Решение № 11342 от 8.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Борисов срещу решение 138 от 11.02.2022 г. по административно дело 1601/2021 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против отказа на Директора на Главна дирекция Национална полиция (ГДНП) при Министерство на вътрешните работи (МВР)за издаване на заповед за снемане на полицейска регистрация 58747/28.07.2004 г. извършена в Първо Районно управление (РУ) на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) МВР Варна, обективиран в писмо с изх. 328600-51970 от 24.10.2019 г. на Директора на ГДНП. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора Ответникът по касационната жалба Заместник директора на ГДНП чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Съдебното производство е образувано по жалба на Борисов против отказ за снемане на полицейската му регистрация, обективиран в писмо УРИ 328600-51970/24.10.2019 г., издадено от Директора на ГДНП при МВР, по която е образувано адм. дело 3390/2019 г. по описа на АС- Варна. Като страни в това производство са конституирани и участвали Борисов като жалбодател и като ответник - Заместник директора на ГДНП. С постановеното по него решение 775 от 25.06.2020 г. АС Варна отхвърля жалбата на Борисов против заповед З-9167/02.12.2013 г. на Заместник директора на ГДНП. Решението е обжалвано от Борисов, при което с решение 8684 от 19.07.2021 г., постановено по адм. дело 10245/2020 г. ВАС обезсилва посоченото решение и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с конкретни указания за произнасяне по жалбата на Борисов срещу изричен отказ да се снеме полицейската му регистрация по искането му с вх. 356000-9858/13.03.2019 г., обективиран в писмо изх. 328600-51970/24.10.2019 г. на Директора на ГДНП, като бъде извършена преценка за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК, посочени подробно в решението. При това в АС Варна е образувано административно дело 1601/2021 г., по което конклудентно без нарочен съдебен акт отново са конституирани и участвали в производството като страни жалбодател - и ответник - Заместник директора на ГДНП, което се установява от съдържанието на протоколите за проведените съдебни заседания и приложените отрязъци от призовки за страните. С постановеното по това дело решение 138 от 11.02.2022 г., предмет на касационна проверка в настоящето производство АС Варна отхвърля жалбата на Борисов против отказа на Директора на ГДНП за издаване на заповед за снемане на полицейска регистрация 58747/28.07.2004 г., извършена в Първо РУ при ОДМВР Варна, обективиран в писмо изх. 328600-51970/24.10.2019 г. на Директора на ГДНП, за което също е уведомен не издателят на акта, а заместник директорът на ГДНП. Решението е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, тъй като по делото не е участвал органа, издател на акта, който е бил предмет на жалбата на Борисов и съответно е отменен с обжалваното решение. В случая съдът в хода на производството е допуснал участие на лице, срещу чийто акт няма жалба и съответно е постановил акта си без участие на издателя на оспорения акт, с което е нарушил правата му в процеса. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че решението следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да конституира страните в процеса, като съобрази кой е издателят на оспорения от жалбодателя акт, като постанови съдебен акт след като разгледа същия за законосъобразност по реда на чл. 168, ал.1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, а по претендираните следва да се произнесе първоинстанционния съд след постановяване на акта си по същество и при съобразяване на разпоредбата на чл. 143 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение