Решение № 12924 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5917/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Търговско производителна кооперация Бутилираща компания Хисар гр.София , ЕИК[ЕИК], представлявана от С. Манахилова, чрез адв. Шопов, срещу Решение 2174/01.043.2021 г., постановено по адм. дело 11724/2019 г. по описа на Административен съд София, с което е отхвърлена жалба срещу БАЛНЕОЛОГИЧНА ОЦЕНКА 133/26.07.2019г. на министъра на здравеопазването, В ЧАСТТА в която минералната вода, добивана от водовземно съоръжение сондаж 7, находище на минерална вода Хисар, е определена като неподходяща за всекидневна употреба за питейни цели. В жалбата са изложени възражения за неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че целта на балнеологичната оценка по чл.75, ал.3 от ЗЗ не е опазване здравето на гражданите, а удостоверяване на състава и свойствата на минералната вода от конкретно водовземно съоръжение на находище на минерална вода, целите и начина на нейното приложение. Излага съображения и за процесуални нарушения при издаване на акта, като според касатора Министърът на здравеопазването не е компетентен орган, а такъв е лечебно заведение по чл.4в, ал.6 от Закона за храните. Молят за отмяна на решението на АССГ и отмяна на оспорената Балнеологична оценка. Претендират се разноски. Ответникът Министърът на здравеопазването чрез процесуалния си представител юрисконсулт в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е БАЛНЕОЛОГИЧНА ОЦЕНКА 133/26.07.2019г. на министъра на здравеопазването, В ЧАСТТА в която минералната вода, добивана от водовземно съоръжение сондаж 7, находище на минерална вода Хисар, е определена като неподходяща за всекидневна употреба за питейни цели. Пред първоинстанционния съд е установено процесуалното право на жалбоподателя обосновано с предоставено право на концесия на минерална вода от находище Хисар сондажи 1 и 7.За характеристиките и свойствата на минералната вода от сондаж 7 е бил издаден Сертификат 7/23.09.2014г. със срок на валидност 5г. С писмо с вх. 260-00-202/06.03.2019г. жалбоподателят е сезирал Министерството на околната среда и водите (МОСВ) с искане да бъдат предприети действия пред Министерството на здравеопазването (МЗ) за подновяване на Сертификат 7/23.09.2014г. за качествата на минералната вода от Сондаж 7 от находище на минерална вода Хисаря. На основание чл.86 от Наредба 1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води МЗ е започнало процедура по подновяване на Сертификат 7/23.09.2014г. в рамките на което е извършена и балнеологична оценка на минералната вода, съгласно изискванията на чл.75, ал.3 и ал.4 ЗЗДр. В хода на административната процедура е извършено еднократно вземане на проби за лабораторно изпитване на показателите на минералната вода физикохимични, химични, радиологични и микробиологични, като е указано изпитванията на радиологичните показатели. Националния център по радиология и радиационна защита е издал Сертификати , W054a и W054b от 16.05.2019г. Въз основа на горните резултати и тези, обективирани в Протокол за изпитване 73/14.05.2019г. на сертифицираната Специализирана лаборатория за анализ на минерални води към МЗ, е била изготвена Експертна балнеологична оценка от НСБФТР. Според отразеното в оценката водата съответства на изискванията по Приложение 3 от Наредбата. Производството е приключило с издаване на процесната Балнеологична оценка 133/26.07.2019г. на министъра на здравеопазването и Сертификат 7/26.07.2019г. Първоинстанционният съд е приел, че Балнеологична оценка 133/26.07.2019г. е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл.75, ал.3 ЗЗдр., в предписаната от закона форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, установени в чл.75, ал.3 ал.8 ЗЗдр. Административният съд е обсъдил подробно доказателствата по делото и изложел правни изводи за законосъобразно приложение на материалния закон при издаване на оспорения акт. За да достигне до тези правни изводи, съдът е приел за безспорен факт, че количеството флуорид, съдържащо се в 1 литър от минералната вода, добивана от водовземно съоръжение сондаж 7, находище на минерална вода Хисар е 4.61 mg/l. В съдебното производство е отделено спорното от безспорното, при което за спорен е приет въпросът основателно ли е вписването в Балнеологичната оценка на заключение, че водата е неподходяща за всекидневна употреба за питейни цели, поради установено високо съдържание на флуорид - 4.61 mg/l. Правните изводи на съда за законосъобразна балнеологична оценка на минералната вода са основани на приложение на Наредба 9/16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, съгласно която максимално допустимото количество флуориди е определено на 1.5 mg/l. Подобни изводи са изведени и от приложението на Регламент (ЕС) 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) 1924/2006 и (ЕО) 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) 608/2004 на Комисията, също са нормирани дневните референтни количества за прием на витамини и минерали от възрастни (Приложение ХIII), от които е изведен извод за дневното референтно количество за прием на флуорид с храната - 3.5 mg. Върховният административен съд шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са наведените от касатора възражения досежно наличието на допуснати нарушения на материалния закон при постановяване на оспореното решение. Касационният съд не споделя възражението на касатора за допуснати процесуални нарушение при постановяване на решението. Правилни са изводите на съда, че Балнеологичната оценка е издадена от компетентен орган в приложение на разпоредбата на чл.75, ал.3 от Закона за здравето. Съгласно чл. 75, ал.3 от Закона за здравето, за ползването на минерални води за питейни, хигиенни, лечебни, профилактични, рехабилитационни и спортно-рекреационни цели министърът на здравеопазването или оправомощено от него длъжностно лице издава балнеологична оценка при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 77, т. 1. Балнеологичната оценка удостоверява състава и свойствата на минералната вода от конкретно водовземно съоръжение на находище на минерална вода, целите и начина на нейното приложение. Разпоредбата на ал.4 от същия текст предвижда, че балнеологичната оценка по ал. 3 се издава по предложение на директора на съответната басейнова дирекция или кмета на общината, управляващ/стопанисващ минералните води от съответното находище на минерална вода. Към предложението се прилага изготвено резюме за конкретните хидрогеоложки условия и експлоатационни характеристики на водовземното съоръжение. Балнеологичната оценка по ал. 3 се изготвя въз основа на редица анализи и заключения от проведени проучвания, валидна е за определен срок и подлежи на самостоятелно обжалване. Изцяло противоречиви са правните изводи на съда относно приложение в настоящия случай на Наредба 9/2001г. От една страна в мотивите на решението е отбелязано, че чл.2, ал.1 изрично изключва приложението на тази Наредба от приложното поле на натурални минерални води, определени като такива от компетентните държавни органи, а от друга страна съдът я приема като единствен нормативният акт, в който са установени критериите, определящи питейната вода като безопасна и чиста т.е. годна за всекидневна употреба. Изследвайки законосъобразността на оспорения акт- Балнеологична оценка, съдът излиза извън приложното поле на съдебния спор и целта за издаване на акта. Както е посочено по-горе Балнеологичната оценка удостоверява състава и свойствата на минералната вода от конкретно водовземно съоръжение на находище на минерална вода за целите и начина на нейното приложение. Следователно спорният административен акт визира установяване на химико-биологичния състав на минералната вода и нейното клинично приложение, без да конкретизира категорията питейна вода за ежедневна употреба. Следва да се има предвид, че Наредба 9/2001г. установява показателите, на които следва да отговаря питейната вода и те са определени в Приложение 1, таблици А, Б, В, Г.1 и Г.2., като в таблица Б на Приложение 1 са посочени химическите показатели, които не могат да бъдат надвишавани във водата за питейно-битови цели. Именно там е определено максимално допустимото количество флуориди на 1.5 mg/l. Административният съд не е съобразил обстоятелството, че настоящият случай визира минерална вода, като без правно основание я приобщава към приложното поле на нормативната уредба регламентираща вода за ежедневни питейни нужди. Балнеологичната оценка дава експертна констатация за наличност на флуорид в размер на 4,61 mg/l, което е под 5 максимално допустимата стойност за съдържание на елемента, установено в Приложение 3 към чл.6 от Наредбата за изискванията за бутилиране на натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, поради което не може да се приеме същата като риск за общественото здраве. В настоящия случай приложение следва да намери разпоредбата на чл.22, ал.5 от Наредбата за изискванията за бутилиране на натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, която поставя изисквания при бутилирането и етикирането на минерални води със съдържание на флуорид над 1,5 mg/l. Подобно удостоверяване се извършва с издаването на сертификат 7 от 26.07.2019г.,съгласно който минералната вода, добита от водовземно съоръжение находище минерална вода Хисаря, гр. Хисаря, община Хисаря, област Пловдив може да се използва за бутилиране за питейни цели, при задължително етикетиране съгласно чл. 22, ал. 3, т. 2 от Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, като на етикета се посочи следния текст Съдържа флуорид над 1.5 мг/литър. Не е подходяща за всекидневна употреба от кърмачета и деца под 7 г. възраст. При съдебното оспорване на този сертификат, видно от приложените влезлите в сила съдебни решения, също е отпаднала спорната част от съдържание на заключението че поради установеното високо съдържание на флуорис/стойност 4.61мг/литър водата се определя като неподходяща за ежедневна употреба за питейни цели. Предвид изложеното , настоящата съдебна инстанция намира за несъобразени с приложимата правна уредба изведените от първоинстанционния съд правни изводи за годността на минералната вода за бутилиране за питейни нужди. Включването на балнеологичната оценката относно употребата и съдържание извън нормативно определеното в чл. 22, ал. 3 и ал.5 от Наредбата, е нарушение на материалния закон. Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че оспорената пред първата инстанция Балнеологична оценка в ЧАСТТА в която минералната вода, добивана от водовземно съоръжение сондаж 7, находище на минерална вода Хисар, е определена като неподходяща за всекидневна употреба за питейни цели, е издадена при нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и следва в тази част за бъде отменена като незаконосъобразна. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е допуснал неправилно приложение на материалния закон, което довело до неправилен правен извод за законосъобразност на процесния акт на администрацията, което е наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК и неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени акта в незаконосъобразната си част. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, Министерство на здравеопазването следва да бъде осъдено да заплати на касатора разноски в общ размер на 3330лв., съгласно представен по делото и неоспорен от ответника списък за разноски , в който е включено възнаграждение за един адвокат и запланени държавни такси в съдебните производства. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,