече от една седмица между всяко едно от тях, и не е могъл да намери ответницата на адреса, нито дори да проникне през входната врата на сградата, която е била постоянно заключена. Датата 03.08.2019 г., посочена в първото съобщение е събота – неприсъствен ден. Също и датата 29.09.2019 г. При връчването и на двете съобщения ответницата е търсена в период по-дълъг от един месец и не е могла да бъде намерена, макар да е установено, че не е напуснала адреса. Доводът, че връчителят не е написал защо (по каква причина) няма достъп до жилището, е неоснователен, тъй като е написал, че входната врата на сградата е била постоянно заключена. Поради това, че не е могъл да влезе в сградата, не е следвало да обяснява и защо не е намерил друго лице, което да е съгласно да приеме съобщенията и книжата. Към това следва да се добави и че връчителят не е имал задължение да отразява други обстоятелства, които е установил на адреса. Тежестта да докаже обстоятелствата, които биха опровергали отразените в съобщенията и уведомленията факти, е на молителката, но както беше посочено по-горе, тя нито е оспорила истинността на тези документи, нито я е опровергала, нито е сочила и представила доказателства за основателността на твърденията си. Поради изложеното настоящият състав приема, че ответницата е била редовно призована по делото по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и че съдът законосъобразно и е назначил процесуален представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, чрез която ответницата е била призовавана по делото и която е осъществила процесуално представителство на ответницата по делото и която е била уведомена за постановеното по делото решение и е получила препис от него. Така настоящият състав приема крайния извод, че по гр. д. № 5357/2019 г. на Бургаския районен съд съдът не е допуснал процесуални нарушения, които да са довели до лишаването на ответницата Ж. Т. М. (молителка в настоящото производство) от участие по делото, нито до ненадлежното и представителство, нито са довели до това Ж. М. да не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. От изложеното следва, че молбата за отмяна е неоснователна. С оглед изхода от това производство молителката няма право на разноски, а искането на ответника по молбата, който е представляван от юрисконсулт, за отмяна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева е основателно и следва да бъде уважено. Воден от изложеното и на основание чл. 307 ГПК съдът