Решение № 2925 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8404/2020 г.

Решение № 2925 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8404/2020 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", срещу Решение № 626 от 11.06.2020 г. на Административен съд - Бургас по административно дело № 768/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение № BG05 M90 P001-1. 023-0089/2 от 30.03.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР), в частта, с която на "Китартас" ЕООД е отказано верифицирането на 78 031, 57 лв. и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по делото и сочи, че изводите на съда са в противоречие със събраните по делото доказателства и с действащата нормативна уредба.

По отношение на неверифицирания разход по бюджетно перо 1. 2. "Разходи за трудови възнаграждения и възнаграждения, определени по реда на ЗДСл, на лицата, наети за осъществяване на дейности 2 и 3, вкл., всички дължими вноски за сметка на работодателя върху договореното възнаграждение, съгл. изискванията на КТ и КСО", счита, че е налице несъобразяване с представените по делото доказателства, както и с информацията, налична в публични регистри. B мотивите на оспорвания административен акт конкретно са описани причините, поради които всяко от изброените лица не попада в допустимата целева група на проекта, което прави недопустими разходите за всяко от тези лица. Ясно е посочено, че статута на лицата, за които е отказана верификация, е установен след справка в Търговския регистър и регистър БУЛСТАТ. В цитираните регистри, за всички лица е отразено, че развиват дейност. В случая изводът на първоинстанционния съд почива на частично представена информация за едно лице, която влиза в противоречие с публикувана в официален регистър информация.

Твърди, че в първоинстанционното решение липсват мотиви за отмяна на оспорвания административен акт по отношение на неверифицираните разходи в размер на 70 лв. по бюджетно перо 2. 1 и 75 лв. по бюджетно перо 2. 2. Не е коментирано фактическото основание за неверифициране на тези разходи, а именно превишаването на максимално допустимия размер на дневните пари, определен в чл. 19, ал. 2 от Наредбата за командировките в страната.

В първоинстанционното решение липсват мотиви по отношение на неверифицираните разходи в размер на 19 665, 73 лв. по бюджетно перо 3. 2. В акта са посочени две фактически основания за отказ да се верифицират разходи по това бюджетно перо, като първоинстанционният съд се е ограничил до изследването само на едното от тях. Общо за всички типове разходи, формиращи неверифицираната сума от 19 665, 73 лв., е фактическото основание, че УО не приема част от лицата за отговарящи на изискванията да бъдат в целевата група. За всеки от типовете разходи обаче има посочено и друго фактическо основание. За разходът в размер на 4 077, 89 лв. е указно, че освен наличието на лица, непопадащи в целевата група, са отчетени и разходи за специализирани материали за обучение на лица, които изобщо не са участвали в такова обучение, не са се подписвали в присъствените списъци и нямат издадени сертификати. Това второ фактическо установяване не се оспорва от бенефициента. Очевидно е, че се отчитат разходи за материали, които не са нужни и не се използват по проекта. Същото фактическо установяване е налице и по отношение на отчетените разходи в размер на 3275, 43 лв. Дори и да се приеме, че всички лица попадат в целевата група, отново е безспорно, че са закупени 60 бр. учебни материали, което е повече от общия брой на лицата, преминали обучението

По отношение на неверифицираните разходи за канцеларски материали, съдът не е разгледал представените по делото доказателства, в частност проведената в производството по верификация кореспонденция с бенефициента по реда на чл. 63, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Съдът единствено се е ограничил да мотивира решението си с обстоятелството, че в проекта не са заложени максимални бройки на канцеларските материали. Обстоятелството, че в проекта не са заложени точни количества материали и консумативи, не значи, че бенефициентът има право при реализирани икономии да закупува количества, които не са нужни за изпълнение на проекта, а за собствената му търговска дейност.

Относно неверифицираните разходи за наем на помещения, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като неправилно е определил тежестта на доказване.

Мотивът на първоинстанционният съд, че не приема пазарното проучване, извършено от УО, тъй като цените по обяви в интернет не са реални, е в противоречие с чл. 13, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Несъобразен с представените по делото доказателства е и мотивът, че за определяне на размера на помещенията и определянето им като ненужно големи, УО отново не вземал предвид лицата, които счита, че не попадат в целевите групи. Броят на лицата е взет от проектното предложение и от отчета на бенефициента за реално извършените обучения и няма общо с обстоятелството дали в съответното обучени са участвали допустими лица или не.

Счита, че първоинстанционното решение е неправилно и в частта, в която се отменя отказът да бъде верифициран разходът за наем на оборудване в размер на 24 928 лв. Този разход е пряко свързан с изпълнението на дейности по обучения и консултации на лицата от целевата група. Доколкото УО счита, че 20 лица са недопустими представители на целевата група по проекта, то и разходите за наем на оборудване за провеждане на обучения и консултации на тези лица, също са недопустими.

По отношение на отказа да бъде верифицирана сумата 71. 50 лв. също не са разгледани всички изложени в акта фактически основания, а само едно от тях, както това е сторено по отношение на неверифицираните разходи в размер на 19 665, 73 лв. по бюджетно перо 3. 2.

Счита, че първоинстанционното решение е неправилно и в частта, в която се отменя отказът да бъдат верифицирани непреките разходи по проекта в размер на 9 065, 14 лв. И този разход е пряко свързан с изпълнението на дейности по обучения и консултации на лицата от целевата група.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "Китартас" ЕООД. Претендира направените за двете инстанции разноски. Касаторът се представлява от пълномощник Д. Динев.

Ответникът по касационната жалба – "Китартас" ЕООД, счита същата за неоснователна.

Излага подробно фактите по делото и конкретни възражения по доводите на касатора за законосъобразност на отменения административен акт.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. С. Стефанова, Адвокатска колегия, гр. Бургас.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът не е извършил обстоен анализ на фактите и е формирал необосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорения акт.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното:

На 28.06.2018 г. между "Китартас" ЕООД и Управляващият орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ за проект "Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез осигуряване на подкрепа за предприемачеството: Геймчейнджър" на стойност 191 748, 70 лв.

На неустановена по делото дата "Китартас" ЕООД подава искане за плащане № 2 в размер на 175 902, 77 лв. за периода 11.08.2018 г. – 11.11.2019 г.

На 3.02.2020 г., във връзка с представените към искане за плащане № 2 технически и финансов отчети, от дружеството са изискани допълнителни документи и разяснения.

На 29.02.2020 г. "Китартас" ЕООД представя допълнителна информация и доказателства във връзка с указанията от 3.02.2020 г.

На неустановена дата, УО изисква от дружеството допълнително документи във връзка с представения технически отчет.

На 10.03.2020 г. "Китартас" ЕООД представя исканите документи.

На 30.03.2020 г., ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", с т. 2 от Решение №BG05 M90 P001-1. 023-0089/2 определя общ размер на неверифицираните разходи 82 401, 57 лева, от които:

• 3 316, 20 лева по бюджетно перо 1. 2 "Разходи за трудови възнаграждения и възнаграждения, определени по реда на ЗДСл, на лицата, наети за осъществяване на дейности 2 и 3, вкл., всички дължими вноски за сметка на работодателя върху договореното възнаграждение, съгл. изискванията на КТ и КСО", за проведени консултации от консултанти по дейност 3 на участници, определени като недопустими представители на целевата група;

• 70, 00 лева по бюджетно перо 2. 1 "Разходи за командировка/дневни, пътни и квартирни/ на лицата, получаващи възнаграждение по дейност 1", за изплатени дневни пари и командировъчни заповеди на част от експертите, в размер на допустимия, съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредба за командировките в страната.;

• 75, 00 лева по бюджетно перо 2. 2 "Разходи за командировки/дневни, пътни и квартирни/ на лицата, получаващи възнаграждение по дейност 2 и 3, за изплатени дневни пари за командировъчни заповеди на част от експертите, в размер на допустимия, съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредба за командировките в страната;

• 19 665, 73 лева по бюджетно перо 3. 2 "Разходи за материали и консумативи, необходими за осъществяване на дейности 2 и 3";

• 4 370, 00 лева по бюджетно перо 4. 1 "Разходи за наем на зали, оборудване и други, пряко свързани и необходими за осъществяване на дейност 1"; (неоспорен от жалбоподателя)

• 45 768, 00 лева по бюджетно перо 4. 2 "Разходи за наем на зали, оборудване и други пряко свързани и необходими за осъществяване на дейности 2 и 3";

• 71, 50 лева по бюджетно перо 5. 2 "Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуги или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде, за извършване на дейност 2 и 3"

• 9 065, 14 лева по бюджетно перо 6. 1 "Непреки разходи в размер на 10 на сто от допустимите преки разходи на проекта".

В хода на съдебното производство органът представя Заповед №РД-01-268 от 4.04.2018 г. на министъра на труда и социалната политика за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в искана от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел.

Съдът приема, че по отношение на неверифицираните разходи по бюджетно перо 1. 2. "Разходи за трудови възнаграждения и възнаграждения, определени по реда на ЗДСл, на лицата, наети за осъществяване на дейности 2 и 3 вкл. всички дължими вноски за сметка на работодателя върху договореното възнаграждение, съгл. КТ и КСО", за проведени консултации от консултанти по дейност 3 за участници, определени като недопустими представители на целевата група, съдът приема, че срещу имената на лицата, на които са предоставени консултантски услуги, УО е посочил часове, без да е конкретизирал период от време, през който са били предоставени консултантските услуги на всяко от посочените като недопустими представители на целевата група лица. Приема, че липсата на посочен период в мотивите на решението препятства съдебния контрол по отношение на всяко от изброените лица и съответствието им с изискванията за принадлежност към целевата група. Приема още, че не е ясно по какъв начин е формиран размерът на неверифицираните разходи по бюджетно перо 1. 2. в посочения размер.

Приема, че и неверифицираните разходи по бюджетни пера 2. 1. "Разходи за командировки"/дневни, пътни и квартирни/, 2. 2. "Разходи за командировки" и 3. 2. "Разходи за материали и консумативи, необходими за осъществяване на дейности 2 и 3", касаят същите лица, посочени в бюджетно перо 1. 2. и тяхното допълнително уточняване от страна на УО е определящо и по отношение на посочените разходи. Приема, че посочването от страна на УО на мотив - завишени количества по бюджетно перо 3. 2., предполага предварително зададени такива по видове материали, каквито в раздел II Разходи за материали на проектното предложение липсват.

По отношение на неверифицираните разходи по бюджетно перо 4. 2. "Разходи за наем на зали, оборудване и други, пряко свързани и необходими за осъществяването на дейност 2 и 3", съдът приема същите за недоказани и също непозволяващи извършването на съдебен контрол. Позоваването от страна на УО на обяви в интернет не е достатъчно да обоснове извод, че платените от дружеството цени са завишени, тъй като цените по обяви в интернет са офертни и не могат да служат за аналози. Допълва, че за да се направи извод, че наетите помещения са с ненужно големи размери е необходимо УО да посочи, какви точно е следвало да бъдат достатъчните размери на помещенията, за да не се считат същите за ненужно големи. Освен изложеното приема, че изводите, направени от страна на УО, отново са обусловени от броя на лицата, посочени в бюджетно перо 1. 2. и тяхното допълнително уточняване от страна на УО, отново се явява определящо и по отношение на бюджетни пера 4. 2.

По отношение на останалите неверифицирани разходи приема, че тъй като същите касаят същите лица, посочени в бюджетно перо 1. 2., тяхното допълнително уточняване от страна на УО е определящо и по отношение на бюджетни пера 4. 2. "Разходи за наем на оборудване и други, пряко свързани и необходими за осъществяването на дейност 2 и 3", 5. 2. "Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде, за извършване на дейности 2 и 3" и 6. 1. "Непреки разходи в размер на 10 на сто от допустимите преки разходи по проекта".

Въз основа на това съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя като изпраща преписката на органа за ново произнасяне.

Решението е неправилно в частта, с която е отменено Решение №BG05 M90 P001-1. 023-0089/2 от 30.03.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР), в частта, с която на "Китартас" ЕООД е отказано верифицирането на средства в общ размер от 23 198, 43 лева и в частта относно присъдените разноски на "Китартас" ЕООД за сумата над 2701, 15 лева и правилно в останалата му част.

Както правилно приема и първоинстанционният съд, по аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост.

1. По отношение на неверифицираните разходи в размер на 3 316, 20 лева по бюджетно перо 1. 2. "Разходи за трудови възнаграждения и възнаграждения, определени по реда на ЗДСл, на лицата, наети за осъществяване на дейности 2 и 3, вкл., всички дължими вноски за сметка на работодателя върху договореното възнаграждение, съгл. изискванията на КТ и КСО", за проведени консултации от консултанти по дейност 3 на участници, определени като недопустими представители на целевата група:

В тази част на оспорения акт е посочено правното основание на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във връзка с т. 15 от Условията за кандидатстване по процедура BG05 M90 P001-1. 23 "Подкрепа за предприемачество" (Условията). Административният орган конкретно е посочил фактическото основание за неверифициране на разходите, а именно: поименно изброените лица не отговарят на изискванията за принадлежност към целевите групи, тъй като към датата на включването им в проекта са самонаети и упражняват стопанска дейност.

Неправилни са изводите на съда, че липсата на посочен период в мотивите на решението препятства съдебния контрол по отношение на всяко от изброените лица и съответствието им с изискванията за принадлежност към целевата група. Става въпрос за информация, налична в публично достъпни регистри и проверката в тях по безспорен начин може да установи дали в релевантния период – от датата на включването им в проекта и до датата на приключване по отношение на всяко от тях на дейността по проекта те са имали твърдяното от органа качество.

При направена справка в регистър Булстат и в Търговския регистър е видно следното:

1. А. Халилов е регистриран земеделски производител, считано от 22.03.2010 г. до настоящия момент. Няма вписани данни за прекъсване на дейността;

1. А. Читак е регистриран земеделски производител, считано от 23.03.2012 г. до настоящия момент. Няма данни за прекъсване на дейността. От 15.01.2019 г. до 8.11.2019 г. е управител и едноличен собственик на капитала на "Шеримакс" ЕООД;

1. А. Бучков е съдружник в "АВА Бучкови" ООД от 14.06.2016 г. до настоящия момент.

1. А. Хашим е регистриран тютюнопроизводител, считано от 23.11.2005 г. до настоящия момент. Няма данни за прекъсване на дейността.

1. В. Ковачева - регистриран земеделски производител и собственик на ЕТ В. Ковачева;

1. В. Русева е съдружник в "Успешен старт 2017" ООД от 7.11.2018 г. до настоящия момент.

1. Г. Дженков е регистриран земеделски производител от 18.12.2012 г. до настоящия момент. Няма вписани данни за прекъсване на дейността;

1. Г. Али е упражняващ професия Фризьор, считано от 20.04.2018 г. до настоящия момент. Няма вписани данни за прекъсване на дейността;

1. Д. Йорданова е собственик на ЕТ "М. Стоянов-Д. Стоянова" от 4.02.2011 г. до настоящия момент.

1. Д. Димитров е съдружник и управител на "Дименшън" ООД от 16.12.2008 г. до настоящия момент;

1. И. Русчев е регистриран земеделски производител от 9.09.2008 г. до настоящия момент. Няма вписани данни за прекъсване на дейността;

1. М. Кондова - съдружник и управител във "Фуго" ООД от 28.04.2009 г. до настоящия момент;

1. М. Александров - едноличен собственик на капитала и управител на "Мавияна" ЕООД от 18.11.2014 г. (предишно име - "Лерами строй" ЕООД), съдружник и управител в "Кастело билд" ООД от 18.06.2012 г., едноличен собственик на капитала и управител в "Мирале" ЕООД от 30.05.2014 г., едноличен собственик на капитала и управител в "Рамиле инвест" ЕООД от 18.11.2014 г., едноличен собственик на капитала и управител в " Скарабей билд" ЕООД от 12.09.2017 г., в "Скарабей билд 2" ЕООД от 8.09.2018 г. и в "Скарабей билд 3" ЕООД от 27.02.2019 г., едноличен собственик на капитала и управител в "Рамира строй" ЕООД от 21.03.2017 г., и понастоящем;

1. Н. Дочева е регистриран земеделски производител от 14.05.2008 г. до настоящия момент. Няма вписани данни за прекъсване на дейността;

1. Н. Велчева е едноличен собственик на капитала и управител в "Йогита зен" ЕООД, преименувано в "Синьо лято 2018" ЕООД от 23.11.2019 г. до настоящия момент;

1. О. Марков е едноличен собственик на капитала и управител в "Т. - О. Марков" ЕООД от 2.09.2010 г. и собственик на ЕТ "Вита лукс - О. Марков" от 02.09.2010 г. до настоящия момент;

1. Р. Янева е едноличен собственик на капитала и управител на "Занимейшън козметикс" ЕООД от 27.07.2018 г. до настоящия момент;

1. С. Илиева е регистрирана като упражняващ професия "Мениджър" от 5.07.2018 г. до настоящия момент. Няма вписани данни за прекъсване на дейността;

1. С. Кесова е собственик на ЕТ "Кесов 04-С. Кесова" от 29.10.2012 г. до настоящия момент;

1. Х. Али е регистрирана като упражняващ професия "Маникюрист" от 20.04.2018 г. до настоящия момент. Няма вписани данни за прекъсване на дейността.

От направената справка е видно, че изводът на органа, че посочените лица към датата на включването им в проекта са самонаети и упражняват стопанска дейност е законосъобразен.

Основателен е доводът на касатора, че информацията в Регистър Булстат и Търговският регистър е публична. Съгласно чл. 8а от Закона за регистър Булстат, когато е посочен код по Булстат, съдът, държавните и местните органи, лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, и организациите, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в регистър Булстат. Според чл. 7, ал. 2, т. 8 от същия закон, дата на започване, спиране, възобновяване на дейността подлежи на вписване. След като подобни обстоятелства не са вписани за посочените лица, съдът не може да приеме, че са възникнали, независимо от приложените по делото справки за осигурителните вноски на лицата.

Наред с това задължението за внасяне на осигуровки е задължение на лицата, развиващи стопанска дейност, но неизпълнението на това задължение не значи, че стопанска дейност не се извършва, в какъвто смисъл са формираните на съда изводи. В случая, с оглед посоченото по-горе, внасянето или не на осигурителните вноски е ирелевантно, тъй като то не е факт, доказващ исканото качество на лицата.

От публичната информация посочена в Регистър Булстат е видно, че част от лицата, обект на дейността по проекта, са самонаети и не са прекъсвали заявената от тях за осъществяване дейност.

Същото се отнася и до информацията вписана в Търговския регистър. Съгласно чл. 11 от Закона за Търговския регистър, Търговският регистър е публичен. Съгласно чл. 23, ал. 6 от същия закон ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър.

От публичната информация посочена в Търговския регистър е видно, че част от лицата, обект на дейността по проекта, упражняват стопанска дейност.

Неправилно съдът сочи, че липсата на посочен период в мотивите на решението препятства съдебния контрол по отношение на всяко от изброените лица и съответствието им с изискванията им за принадлежност към целевата група. Уточняване на периода не е необходимо с оглед факта, че органът изрично е посочил, че приема недопустимост на лицата, тъй като към датата на включването им в проекта не попадат в обхвата на целевата група. Освен това, видно от справката, обстоятелствата за недопустимост на всички посочени лица са относими за периода, в който са направени разходите, поради което не е необходимо уточняване на конкретния период, в който са проведени консултациите.

По отношение на извода на съда, че не е ясно как е формиран разходът следва да се посочи, че същият е формиран на база на представените от самото дружество отчетни доклади, съдържащи информация за проведените часове консултации със съответните лица, като същите не са спорни.

С оглед изложеното, изводът на съда за незаконосъобразност на отказа за верификация на разходите в размер на 3 316, 20 лева по бюджетно перо 1. 2. "Разходи за трудови възнаграждения и възнаграждения, определени по реда на ЗДСл, на лицата, наети за осъществяване на дейности 2 и 3, вкл., всички дължими вноски за сметка на работодателя върху договореното възнаграждение, съгл. изискванията на КТ и КСО", за проведени консултации от консултанти по дейност 3 на участници, определени като недопустими представители на целевата група, е неправилен. Органът правилно е приел разходът за недопустим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСУСИФ във вр. с т. 15 от Условията.

1. По отношение на неверифицираните разходи в размер на 70, 00 лева по бюджетно перо 2. 1 "Разходи за командировка/дневни, пътни и квартирни/ на лицата, получаващи възнаграждение по дейност 1", за изплатени дневни пари по командировъчни заповеди на част от експертите, в размер над допустимия, съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредба за командировките в страната и 75, 00 лева по бюджетно перо 2. 2 "Разходи за командировки/дневни, пътни и квартирни/ на лицата, получаващи възнаграждение по дейност 2 и 3, за изплатени дневни пари по командировъчни заповеди на част от експертите, в размер над допустимия, съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредба за командировките в страната:

В тази част на оспорения акт е посочено правното основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 19, ал. 2 от Наредбата за командировките в страната. Не се спори, че размерът на изплатените дневни пари по командировъчни заповеди за част от експертите и по двете бюджетни пера са в размер над определения в чл. 19, ал. 2 от Наредбата за командировките в страната. Спорният въпрос е дали това надвишаване води до недопустимост на разходите.

Съгласно 14. 3. "Допустими разходи" от Условията, разходите за командировки на екипа (пътни, дневни, квартирни), са допустими съгласно Наредбата за командировките в страната и в съответствие с утвърдените нормативи в организацията - бенефициер, както и при избор на най-икономичен маршрут и превозно средство.

Не са приложени, нито се твърди да са утвърдени нормативи в дружеството - бенефициер относно разходите за командировки на екипа, поради което допустимостта на тези разходи е обвързана с Наредбата за командировките в страната. Законосъобразен е изводът на административния орган за недопустимост на разходите, надвишаващи нормативно определения размер.

Съдът неправилно е обвързал мотивите си в тази част с разходите за лицата, посочени в бюджетно перо 1. 2., поради което и в тази част решението е неправилно.

1. По отношение на неверифицираните разходи в размер на 19 665, 73 лева по бюджетно перо 3. 2. "Разходи за материали и консумативи, необходими за осъществяване на дейности 2 и 3":

Съдът е приел, че след като тези разходи касаят същите лица, посочени в бюджетно перо 1. 2., тяхното допълнително уточняване от страна на УО е определящо и по отношение на тях.

Органът е разделил тези разходи на четири групи, съответно:

• 4 077, 89 лв. за 17 броя пакет материали за специализирано обучение по предприемачество, дейност 2, 15 от които са раздадени на недопустими представители на целевата група, а 2 пакета материали са дадени на лица, които не са преминали обучение по дейност 2, съгласно присъствените списъци и издадените материали.

Сумата не е верифицирана на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във връзка с т. 15 от Условията.

По изложените в т. 1 съображения за недопустимост на лицата, преминали обучението, изводът на органа в тази част също е правилен. Относно материалите, дадени на лица, които не са преминали обучение, същите безспорно са недопустими за финансиране.

• 3 275, 43 лв. за 22 бр. учебни материали по дейност 3, тъй като съгласно представените описи към фактурата са доставени 60 бр., а в дейността са включени 58 лица, като 20 от включените лица са определени за недопустими представители на целевата група

Сумата не е верифицирана на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във връзка с т. 15 от Условията.

По изложените в т. 1 съображения за недопустимост на лицата, преминали обучението, изводът на органа в тази част също е правилен. Относно материалите (2 бр.), доставени извън предвидения брой, същите са недопустими за финансиране, тъй като надвишават броя на допустимите лица, включени в дейността.

• 886, 21 лв. за 20 бр. учебни материали по дейност 3, тъй като същите са раздадени на лица, определени като недопустими представители на целевата група.

Сумата не е верифицирана на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във връзка с т. 15 от Условията.

И в тази част, с оглед изложените в т. 1 съображения за недопустимост на лицата, преминали обучението, изводът на органа е правилен.

• 11 426, 20 лв. поради завишени количества и видове на доставени канцеларски материали и консумативи по дейност 2. Органът е приел, че за включените в обучения 47 лица, от които 14 лица - недопустими, бенефициерът необосновано е доставил завишени количества и видове канцеларски материали и консумативи.

Съгласно описанието на дейност 2 от проектното предложение, 36 лица ще бъдат обучени. Изпълнението на дейността се състои в организирането и провеждането на теоретични обучения с практическа насоченост в присъствена форма в град Бургас, включвайки интерактивни методи на преподаване на съответния материал и колаборативни занятия, съхранение на използваните в обучението документи в облачно пространство за максимална ефективност и удобство на обучаемите. За оптимално оползотворяване на учебния процес на обучаемите ще бъде осигурен електронен достъп до материалите по всеки модул, съхранявани и разпространявани дигитално за периода на изпълнение на дейността - основни материали за обученията на хартиен носител на място, а допълнителната литература ще бъде осигурена в облачното пространство. Същевременно по дейност 2 са отчетени 120 пакета хартия от по 500 листа, 114 класьора за документи, 430 PVC папки и отделно 1300 джоб - папки, 208 химикалки, 100 молива, както и много други канцеларски материали.

Изводът на съда, че в проекта не са заложени точни количества материали и консумативи, поради което не може да се приеме, че същите са завишени е неправилен. Не е необходимо изрично да е посочен в одобрения проект броят на канцеларските материали, за да може да се установи дали закупените такива са съответни на потребността. В случая е очевидно, че 36 обучаеми не се нуждаят от 208 химикалки и 100 молива и от 1 666 листа хартия обучаем.

Съгласно чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1304/2013 предоставянето на безвъзмездна финансова помощ няма за цел да подпомага дейността на дадени търговски или нетърговски организации, а представлява използването на публичен финансов ресурс за постигането на публични цели. Правото на бенефициера по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е свързано с възможността да участва в постигането на публичната цел, за която е обявена съответната схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Поради това, за да се считат допустими дадени разходи, те трябва да са пряко обвързани с изпълнение на одобрените дейности и да бъдат предварително заложени в одобрения бюджет на проекта.

Видно от изложеното по-горе е явно, че отчетените канцеларски материали и консумативи са ненужно голям брой с оглед предвиденото в дейност 2 и изводът на органа за необосновано завишени количества и видове канцеларски материали и консумативи е правилен.

Като правно основание за отказаната верификация на средствата, органът сочи чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 3. 24. от административния договор, чл. 4 от Регламент 1303/2013 и чл. 33 от Регламент 1046/2018 г. принципи за добро финансово управление, икономичност и ефикасност на разходите

Съгласно чл. 3. 24 от административния договор бенефициерът (по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент № 1303/2013) изпълнява задълженията си по него с грижата на добър стопанин, при спазване на принципите на икономичност, ефикасност, ефективност, публичност и прозрачност, в съответствие с най-добрите практики в съответната област и договора. Член 4 от Регламент № 1303/2013 регламентира принципите на подкрепа на Съюза за европейските структурни и инвестиционни фондове като с оглед на направеното от органа уточнение за не спазени принципите за добро финансово управление, икономичност и ефикасност" е видно, че визира параграф 8, който задължава Комисията и държавите членки да спазват именно принципа на добро финансово управление в съответствие с изискванията на член 33 от Регламент 2018/1046. А член 33 от Регламент 2018/1046 дефинира съдържанието на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност и задължението за изпълнение на бюджетните кредити в съответствие с принципа на добро финансово управление.

Очевидно е, че преки адресати на член 4, параграф 8 от Регламент № 1303/2013 и на член 33, параграф 1 от Регламент 2018/1046 са Комисията и държавите членки, но именно за да изпълни задълженията си държавата е възложила и на конкретните бенефициери спазването на принципа за добро финансово управление, икономичност, ефикасност и ефективност. С оглед на това, макар и опосредено чрез административния договор в случая е налице нарушение на правото на Съюза. Фактът, че за част от разхода е налице и хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ, поради установените недопустими за обучение лица, не води в конкретния случай до извод за незаконосъобразност на правното основание, защото дори и да не се отчита факта на недопустимост на 14 от лицата, направените разходи са в нарушение на визираното в чл. 3. 24 на договора.

1. По отношение на неверифицираните разходи в размер на 45 768, 00 лева по бюджетно перо 4. 2. "Разходи за наем на зали, оборудване и други пряко свързани и необходими за осъществяване на дейности 2 и 3";

Органът е разделил тези разходи на три групи:

• 5 840, 00 лева за наем на обучителен център с площ 70 кв. м., състоящ се от приемна, учебна зала, два кабинета, санитарен възел и сервизно помещение, и месечен наем 1 460, 00 лв.

Органът е приел, че в случая са нарушени чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 3. 24 от административния договор, чл. 4 от Регламент 1303/2013 г. и чл. 33 от Регламент 1046/2018 г., като не са спазени принципите за добро финансово управление, икономичност, ефективност и ефикасност на разходите, при изпълнението на дейност 2.

Съдът е приел мотива на органа за недоказан, тъй като позоваването на обяви в интернет не е достатъчно да обоснове извод, че платените от дружеството цени са завишени. Приел е още, че за да се направи извод, че наетите помещения са с ненужно големи размери е необходимо органът да посочи, какви точно е следвало да бъдат достатъчните размери на помещенията, за да не се считат същите за ненужно големи.

Видно от мотивите на оспорения акт органът приема, че е налице "завишена стойност на платения наем". Независимо от така формулираното основание органът излага мотиви за "ненужно големи размери" на наетото помещение, но несъответствието на площта на наетото помещение с нуждите на дейността и завишената стойност на платения наем са две различни основания. Вярно е, че по принцип наемната цена е функция на площта, но тя не е единствената, която определя наемната цена. Възможно е да се наеме и по-голямо по площ помещение, но на по-ниска цена при налични други фактори, определящи наемната цена на имота.

Дейност 2 предвижда организирането на групи с минимум 6 и максимум 8 лица, с които се провежда обучение в 10 модула с обща продължителност 4 лекторски часа. Наетото помещение е с площ от 70 кв. м., като в рамките на тази площ са разположени приемна, учебна зала, два кабинета, санитарен възел и сервизно помещение. При тази площ и разпределение не е ясно от мотивите на органа, кое обосновава извод за "ненужно големи размери".

Що се отнася до "завишената стойност на платения наем" в акта не са налични мотиви. Посочено е единствено, че органът е извършил пазарно проучване на цените на отдавани под наем подобни помещения чрез преглед на обяви в интернет. Но по делото няма доказателства проучването да е относимо към датата на сключване на процесния договор, защото наемната цена е динамична стойност, която зависи от търсенето и предлагането в съответния момент.

С оглед на така обоснованата недопустимост на разхода крайният извод на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на отказа за верификация на този разход е правилен.

• 15 000, 00 лв. за наем на недвижим имот по договор от 11.01.2019 г. с "Технопромстрой" ЕООД, представляващ приемна, заседателна зала, три работни помещения, санитарен възел, сервизно помещение с обща площ 120 кв. м. и месечна наемна цена в размер на 1 500, 00 лв. УО е приел също нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 3. 24 от административния договор, чл. 4 от Регламент 1303/2013 г. и чл. 33 от Регламент 1046/2018 г., поради неспазване на принципите за добро финансово управление, икономичност, ефективност и ефикасност на разходите при изпълнението на дейност 3.

Дейност 3 включва консултиране и менторство при разработване на бизнес идея на отделни лица като на лицата се осигурява консултация – индивидуално или групово, в удачна форма – лична среща, събития, дискусии в присъствена форма, а индивидуалните консултации са с лимит до 40 часа за всяко лице в период до 6 месеца от стартирането на дейността. От представените от бенефициера отчетни документи е видно, че по тази дейност са провеждани само индивидуални консултации. Това предполага необходимост от самостоятелни помещения, но не и от заседателна зала, каквато в процесния имот е налична. Видно от мотивите на оспорения акт органът приема, че е налице "завишена стойност на платения наем". Независимо от така формулираното основание органът излага мотиви за "ненужно големи размери" на наетото помещение, но несъответствието на площта на наетото помещение с нуждите на дейността и завишената стойност на платения наем са две различни основания. Що се отнася до мотива за "завишена стойност на сумата за платения наем" следва да се посочи, че и при този разход, органът е посочил единствено, че е извършил пазарно проучване на цените на отдавани под наем подобни помещения чрез преглед на обяви в интернет. Но по делото няма доказателства проучването да е относимо към датата на сключване на процесния договор, защото наемната цена е динамична стойност, която зависи от търсенето и предлагането в съответния момент.

По изложените съображения е правилен крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт в частта досежно този разход.

• 24 928, 00 лв. за наем на офис оборудване по договор от 11.01.2019 г. с "Технопромстрой" ЕООД, състоящо се от 7 настолни компютъра, 7 монитора, периферни устройства, 7 клавиатури, 7 мишки, 1 МФУ (принтер, скенер, копир), 1 мултимедиен проектор, 1 шредер, 1 мрежово устройство (рутер), 1 комплект за презентационно озвучаване (тонколони), 1 флипчарт на колела, 1 мобилна бяла дъска с магнит, обзавеждане — 7 офис бюра, 7 офис контейнери за съхранение, 7 работни офис стола, 8 посетителски стола, 8 етажерки за документи с поставки, 1 конферентна маса, 3 коша за разделно събиране на отпадъци.

Органът е приел също нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 3. 24 от Административния договор, чл. 4 от Регламент 1303/2013 г. и чл. 33 от Регламент 1046/2018 г. при изпълнението на дейност 3.

Този разход е пряко свързан с предходните и изложеното по-горе досежно несъответната на потребностите на дейност 3 наета площ обосновава извод за несъответствие и на наетото оборудване. Що се отнася до мотива на органа, свързан с установените 20 лица, които са несъответни на целевата група, следва да се посочи, че по отношение на оборудването този факт е неотносим, тъй като от представените от бенефициера документи е видно, че са осъществявани само индивидуални консултации, а броят на индивидуалните консултации сам по себе си не е обвързан от оборудването. Последното е функция на използваните помещения. Отделно, административният орган не е посочил защо е приел, че част от наетото офис оборудване от по 1 брой (например мобилна бяла дъска с магнит, рутер, шредер и др.) е завишено. В акта липсва критерий, въз основа на който органът е приел завишение на оборудването в цялост.

С оглед на горното изводът на първоинстанционният съд досежно този разход е правилен.

1. По отношение на неверифицираните разходи в размер на 71, 50 лева по бюджетно перо 5. 2. "Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуги или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде, за извършване на дейност 2 и 3" за 22 бр. изработени формуляри по дейност 3, тъй като са изработени 60 бр. формуляри, а в дейността са включени 58 лица, от които 20 лица са определени за недопустими представители на целевата група.

Сумата не е верифицирана на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във връзка с т. 15 от Условията.

По изложените в т. 1 съображения за недопустимост на лицата, преминали обучението, изводът на органа в тази част също е законосъобразен. Относно формулярите (2 бр.), изработени извън предвидения брой, същите са недопустими за финансиране, тъй като надвишават броя на лицата, включени в дейността.

По изложените съображения, изводът на съда за незаконосъобразност на акта в тази му част, е неправилен.

1. По отношение на неверифицираните разходи в размер на 9 065, 14 лв. по бюджетно перо 6. 1. "Непреки разходи в размер на 10 на сто от допустимите преки разходи по проекта":

По отношение този разход органът приема, че същият не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 ПМС № 189. Безспорно е, че с оглед на чл. 7, ал. 2, т. 4 ПМС № 189 разходът, допустим за организация и управление, е в размер на 10 % от общите допустими разходи по проекта. С оглед на установената частична незаконосъобразност на акта, отразяващ се на общия размер на допустимите разходи, изводът на органа е неправилен, което прави оспорения акт и в тази му част незаконосъобразен.

Видно от гореизложеното изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт е правилен в частта, с която е отменено Решение № BG05 M90 P001-1. 023-0089/2 от 30.03.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган, в частта, с която на "Китартас" ЕООД е отказано верифицирането на средства в общ размер от 54 833, 14 лева и неправилен в останалата част. С оглед на това съдът следва да отмени решението в частта, с която е отменен оспорения акт в частта, с която е отказана верификацията на разход в размер на 3 316, 20 лв. по бюджетно перо 1. 2., 70, 00 лв. по бюджетно перо 2. 1., 75, 00 лв. по бюджетно перо 2. 2., 19 665, 73 лв. по бюджетно перо 3. 2. и 71, 50 лв. по бюджетно перо 5. 2. или общо в размер на 23 198, 43 лева, като вместо него постанови ново, с което да отхвърли жалбата срещу оспорвания административен акт в тази й част, и да остави в сила решението в частта, с която е отменен оспореният акт, в частта, с която е отказана верификацията на разходи в размер на общо 54 833, 14 лв. и преписката е изпратена на органа за произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на спора, в първоинстанционното производство разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. Следва да бъде отменено първоинстанционното решение и в частта относно присъдените разноски на "Китартас" ЕООД за сумата над 2701, 15 лева съразмерно на уважената част от жалбата, като бъде осъдено дружеството да заплати на МТСП разноски в размер на 142, 94 лева юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

С оглед на изхода от спора в настоящото производството, направено от страните искане и на основание чл. 143, ал. 1 и 4 във вр. с чл. 228 АПК, съдът следва да присъди разноски съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от касационната жалба. Касаторът прави възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 2800 лева. Възражението е неоснователно. В съответствие с 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 2720, 95 лева, следователно претендираният размер от 2800 е към минимума, като с оглед фактическата и правната сложност на делото, не са налице основания за намаляването му.

Касаторът претендира разноски в размер на 624, 25 лева платена държавна такса и 450 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ или общо 1077, 25 лева, като следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 341, 23 лева съразмерно на уважената част от касационната жалба.

Ответникът претендира разноски в размер на 2800 лева платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.07.2020 г., като следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 2102, 28 лева съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд