Решение № 6119 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9329/2011 г.

Решение № 6119 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9329/2011 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Дряново чрез адв. Ненов срещу решение № 55 от 13.05.2011 г. и решение № 99 от 20.05.2011 г. по адм. дело № 274/2010 г. по описа на Административен съд Габрово. От съдържанието на касационната жалба се извеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1, 2 и 3 от АПК. По подробно развити съображения касационният жалбоподател изтъква, че законосъобразно административният орган не е дал указания на молителя за отстраняване на недостатъците в искането му, тъй като Мирослав Михайлов не се е легитимирал като собственик или ползвател на правно основание на земеделски имоти с възстановено право на собственост, а като техен арендатор и наемател, поради което не е имал право да инициира производство по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В жалбата се твърди също така, че молителят е ползвател въз основа на договори за аренда и наем и правата му са незащитими по реда на горната разпоредба. Иска се отмяна на решението и на това, постановено по реда на чл. 175 от АПК, като се реши спора по същество и се отхвърли като неоснователна жалбата на Мирослав Михайлов. Претендират се разноски по делото. Ответникът - Мирослав Ненков Михайлов от гр. Севлиево, редовно призован, не се явява и представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Постановено решение е правилно, като законосъобразно съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задълженията си съгласно чл. 30, ал. 2, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, както и съгласно чл. 34, ал. 1, изр. "второ" от ЗСПЗЗ, с което е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила - основание за отмяна на процесната заповед по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, четвърто отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административния съд Габрово е образувано по жалба на Мирослав Михайлов срещу отказа на кмета на община Дряново да издаде заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ в полза на жалбоподателя, който отказ е обективиран в "отговор" № 77.М-5 от 08.10.2010 г. За да постанови акта си, административният орган е изтъкнал съображения, че молителят не е приложил документи, удостоверяващи правото му на ползване върху земите, и такива, че собствениците на земите са го упълномощили да предяви такова искане, както и че същият не бил посочил за кои точно имоти се отнася искането, което прави невъзможно индивидуализирането им по площ и местонахождение. Административният съд е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като при постановяването й кметът на община Дряново е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в нарушаване на разпоредбите на чл. 30, ал. 2, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, както и чл. 34, ал. 1, изр. "второ" от ЗСПЗЗ. По-конкретно съдът е изтъкнал, че след като кметът на общината е констатирал недостатъци в искането на Мирослав Михайлов, в съответствие с нормите на процесуалния закон е следвало да му укаже да отстрани същите в определен срок, като изрично го уведоми, че неизпълнението на указаното ще доведе до прекратяване на производството. Решаващият състав е приел също така, че е налице неизпълнение на задължението съгласно чл. 35 от АПК да се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая преди издаването на административния акт, както и на това съгласно чл. 36, ал. 1 от АПК и чл. 34, ал. 1, изр. "второ" от ЗСПЗЗ за служебно събиране на доказателства, необходими за правилното произнасяне по предявеното искане. Мотивиран по този начин, Административен съд Габрово е отменил отказа на кмета на община Дряново да издаде заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ в полза на Мирослав Михайлов и е върнал делото като преписка на административния орган за произнасяне в едномесечен срок по искането, с което е сезиран, съобразно мотивите в решението. Оспореният съдебен акт е правилен. По делото няма спор за факти. От съдържанието на жалбата на Мирослав Михайлов до кмета на община Дряново се установява, че същият, лично в качеството си на земеделски производител, както и от името на собствениците на земите, които са му ги предоставили за обработване въз основа на договори за наем и аренда, е поискал издаването на заповед на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ срещу ЕТ "Агро - Светлозар Дичевски", който без правно основание ползва наетите и арендувани от молителя имоти в землищата на с. Янтра и с. Гостилица. Не се оспорва от молителя, че същият не е индивидуализирал имотите си по площ и местонахождение, не е представил документи, които да удостоверят упълномощаването му от собствениците на имотите от тяхно име да инициира производство по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, както и не е представил договорите за наем и аренда на обработваните от него имоти. Безспорно е също така, че административният орган не е уведомил Михайлов да отстрани констатираните в последствие с оспорения акт нарушения, а директно е постановил процесния отказ. Спорно по делото е приложението от съда на закона и в частност преценката му за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да е налице нарушение на административнопроизводствените правила, релевантно за законосъобразността на оспорения административен акт, е необходимо то да е повлияло или да може да повлияе на съдържанието на акта. В конкретния случай, обоснован е изводът на решаващия състав, че в производството по издаване на отказа да бъде издадена заповед по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ в полза на Мирослав Михайлов, кметът на Община Дряново е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила - основание за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 146, т. 3 от АПК. Правилно Административен съд Габрово е приел, че след като органът е констатирал недостатъци в искането на молителя, изразяващи се в неиндивидуализиране на имотите, чиято защита се търси, е следвало да му укаже отстраняването на същите, вместо да постанови отказ в нарушение на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от АПК. Законосъобразен е и вторият извод на решаващия състав за допуснато от страна на кмета на Община Дряново нарушение на общата норма на чл. 36, ал. 1 от АПК и на специалната на чл. 34, ал. 1, изр. "второ" от ЗСПЗЗ. С цитираните разпоредби законодателят изрично вменява на административния орган конкретни действия за изясняване на административноправния спор, а именно за установяване на неправомерното ползване, кметът следва служебно да изиска информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. Видно от доказателствата по делото, административният орган не е проявил дължимата активност за изясняване на спора, с който е сезиран, а приложената на л. 36 и л. 37 кореспонденция, е след датата на постановяване на процесния отказ, от една страна, и не касае процесният период, от друга. Като се има предвид изложеното, обоснован и законосъобразен е изводът на съда по същество за допуснати от страна на кмета на община Дряново съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи основание за отмяна на постановения отказ като незаконосъобразен. Доводът в касационната жалба, че административният орган законосъобразно не е дал указания на молителя за отстраняване на посочените по-горе обстоятелства, а е постановил директно отказ, тъй като Мирослав Михайлов не се е легитимирал като собственик или ползвател на правно основание на земеделски имоти с възстановено право на собственост, а като техен арендатор и наемател е неоснователен по следните съображения: На първо място и в допълнение към изложеното от първоинстанционния съд, следва да се отбележи, че административният орган е постановил акт, чийто мотиви са вътрешно противоречиви. Преценката дали дадено лице е собственик или ползвател на правно основание на земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ или не е такъв, следва да се направи от страна на административния орган след индивидуализирането на имотите по площ и местонахождение. В случая такова индивидуализиране не е направено в резултат на допуснатите нарушения в производството пред кмета на община Дряново, и изводът, че молителят не е активно легитимиран да заяви искане по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е преждевременен и се явява необоснован. На следващо място, незаконосъобразен е доводът на касационния жалбоподател, че молителят, легитимиращ се като ползвател въз основа на сключени договори за наем и аренда, не е сред кръга лица, имащи право на защита по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съгласно този текст, (в приложимата към момента на издаване на оспорения административен акт редакция от ДВ, бр. 62 от 10.08.2010 г.), по искане на собствениците или ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождението на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. От граматическото и логическо тълкуване на текста следва, че такова право наред с всички собственици, имат и ползвателите с правно основание на земеделските имоти. Законодателят не е предвидил ограничения по отношение на вида договор, който да представлява правното основание по смисъла на ЗСПЗЗ, поради което е допустимо имотът да се ползва на всякакво правно основание (договор за наем, аренда и т. н.). Изискването за възстановено право на собственост е относно имота, а не относно собственика, което е видно от редакцията на текста, тъй като обстоятелственото пояснение "с възстановено право на собственост" е относно подлога - "земеделските имоти". С оглед изложеното, несъстоятелен е и доводът на касационния жалбоподател, че дори и лицето да има качеството на ползвател на годно правно основание, това право е придобито вследствие на граждански договори, а не по реда на ЗСПЗЗ, следователно молителят следва да се защити по общия ред, а не чрез бързата защита по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Ако волята на законодателя бе защитата на правото на собственост да е само по отношение на тези собственици, в полза на които е постановена реституцията на земеделската земя, то той щеше да я изрази чрез съответната редакция на текста. Като се има предвид горното, решението на съда е мотивирано в съответствие с безспорно установените данни, въз основа на които е приложен и материалният закон. Тъй като не са налице сочените касационни основания за отмяна и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,