Решение № 9157 от 30.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11221/2014 г.

Решение № 9157 от 30.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11221/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград е подал касационна жалба срещу решението от 17.07.2014 г. по адм. дело № 251/2014 г. по описа на Административния съд - Благоевград, с което е отменен издаденият от този орган акт № 4/23.01.2013 г. за установяване на публично държавно вземане в частта за определеното задължение от 45 888,92 лева, представляващо такса за водовземане за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2011 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. "Водоснабдяване и канализация" ООД със седалище и адрес на управление Перник е поискало отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД със седалище и адрес на управление Перник било издадено разрешително № 0265/4.05.2001 г., подписано от заместник-министър на околната среда и водите, за питейно-битово водоснабдяване от сондажни кладенци и каптажи на естествени извори, с място на водоползване - населените места от общини Перник, Брезник, Радомир, Трън и Земен, и срок на действие от 4.05.2001 г. до датата на преоформяне на разрешителното за всяко конкретно водовземно съоръжение или система съгласно приложение № 1 към разрешителното. Съгласно условията на разрешителното титулярът следвало да заплаща такса за правото на водоползване по реда на Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено водоползване на воден обект. С писмо от 6.11.2012 г. директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград поканил "Водоснабдяване и канализация" ООД - Перник да заплати доброволно сумата 443 788,46 лева, неизплатено задължение за такса по разрешително за водоползване № 0265/4.05.2001 г. С писмо № 110-02-123/13.11.2012 г. директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград уведомил управителя на "Водоснабдяване и канализация" ООД, че започва производство по установяване на публично държавно вземане за дължимата от дружеството такса за водоползване и го поканил да представи документи за извършените плащания с оглед намаляване на посочените в поканата открива С писмо № 2864/19.11.2012 г. до басейновата дирекция дружеството възразило, че не дължи заплащане на такса за 2010 и 2011 г., тъй като задължението било погасено. С акт № 4/23.01.2013 г. за установяване на публично държавно вземане директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград установил задължение на "Водоснабдяване и канализация" ООД - Перник във връзка с дължимите такси за водовземане по разрешително № 0265/4.05.2001 г. за водоползване в размер на 443 788,46 лева за 2001, 2002, 2003, 2004, 2010 и 2011 г. С влязло в сила решение от 10.06.2013 г. по адм. дело № 168/2013 г. по описа на Административния съд - Благоевград актът за установяване на публично държавно вземане бил отменен в частта за задължението на титуляра на разрешителното в размер на 397 899,64 лева, формирано за периода 01.01.2001 г. - 31.12.2004 г. При повторното разглеждане на делото в частта относно определеното с акта за установяване на публично държавно вземане задължение на дружеството в размер на 45 888,92 лева, произхождащо от неплатена такса за водовземане за периода 1.10.2010 г. - 31.02.2011 г., административният съд допуснал счетоводна експертиза. Според заключението на експертизата, "Водоснабдяване и канализация" - Перник заплатило дължимите такси за водоползване на 2010 г. и 2011 г., но изчислени на базата на заявените водни обеми, посочени подадените от дружеството през 2010 г. заявления за издаване на индивидуални разрешителни за всеки от водоизточниците, включен в обхвата на разрешително № 0265/4.05.2001 г. При издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане дължимата такса за водоползване била изчислена според обемите, посочени в разрешително № 0265/04.05.2001 г., като задължението за 2010 г. и 2011 г. представлявало разлика между първоначално заплатените от "Водоснабдяване и канализация" суми и сумите, получени след преизчисляване на задълженията. Задълженията били определени по реда на чл. 2, ал. 1 и ал. 2, раздел I на Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (обн., ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., отм., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) във връзка с § 9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите, за водоизточниците от I категория, при което таксата за водовземане за 2010 г. и 2011 г. възлизала на 45 888,82 лева или на сумата, посочена в акта за установяване на публично държавно вземане. От правна страна съдът приел, че актът за установяване на публично държавно вземане не отговаря на изискването за форма, тъй като е немотивиран. В акта не било посочено дали задължението се отнася за всичките 178 водни обекта, за които се отнасяло разрешително № 0265/4.05.2001 г. или само за някои от тях. Липсвала конкретизация по години, както и за размера на задължението, изчислено за всеки воден обект. Липсата на тези данни не позволявала на съда да упражни контрол за законосъобразност на акта. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установило, че предмет на акта е водоползването само от 41 броя водни обекти, посочени изчерпателно от вещото лице, като от водоизточниците по приложение № 1 на разрешителното са изключени тези, за които има информация, че са пресъхнали. Органът не изложил мотиви относно начина на изчислението на таксата, като не било посочена и използваната формула по Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (ДВ, бр. 65/2000 г.). По отношение на водното количество от 3 898 020.00 куб. м/г., отразено в оспорения акт, не е направено уточнение дали това е разрешен или ползван годишен воден обем и за кои водни обекти се отнася. Първоначално директорът на басейновата дирекция уведомил "Водоснабдяване и канализация" за размера на дължимата такси и определените суми от такси за 2010 и 2011 г. и те са били заплатени. Впоследствие с издадения акт за установяване на публично държавно вземане административният орган преизчислил дължимите суми въз основа на разрешения годишен воден обем, посочен в разрешително за водоползване № 0265/04.05.2001 г., вместо въз основа на ползвания воден обем. В конкретния случай при преизчисляването на размера на таксата органът изходил от общия разрешен лимит по години водните количества за водните обекти, без да се съобрази с подадената от дружеството информация за ползваното количество вода. Поради допуснатите от административния орган нарушения на формата и на материалноправните разпоредби административният съд отменил акта за установяване на публично държавно вземане по отношение на задълженията за такси за водовземане за 2010 и 2011 г. Касационната инстанция намира, че решението противоречи на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил неправилна преценка за липсата на фактически и правни основания на административния акт. Актът за установяване на публично държавно вземане има предвиденото по закон съдържание, тъй като включва данни за водните количества, използвани за изчислението но таксите за водовземане за 2010 и 2011 г. и се позова на чл. 2, ал. 1 и 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.), където са посочени формулата за определяне на размера на дължимата такса за водоползване за питейно-битови нужди и приложения корекционен коефициент, отчитащ категорията на водите във водните обекти. Обстоятелството, че в хода на административното производство е бил направено предварително изчисление на таксата въз основа на заявените водни обеми, както са посочени в подадените от "Водоснабдяване и канализация" ООД през 2010 г. заявления за издаване на индивидуални разрешителни за част от водоизточниците, включени в обхвата на разрешително № 0265/04.05.2001, е без правно значение. От значение е начинът на изчисление, възприет в приключващия производството индивидуален административен акт. Между страните в производството няма спор относно броя на водните обекти, за които е изчислено задължението, както и за размера на извършените до издаването на акта плащания. С писмо № 570/12.03.2012 г. директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" уведомил дружеството, че дължимите такси се отнасят за 41 броя обекти. Съгласно условията на издаденото разрешително № 0265/04.05.2001 г., раздел "Такса за водоползване", титулярът на правото дължи такса, определена по реда на Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.), за ползваните водни количества за питейно-битови цели за I категория подземни води за водовземните съоръжения, на които има монтирани работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства, и за разрешените водни количества за останалите водовземни съоръжения. В случая административният орган е направил изчисленията на базата на разрешените водни количества. Таксата се дължи по силата на издаденото разрешително, в което плащането й е отразено като задължение на титуляра на правото (чл. 56, ал. 1, т. 13 от Закона за водите). В съдебното заседание на 15.04.2013 г. при разглеждането на адм. дело № 168/2013 г. по описа на Административния съд - Благоевград е направено признание от юрисконсулта на "Водоснабдяване и канализация" - Перник, който заявил, че дружеството не е монтирало разходомерни устройства на водовземните съоръжения. При положение, че жалбоподателят не е предоставил данни за действително разходваните водни количества за съответния период, отчетени с измерващи устройства, административният орган законосъобразно е изчислил задължението за такса с оглед втората алтернатива, записана в разрешението за водоползване. От заключението на назначената счетоводна експертиза се установява, че изчислението в административния акт е извършено по формулата по чл. 2, ал. 1 и 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, въз основа на разрешения воден обем, посочен в разрешително № 0265/04.05.2001 г. Съобразно тези констатации и на основание чл. 194, ал. 1 от Закона за водите, който предвижда, че за правото на ползване на водите се дължат съответните такси, следва да се приеме, че задължението на титуляра на разрешителното, произхождащо от годишни такси за водовземане за 2010 г. и 2011 г., е определено при точно прилагане на материалноправните норми. Като е отменил законосъобразно издадения административен акт, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ООД - Перник. С оглед изхода на делото в полза на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд