Решение № 7710 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11302/2017 г.

Решение № 7710 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11302/2017 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/, подадена чрез юрисконсулт Трайкова, против решение № 5298 от 24.08.2017 г., постановено по адм. дело № 12125/2016 г. по описа на Административен съд -С. град. К. твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и да отхвърли жалбата срещу постановения от административния орган отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут. Счита за неправилен извода на съда за допуснато нарушения на чл. 15, ал. 6 и 8 от Закона за закрила на детето (ЗЗД). Този закон има други параметри от закрилата, която се търси по Закона за убежището и бежанците. Твърди, че агенцията не е задължена да осигури адвокат при изслушването молителя. Редовно призовани за съдебно заседание, ответникът не се явява . Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/ е отменил решение № 8194 от 15.09.2016 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на Р. М. А., гражданин на Руската федерация, е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут и е върнал преписката за ново разглеждане от органите на ДАБ в съответствие с указанията, дадени в мотивите на същото. За да постанови решението си, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ, макар постановено от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело от своя страна и до противоречие с материалноправните разпоредби. Според съда допуснатите от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на административния акт се изразяват в следното: нарушена е разпоредбата на чл. 15, ал. 7 ЗЗД, тъй като по преписката липсват данни за уведомяване на компетентната дирекция за "Социално подпомагане". На следващо място издателят на административния акт не е разгледал молбата във връзка с молбата на баща му, майка му и братята му и не е изследвал семейството като цяло. Решението е правилно като краен резултат. Сочените основания за отмяна не са налице. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. При подробния анализ на събраните доказателства е изградил обосновани и правилни фактически и правни изводи, като се е съобразил с всички искания и доводи на страните. Правилно е приложена нормативната уредба, като съдебния акт е подробно мотивиран и обоснован съобразно събраните доказателства. Оспорваното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците е издадено от компетентен орган, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните предпоставки, по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Безспорно ЗУБ е специален закон спрямо ЗЗД и съдържа правни норми относно приложимостта на ЗЗД по отношение на защитата на правата на децата, търсещи бежански или хуманитарен статут. М. В. административен съд в съдебните си решения е приемал, че нарушаването на Закона за закрила на детето води до незаконосъобразност на постановения административен акт. Нарушенията се приемат като съществени нарушения на процесуалните правила засягащи правото на защита на търсещите закрила деца. В тази връзка неоснователни са твърденията в касационната жалба, че след като малолетният молител Р. М. А. е представляван от майка си- Р. К. Ю. при подаване на молбата му за предоставяне на защита по чл. 8, ал. 1 или чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, то не е било необходимо да бъдат спазени нормите за закрила на детето, посочени в ЗЗД. Съгласно чл. 6а от ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрия интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие със Закона за закрила на детето. Тълкувана логически, нормата задължава органите, които се разпореждат с права и интереси на деца и да спазват ЗЗД, което на първо място означава, че същите следва незабавно да уведомят органите за тяхната закрила. Този извод намира упора, както в чл. 15, ал. 1 от ЗЗД., където изрично е предвидено, че във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси, така и в ал. 6 от същия член, който задължава при всяко дело съдът или административният орган да уведомят Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност изпраща доклад. От изброените в цитираните норми хипотези е видно, че изпълнението на тези задължения на посочените органи не е поставено в зависимост от обстоятелството дали детето е представлявано от родител или настойник, респективно от адвокат. В случая е видно, че административният орган при издаването на решението си не се е съобразил с тези законови императивни изисквания. Същият е бил длъжен да уведоми Дирекция "Социално подпомагане", която да даде своето становище относно защита на правата и интересите им при производството по ЗУБ, ведно с техния родител в страната им по произход. Като не е сторил това, административния орган при постановяване на административния акт е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а от там и на материалноправните предпоставки. Неспазването на тези разпоредби се явяват и в нарушение и на чл. 35 от АПК, за което съдът се е подробно обосновал. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,