Решение № 13188 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 66/2012 г.

Решение № 13188 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 66/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", представляван от процесуалните представители Йорданова и Еленков, срещу решение № 5266/21.11.2011 г., постановено по адм. дело № 5181/2011 г. на Административен съд София-град, с което по жалба на Петър Сарафов Йорданов е отменено решение № п94-0006/3.02.2011 г. на началника на митница "Столична", изменено с решение № 181/13.04.2011 г. на директора на Агенция "Митници" в обжалваната част, с която е определено сумата от 5570,00 лв. да бъде възстановена, ведно със законната лихва, считано от 01.01.2011 г., и на основание чл. 160, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 15, ал. 3 ЗВНАУА делото е изпратено на компетентния орган - началника на митница Столична за издаване на акт за възстановяване на сумата от 5570,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2008 г. до окончателното плащане. Твърди се, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на постановеното решение и потвърждаване на обжалвания административен акт. Ответникът - Петър Сарафов Йорданов, лично и чрез адв. Владимиров оспорва касационната жалба. Допълнителни съображения излага в подадено до съда писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че административният съд правилно е приел, че лихвата по чл. 4 ЗВНАУА е дължима от момента на заплащане на главницата (надвнесения акциз) - в случая 14.07.2008 г., а не от момента на влизане на закона в сила - 1.01.2011 г. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е било решение № п94-0006/3.02.2011 г. на началника на митница "Столична", изменено с решение № 181/13.04.2011 г. на директора на Агенция "Митници" в обжалваната част, с която е определено сумата от 5570,00 лв., представляваща надвнесен акциз за употребяван лек автомобил, да бъде възстановена, ведно със законната лихва, считано от 1.01.2011 г. - дата на влизане на ЗВНАУА в сила. С посоченото решение на началник митница Столична е разгледано подадено в срока по чл. 7, ал. 2 ЗВНАУА искане за възстановяване на акциз за внесен на територията на страната употребяван лек автомобил в периода 1.01.2007 г. - 31.12.2009 г. и е прието, че същото е основателно в размер на 5570,00 лв., като на основание чл. 4 от същия закон е определена лихва за забава, считано от влизане в сила на закона - 1.01.2011 г. Съдът в пространни мотиви е приел, че няма спор относно дължимостта на надвнесения акциз и, че спорът относно лихвата следва да се разреши като същата се присъди, считано от датата на вноса - 14.07.2008 г., (ЕАД № 08BG005000Н0124991/14.07.2008 г.), на която дата и е платен дължимия акциз. Решението е неправилно. Необосновано е изложеното от административния съд относно началната дата, считано от която се дължи лихва по чл. 4 ЗВНАУА - тази на подаване на митническата декларация. Това е така, защото уредбата на възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили е уредена със Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили, в сила от 1.01.2011 г. С него не е предвидено по силата на закона възстановяване на надвнесен акциз. В резултат на процедура, започваща с искане за възстановяване, придружено от определен набор документи и приключва с акт на административен орган, последният прави необходимата преценка - на кого се възстановява, в какъв размер и лихвата върху сумата, съгласно чл. 4 от закона. Следователно, макар фактите относно плащането да са възникнали в миналото - вносът е в периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2009 г., то правната уредба за това, че сумите се явяват надвнесени, е създадена едва със специален закон. Според чл. 1 от ЗВНАУА този закон урежда възстановяването на надвнесен акциз за внесени или въведени на територията на страната употребявани автомобили за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г. включително. Дефинирани са легални понятия за "надвнесен акциз" и "употребявани автомобили", и в глава Втора е определена процедурата за възстановяване. Съгласно чл. 7, ал. 1, възстановяване на надвнесен акциз се извършва по писмено искане на лицето по чл. 2 по образец съгласно приложението. Искането по ал. 1 се подава от лицето по чл. 2 или от упълномощено от него лице в компетентната митница в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон. Към искането по ал. 1 се прилагат: 1. митническа декларация, акцизна декларация по чл. 76г (отм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.) от Закона за акцизите и данъчните складове или друг документ, установяващ задължение за акциз - оригинал или заверено копие от компетентната митница; 2. копие от платежен документ, доказващ внасянето на акциза. Административният орган прави преценка както по отношение на кого да допусне възстановяване на акциз, така и по отношение размера на сумата и лихвата върху нея. Следователно законът урежда възстановяването на надвнесен акциз, но не по силата на закона, а въз основа на преценка на административен орган - в случая началника на съответната митница. При положение, че сумата се дължи след поискване от страна на лицето, т. е. след сезиране на съответния орган, който дължи и необходимото произнасяне в определен срок, то неприемливо се явява приетото от първата инстанция, че лихва върху тази сума се дължи от датата на вноса. За да получи сумата лицето трябва да е сезирало съответния орган - началника на митницата, който да направи необходимата преценка, поради което следва да бъдат приложени общите правила и лихва да се дължи от момента, в който органът изпада в забава - момента, от който е сезиран с едно основателно искане. В случая обаче административният орган е приел безмотивно, че лихва се дължи от влизане в сила на закона - 1.01.2011 г., която дата е по-благоприятна за жалбоподателя пред първата инстанция, тъй като искането е подадено на 5.01.2011 г. Тази дата и в случая следва да бъде приета като начална. Поради което следва решението на първата инстанция да бъде отменено и да се отхвърли жалбата на дружеството срещу издадените актове на митническите органи. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение