Решение № 163 от 22.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 528/2014 г.

Решение № 163 от 22.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 528/2014 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 333 от 09.06.2014 г., постановено от настоящия съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, II-ро отделение, е допуснато касационно обжалване на решение № 1845 от 10.10.2013 г. по гр. д. № 3118/2013 г. на Апелативен съд -София, 11 състав, с което след частична отмяна на решението на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-6 състав по т. д. № 1386/2011 г., е отхвърлен предявения срещу ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК] иск за заплащане на сумата 53 174 евро, с левова равностойност 103 999.30 лв., представляваща застрахователно обезщетение по полица № 09121250089/29.09.2009 г., ведно със законната лихва от 14.04.2011 г. Касационното разглеждане е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос, свързан с предпоставките за квалифициране на кражбата като взломна. В жалбата се поддържат касационни доводи за съществено нарушаване на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че в нарушение на чл. 22, ал. 2, във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК съдията - докладчик във въззивното производство не се е отвел от разглеждане на делото, предвид на обстоятелството, че с изготвянето на проект за доклад пред първата инстанция същият докладчик е формирал определена преценка за спора и за релевантните факти. Навеждат се и доводи за неточна преценка на Постановление за спиране на досъдебно производство № 532/2009 г. на РП- М. и незачитане на дадената в него правна квалификация на извършеното престъпление на територията на ВЕЦ "Искър" - взломна кражба по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК. По съображения в жалбата, поддържани и в съдебно заседание на 29.10.2014 г. се иска отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите правни последици. Ответникът по касация - Застрахователна компания [фирма], чрез пълномощника си юрк. Г. П., счита въззивното решение за правилно. Съображения са изложени в подаден по реда на чл. 287 ГПК писмен отговор и в молба от 28.10.2014 г., имаща характер на защита, с искане за присъждане на разноски. Третото лице помагач [фирма] не е заявило становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ГПК, приема следното: При постановяване на обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд - София, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, е формирал извод, че в срока на действие на сключения валиден договор за застраховане на отдадено под лизинг имущество - пресевна промивна инсталация, не е настъпил застрахователния риск - кражба чрез взлом - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 или т. 4 НК. Позовавайки се на гласните доказателства е счел, че деянието не може да се квалифицира като кражба по смисъла на т. 3 от чл. 195, ал. 1 НК, доколкото не е налице разрушаване на прегради, нито повреждане или подкопаване, или преодоляване на прегради и доколкото сандъците, в които са били отделните части от инсталацията са били оставени в незаключено складово помещение на площадката на ВЕЦ "И.", което не е охранявано специално от страна на ищцовото дружество. В мотивите към решението са възприети показанията на свидетеля П., който при отиване на работа в края на м. декември 2009 г. е установил, че сандъците са разбити и частите не са налице, но е направен извод за липсата на данни при кражбата да е използвано техническо средство за отключване или повреждане на заключващи устройства или сигнално-охранителна техника, поради което не е налице квалифицирана кражба. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но е неправилно. По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното: Сред предвидените в Наказателния кодекс различни квалифицирани състави на кражба е и взломната кражба по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК. Според тази разпоредба кражба, извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот, съставлява квалифицирана кражба. Квалифициращото обстоятелство при този състав е именно преодоляването на прегради, чието естество или предназначение е изключване или ограничаване достъпа на трети лица до хора или вещи, или изключване или ограничаване въздействието на природни сили. Без значение е от какво е изработена преградата, съставляваща вещ или съоръжение, а от значение е единствено нейното естество, респ. предназначение. Законодателят е направил изчерпателно изброяване на формите на преодоляване на преградата. Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че не е необходимо деецът да е положил особени усилия или да е употребил някакви оръдия за преодоляването на преградата, като част от изпълнителното деяние на взломната кражба. Основните особености на взломната кражба са разяснени в ППВС № 6/1971 г., изменено и допълнено с ППВС № 7/1987 г. Съгласно задължителните постановки, обективирани в т. 10 от ППВС № 6/1971 г. здраво направени прегради са и заключените каси, бюра, куфари, касетки и др. Кражбата е квалифицирана по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК и когато вещите са взети заедно със заключените куфари, касетки и др. Съобразявайки задължителните указания на Върховния съд по приложението на по-тежко квалифицирания състав на кражба по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, на поставения правен въпрос трябва да се даде следния отговор: Предпоставките за квалифициране на кражбата като взломна са налице тогава, когато изпълнителното деяние включва преодоляването на преграда, здраво направена за защита на лица или имот и отнемане на движима вещ с намерение за противозаконното й присвояване, като от субективна страна е необходимо деецът да действа с умисъл за кражба още при разрушаването, повреждането или подкопаването на преградата. Здраво направени прегради са и заключени куфари, каси, бюра и др., като кражбата е квалифицирана не само когато деецът е преодолял тази преграда, но и в случаите, когато вещта е взета заедно с куфарите, касите, бюрата и др. С оглед отговора на поставения правен въпрос, следва да се приеме за неправилно изразеното от въззивния съд разбиране, че помещението, в което са се съхранявали частите от инсталацията изобщо не се заключва, нито се охранява специално от ищеца, а имотът от общо около 120 дка няма поставена ограда, т. е няма преграда и липсват данни за използване на техническо средство за отключване или повреждане на заключващи устройства или сигнално-охранителна техника, то не е налице взломна кражба. Това становище на решаващия състав не е съобразено със задължителните указания по приложението на квалифицирания състав на кражбата по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, дадени в ППВС № 6/1971 г., както и с приетото за установено от фактическа страна, че сандъците, в които ищцовото дружество е съхранявало частите на застрахованата вещ - пресевно-промивната инсталация, са били разбити, а частите - взети. В тази насока са и възприетите от въззивния съд непосредствени доказателствени сведения, дадени при разпита на свидетеля Ц. П.. Установените от този свидетел обстоятелства във връзка с констатираната именно от него кражба на машините и по-конкретно за повреждане на пазещите вещи - сандъци, в които са се съхранявали отделните съставни части от цялото съоръжение, съответства и на дадената правна квалификация на деянието - чл. 195, ал. 1, т. 3 НК в образуваното досъдебно производство № 523/2009 г. по описа на Районна прокуратура - М., спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК, чл. 245, ал. 1 НПК и чл. 215 НПК. Показанията на другия разпитан пред първата инстанция свидетел Г. Д. не отразяват негови непосредствени възприятия относно самото деяние, а в останалата част не противоречат на установените от св. П. обстоятелства, свързани със местонахождението на отделните детайли на инсталацията и тяхното съхранение в покрито, незаключено помещение/склад/, находящо се на площадката на ВЕЦ "Искър", охранявана от нейни служители. Предвид горното, следва да се приеме, че в периода на действие на застрахователна полица № 09121250089 е настъпило застрахователно събитие - квалифицирана кражба по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, поради което застрахователят дължи на ищцовото дружество обезщетение в размер 53 174 евро, чиято левова равностойност е 103 999.30 лв., съставляваща действителната стойност на откраднатите вещи съобразно заключението на тричленната техническа експертиза. Само за пълнота следва да се констатира, че процесното имущество, съставляващо пресевна промивна инсталация, е застраховано съгласно Общите условия за застраховане на имущество от 01.01.1995 г., включително Клауза за застраховка срещу кражба чрез взлом и грабеж на имущество и Добавък "Б" за имущество, отдадено на лизинг, като в покритите рискове съобразно полицата са посочени: т. 2, т. 3 и т. 5.5 от Общите условия. В т. 2.4 от Общите условия изрично е отразено, че тази застраховка покрива пълна загуба или частична вреда, причинени от или вследствие на злоумишлени действия от трети лица. Макар и в тази насока страните да не са въвели твърдения или възражения и съответно съдът да не е преценявал всички покрити рискове по застрахователната полица, горната констатация е само в подкрепа на извода за незаконосъобразност на отказа на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение. С оглед на изложеното и на основание чл. 293, ал. 1, предл. 3 от ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново решение по същество, с което да се уважи предявеният от [фирма] иск с правно основание чл. 208 КЗ за сумата 53 174 евро, чиято левова равностойност е 103 999.30 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 14.04.2011 г. до окончателното плащане на главницата. При този изход на делото ответникът по касация дължи на касатора разноски по делото за всички инстанции в размер на 18 902.52 лв., в какъвто смисъл е и представеният списък по чл. 80 ГПК, съобразен с доказателствата за действително извършени разноски. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение