Решение № 6528 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9970/2014 г.

Решение № 6528 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9970/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Акет Пласт" ООД - гр. Бяла Слатина чрез пълномощника му адв. Стефан Стефанов срещу решение № 254/27.06.2014 г., постановено по адм. дело № 562/2013 г. по описа на Великотърновския административен съд. "Акет Пласт" ООД - гр. Бяла Слатина обжалва решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 061201737/18.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 237/27.05.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Релевира оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - ЗДДС, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага оплаквания, че неправилно съдът е потвърдил констатациите в ревизионния акт за непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) по 14 бр. фактури, издадени на гръцки дружества "Лапис Йоанис" и "Аспапласт" и доначислен ДДС в общ размер на 49 603,24 лв., ведно с лихви - 723,66 лв. Касаторът не е съгласен с направените изводи от приходните органи и съда, че не са събрани доказателствата, предвидени в чл. 45, т. 2 ППЗДДС (неправилно е посочен чл. 45, ал. 2) във връзка с чл. 53, ал. 2 ЗДДС. Излагат се твърдения, че в хода на ревизионното производство са представени като доказателства процесните фактури, международни товарителници (CMR) и други документи за транспортиране на торбичките от България до Гърция, както и писмени потвърждения от представляващия "Аспапласт" - Гърция - Тихомир Пенчев. Касаторът се позовава и на приетото от съда основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза и от които се установявало, че процесните найлонови торбички са надлежно осчетоводени, както от СД "Живков, Лилов, Нешев и с-ие" - доставчик на "Акет Пласт" ООД, така и от последния относно тяхното заприхождаване и последващата им реализация като ВОД към "Лапис Йоанис" и "Аспапласт". Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Стефан Стефанов. Ответникът по по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Ушилова я оспорва по подробни съображения в депозирания по делото писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново следва да се остави без разглеждане, а касационната жалба на "Акеп Пласт" ООД като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново е обжалвал решението в частта за разноските и е искал тяхното изменение. Макар и озаглавена касационна жалба, тя има характер на искане по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, което е от правомощията на първоинстанционния съд. Производството по делото пред ВАС, I отделение в тази му част е било спряно с определение от 8.10.2014 г. и делото е изпратено на първоинстанционния съд за произнасяне по исканото изменение на разноските. Последният се е произнесъл с определение № 419/24.10.2014 г., като е изменил посоченото по-горе решение в частта за разноските и е присъдил вместо 1 633,65 лв. - 2 306,55 лв. Това определение на първоинстанцинния съд не е обжалвано и затова не е предмет на настоящето касационно производство. Относно касационната жалба на "Акет Пласт" ООД. Според първоинстанционният съд макар, че се касае за фактурирани доставки за ВОД с посочени идентификационни номера по ДДС на получателите (в случая двете румънски дружества), не е доказано съществуването на възмездна доставка на стока с трансграничен ефект. Съдът е установил, че по делото не е представен на договор за покупко-продажба, нито е доказано предаването на стоките - найлонови торбички. Съдът е възприел констатациите на приходните органи, че предаването на вещите от продавача на купувача е абсолютна предпоставка за тяхната индивидуализация, като същевременно представлява част от фактическия състав на договора за продажба, а именно прехвърляне собствеността върху стоките на приобретателя, което се доказва с приемателно-предавателни протоколи, експедиционни бележки, стокови разписки, товарителници, пътни листове и др., които в процесния случай не са съставени (с изключение на фактури № 43/18.07.2011 г., № 44/31.07.2011 г. и № 5...1/20.09.2011 г., за които има издадени товарителници) и пътни листове с № № 677001, 677002 и 677003, а за останалите 11 документи такива документи не са съставени. Индиция според съда, че не са налице възмездни сделки между доставчика и получателя е и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че не е доказано плащането на продажната цена по доставките било по касов или по банков път, като макар и да се отнася до значителна сума, жалбоподателят не е предприел и никакви действия за събиране на посочените във фактурите вземания било доброволно или по съдебен ред. Относно транспортирането на стоките, което според съда е основното спорно обстоятелство по делото, то според него това не е доказано. Съдът е посочил в решението си, че представените по делото CMR са оспорени от приходната администрация, но не е опровергана тяхната автентичност и вярност на съдържанието им, а пътните листове се установявало, че транспортирането на част от стоките е станало чрез трето лице, за което са издаден фактури. За приложима съдът е приел разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, като е пояснил, че документите за транспортирането на стоките са транспортен документ или писмено потвърждение, но в процесния случай макар да са представени частично за процесните фактури товарителници и писмени потвърждения, същите не съдържат всички необходими реквизити и затова е направен извод за недоказване на извършени ВОД в Гърция. Първоинстанционното решение е правилно постановено. За доказване на ВОД съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС е необходимо по категоричен начин да се установи транспортирането на стоките от България до територията на друга държава-членка, в процесния случай Румъния. Фактурирането на стоките - найлонови торбички с посочване на идентификационния номер на получателите - "Лапис Йоанис" и "Аспапласт" не е достатъчно, за да се приеме, че е налице ВОД. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и е установил правилно, че от тях не се установява осъществяването на ВОД за Гърция на посочените получатели. От една страна правилно е прието, че само за 3 бр. фактури № № 43/18.07.2011 г., № 44/31.07.2011 г. и № 50...1/20.09.2011 г. са издадени товарителници - CMR, а за останалите 11 бр. фактури такива не са представени. От наличните товарителници съдът подробно е мотивирал защо не ги кредитира като доказателства, доказващи транспортирането на процесните найлонови торбички до Гърция, където се намират получателите. Установени са несъответствия между количествата по фактурите и представените CMR, както и последните не съдържат всички задължителни реквизити по чл. 6, ал.1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) - място и дата на съставяне, място и/или дата на приемането на стоките за превоз, обикновеното наименование и вида на стоките, начина на опаковане, номера на колетите и разноските, свързани с превоза. Представените товарителници са и нечетливи. Правилно съдът е преценил представените 3 бр. потвърждения (по трите фактури), подписани от управителя на "Аспапласт" - Гърция Тихомир Пенчев, тъй като те не съдържат достатъчно информация, че стоките наистина са пристигнали в Гърция. Разпоредбата на чл. 45, т. 2 б. "б" ППЗДДС съдържа реквизитите на потвърждението за доставка, които липсват в процесните потвърждения. Относно доставката по фактура № 20...63/26.12.2011 г., издадена на "Лапис Йоанис" - Гръция съдът правилно е изложил същите изводи, че от представеното CMR не се установява по категоричен начин транспортирането на найлоновите торбички до Гърция. Относно превоза на стоките правилно и приходните органи, а впоследствие и съда са открили несъответствия между посоченото място на натоварване във фактурите и транспортните заявки и товарителниците. Правилно е установено и друго несъответствие - посочването на бруто тегло в CMR и то не съответства на фактурите. От представените SCAC-ове от Гърция също не може да се направи извод за наличието на реално осъществени ВОД поради ненамиране на посочените в процесните фактури получатели. Недоказан е останал и факта, че "Аспапласт" е наемател на търговски обект на "Левентакис логистик" - Гърция, предвид че последното е посочено в CMR към фактури № 20...3/30.07.2010 г., № 20...5/26.08.2010 г. и 20...31/31.03.2011 г. в клетка 24. Такива несъответствия правилно са установени и в документите за превозвачите "А.В.А.-Транс" ООД и "Интер транс 2007" ЕООД относно различното посочване в транспортните заявки адрес за натоварване и този, посочен в товарителниците и несъответствие в изпращачите на стоките. Оплакванията в касационната жалба се свеждат освен до неправилно прилагане на материалния закон, така и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отнасящи се до неправилната преценка на доказателствата по делото. Тези оплаквания са неоснователни. Съдът правилно е приложил материалния закон, относим за настоящия казус и е изследвал материалноправните предпоставки за установяване на извършена ВОД. Относно доказателствата, те са преценени в тяхната съвкупност и в тази връзка не са допуснати нарушения, които да опорочават обжалваното решение. По отношение на съдебно-счетоводната експертиза, неоснователно касационният жалбоподател излага оплакване, че тя не е кредитирана от съда. Експертизата е обсъдена и от нея съдът е направил извод, че не е доказано плащане по процесните доставки. Обстоятелството, установено от вещото лице, че е налице надлежно осчетоводяване от предходния доставчик СД "Живков, Лилов, Нешев" и от "Акет Пласт" ООД, вкл. и на ВОД за Гърция, не са достатъчни доказателства, с които да се установи извършването на ВОД, предвид изложеното по-горе неустановяване категорично, че стоките са пристигнали до местоназначението си в Гърция. Относно некредитирането на свидетелските показания на Тихомир Пенчев, законосъобразни са изводите на съда в тази насока, тъй като въпреки потвърждаването от този свидетел на подписите, положени от него върху оспорените по реда на чл. 193 ГПК документи от процесуалния представител, с тези показания не се доказва извършването на ВОД за Гърция, предвид несъответствието в писмените документи - товарителници и потвърждения. Относно последните, те не съдържат всички изискващи по чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС в относимата редакция за процесните периоди. Относно непреведените документи на български език, изразеното становище пред настоящата касационна съдебна инстанция от процесуалния представител на касатора, че за превода на тези документи е следвало да заплати между 10 000 лв. и 12 000 лв. сочи на неангажиране на достатъчно доказателства, от които да се направи еднозначен извод за осъществяване на ВОД за Гърция. Тежестта на доказване за извършване на процесните доставки с получатели - посочените по-горе гръцки дружества пада върху ревизираното дружество, което трябва да докаже всички положителни предпоставки, водещи до установяване на извършени ВОД, което е основание да се начисли нулева ставка ДДС по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора отменителни основания и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане за юрисконсултско възнаграждение, такова не се дължи, тъй като е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,