Решение № 3770 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5091/2015 г.

Решение № 3770 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5091/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ПРОФИ ТУРС" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Н. Миладинов, подадена чрез пълномощник адв. К. Караиванов, против решение № 213 от 18.02.2015 г., постановено по адм. д. № 856/2014 г. по описа на Административния съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 60/20.10.2014 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград. Твърди, че съдебното решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с уважаване на жалбата му. Направено е искане за присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции. Ответната страна - директорът на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. При издаването на АУПДВ е спазен материалният закон - чл. 79, ал. 7 от Закона за водите (ЗВ), съгласно който прекратяване действието на разрешителното при изрично заявен отказ от титуляря на разрешителното се извършва след плащане на дължимите такси по чл. 194. Правилно съдът е приел, че таксата за водовземане се дължи независимо от това дали разрешителното е реализирано и се определя на база разрешения обем вода и нейната температура. Първоинстанционният съд е взел правилно решение, което не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "ПРОФИ ТУРС" ООД против АУПДВ № 60/20.10.2014 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, с който на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) във вр. чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в", чл. 194, ал. 3 от ЗВ, във вр. чл. 166 ДОПК и чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК и чл. 1, т. 1, б. "в", чл. 3, ал. 2, във вр. чл. 6, ал. 1 и ал. 4 и чл. 8, ал. 1, във вр. чл. 10, ал. 3, т. 3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 1.01.2012 г., приложима на основание чл. 194, ал. 6 от ЗВ, е прието, че дружеството дължи сумата от 12 020,40 лв. за периода от 1.01.2012 г. до 5.03.2014 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при спазване на изискванията на чл. 59 от АПК, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочено е, че спорният въпрос е дали към момента на издаването на АУПДВ има действащо разрешително за водоползване на минерална вода № 003843/28.08.2006 г. В тази връзка е прието, че разрешителното е прекратено към дата 5.03.2014 г. със Заповед № 09-1208/5.03.2014 г. на Кмета на община Банско, действащ на основание Решение № 92/9.03.2011 г. на Министъра на околната среда и водите и негови указания, както и на основание подадено заявление за прекратяване на разрешителното от "ПРОФИ ТУРС" ООД. Следователно преди 5.03.2014 г. разрешителното за водоползване не е било прекратено, независимо от подадената от дружеството молба на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВ за прекратяване на разрешителното от 11.01.2012 г. Постановеният по тази молба отказ, на основание, че жалбоподателят дължи незаплатени такси, не е бил обжалван и съответно е влязъл в законна сила. Посочено е, че таксата за водовземане на минерални води се дължи за всяка година от издаденото разрешително, независимо от това дали водоползването е реализирано или не. По тези съображения съдът отхвърлил жалбата на "ПРОФИ ТУРС" ООД като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е изследвал всички възражения на жалбоподателя и след правилна преценка на материалния закон е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По силата на разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВ действието на издаденото разрешително се прекратява при изтичане на срока му или по решение на органа по чл. 52, ал. 1, като според ал. 7 от същия текст при прекратяване на действието на разрешителното при изрично заявен отказ от титуляря му прекратяването се извършва след плащане на дължимите такси по чл. 194 от ЗВ. По силата на чл. 195а от ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с АУПДВ от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Следователно прекратяване на действието на разрешително за водовземане е възможно единствено и само след заплащане на дължимите до този момент такси за водовземане. Основното възражение в жалбата е, че с молба № РР-11-9/11.01.2012 г. дружеството е поискало прекратяване на действието на разрешителното, от където следвало че след тази дата то имало признато от закона право за прекратяване на действието на разрешителното, следователно не е приложима разпоредбата на чл. 79, ал. 7 от ЗВ. Възражението е неоснователно. Действително горепосочената молба е била подадена от "ПРОФИ ТУРС" ООД, но по нея има постановен отказ, обективиран в писмо № РД-11-9/23.01.2012 г. Отказът се е основавал на това, че "ПРОФИ ТУРС" ООД дължи такси в размер на 13 327,20 лв. Този отказ не е обжалван, съответно е влязъл в законна сила, поради което реално към този момент няма прекратяване на действието на разрешителното. Правилно в тази връзка е посочването на първоинстанционния съд, че решенията на съда по повод обжалването на АУПДВ № 31/24.07.2012 г. не са основание да се приеме, че разрешителното е прекратено, тъй като отказът не е бил обжалван, нито са предприети някакви действия след издаването на тези решения на съда. Неоснователно е и възражението, че касационният жалбоподател не дължи такса за водоползване поради факта, че е бил в невъзможност да ползва минералната вода. Както правилно е посочено в обжалваното решение, таксата за водовземане на минерални води се дължи за всяка година от издаденото разрешително, а заплащането й не зависи от това дали водоползването е реализирано или не. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Не са на лице сочените в жалбата касационни основания. С оглед изходът от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,