Решение № 11643 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1556/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Лауд Консерт" ООД, ЕИК 202868392 чрез пълномощника му адв. Денборов, против Решение 7687/14.12.2022 г., постановено от Административен съд - София град по адм. д. 9261/2022 г. , с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт/РА/ Р-22221020006699-091-001/26.05.2022 г., издаден от А. Манова - орган, възложил ревизията, и А. Георгиева - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1277/15.08.2022г. на Директор на Дирекция "ОДОП" София, в частта на установените допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчни периоди 2018 г. и 2019 г. общо в размер 17 088,00 лв. и начислените лихви за забава в размер на 5 097,82 лв., както и за окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчни периоди от 2017 г. до 2019 г. в размер на 11 813,22 лв. и начислените лихви за забава в размер на 5 298,16 лв. С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение изцяло, вкл. в частта му за разноските. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Волянова. Заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е РА Р-22221020006699-091-001/26.05.2022 г., издаден от А. Манова - орган, възложил ревизията, и А. Георгиева - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1277/15.08.2022г. на Директор на Дирекция "ОДОП" София, в частта на установените допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчни периоди 2018 г. и 2019 г. общо в размер 17 088,00 лв. и начислените лихви за забава в размер на 5 097,82 лв., както и за окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчни периоди от 2017 г. до 2019 г. в размер на 11 813,22 лв. и начислените лихви за забава в размер на 5 298,16 лв. АССГ е приел, че оспорването на РА е допустимо и неоснователно. Счел е за правилен формирания от органите по приходите извод, че фактурите от Волонтар ЕООД не отговарят на изискванията за вярност на стопанската операция, тъй като реална стопанска операция няма, както и годни доказателства за осчетоводения разход за външни услуги, поради което е налице хипотезата на отклонение от данъчно облагане, като са заплатени възнаграждения за услуги, които реално не са извършени /чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО/. По отношение на допълнително установените задължения по чл. 37, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ, първоинстанционният съд е приел за правилно приетото от ревизиращите органи, че на облагане подлежат получените от чуждестранните артисти възнаграждения, включително непаричните доходи под формата на поети разходи за пътни, нощувки и храна за времето на заетост. Посочено е, че след като в сумата по договора, която се изплаща от българското дружество е включен и хонорарът на чуждестранните изпълнители, независимо че той ще се изплаща чрез агент или продуценска компания /чуждестранно дружество/, по отношение на него за българското дружество ще възникне задължение за удържане и внасяне на окончателния данък по реда на чл. 37, ал. I, т. 8 от ЗДДФЛ, върху брутния размер на начисленото възнаграждение /хонорара/ и подаване на данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като касационната жалба се явява основателна. Основателни са касационните оплаквания на Лауд Консерт" ООД, че обжалваното решение не съдържа преценка на доказателствата и собствени на съда констатации по фактите, доколкото описанието на процесуалната дейност на органите по приходите, буквалният препис на решението на директора на Дирекция ОДОП и изброяването на събраните доказателства по делото, не представлява оценка на доказателствата. Съдът е възпроизвел почти изцяло и дословно правните изводи на директора на Дирекция "ОДОП" - София, изложени при осъществения административен контрол по реда на чл. 153 ДОПК. Тези изводи са използвани вместо мотиви в съдебния акт. Липсата на собствени мотиви по своята същност представлява липса на възможност за настоящата инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материално правна разпоредба. Основателни са и оплакванията на касатора, че доводите в жалбата до първоинстанционния съд не са обсъдени, нито по отношение на твърдяните факти, нито по отношение на приложението на материалния закон, както и че доказателствата по делото не са обсъдени нито поотделно, нито в тяхната съвкупност, поради което съдът не е установил фактите, относими към предмета на спора, не е извел и съответни правни изводи. Липсата на формирани фактически и правни изводи по собствено вътрешно убеждение на съда опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност. В конкретния случай поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и липсата на задълбочени собствени мотиви настоящата касационна инстанция е препятствана да извърши проверка за правилността на атакувания съдебен акт. С оглед изложеното решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, тъй като относимата фактическа обстановка не е изяснена в пълнота и решаването на спора по същество би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всички доказателства и доводи на страните поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване мотивите на настоящото решение, като извърши преценка налице ли са предпоставките, обосноваващи законосъобразното определяне на данъчните задължения на ревизираното дружество, и ако да за какъв размер. По разноските: При този изход на спора по въпроса за разноските следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,