Решение № 6742 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4433/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Гоце Делчев, подадена чрез пълномощника адвокат Б. Юсева, срещу решение № 596 от 19.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1252/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменена издадената от него заповед № 333/18.03.2024 г. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е установил правилно релевантните факти, като е кредитирал изцяло показанията на част от свидетелите без да отчете тяхната заинтересованост. Оспорва извода, че оградите са търпим строеж и не подлежат на премахване, тъй като не са съобразени предвижданията на чл. 68, ал. 3 от Строителни правила и норми за изграждане на населени места, обн. ДВ, бр.75/1959 г., отм. бр.69/1977 г. (СПНИНМ, отм.) и чл. 32 и чл. 33 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, обн. ДВ, бр. 69/1977 г. и бр. 70/1977 г., отм., бр. 48/1995 г. (Наредба № 5, отм.), по отношение плътната им част. Заявява, че дори оградите да са съществували към 1987 г., те са променяни след това и то съществено. В периода 2010 - 2013 г. А. Я. е съборила изцяло жилищната си сграда и я изградила наново, като е имала само разрешение за укрепването й. Твърди, че в този период е извършено строителството на ограда № 1 и наново е изграден дуварът под ограда № 2. Оспорва извода на съда, че местоположението на оградите понастоящем - навътре в урегулирания поземлен имот (УПИ), настъпило поради промените в регулацията, не изключва приложението на режима на търпимост. Моли за отмяна на съдебното решение и разрешаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против атакуваната заповед. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение на другата страна. Ответникът - А. П. Я., чрез пълномощника адвокат М. Пиринска, в представен писмен отговор и писмено становище, оспорва касационната жалба и по изложени съображения моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд Благоевград е сезиран с жалба на А. Я., против цитираната по-горе заповед, с която й е наредено в качеството на извършител и на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, премахването на следния незаконен строеж: „Плътни огради“ в УПИ V, кв. 19 по плана на гр. Гоце Делчев, като изпълнен без строителни книжа и разрешение за строеж. Строежът е описан в заповедта като две стени. Първата - с размери 6,90/0,15/2,00 м., се намира между източната фасада на жилищна сграда с идентификатор 17395.501.1840.3 и източната регулационна граница с УПИ I. Втората - с размери 8,20/0,15/2,80, е между западната фасада на същата жилищна сграда и уличната регулационна граница на УПИ V. От фактическа страна е установено, че след постъпил сигнал за извършено незаконно строителство от съсобственика в УПИ V - А. А., длъжностни лица от общинската администрация на Община Гоце Делчев извършили проверка за която съставил констативен акт № 11/11.10.2023 г. С акта е установено, че процесните огради са собственост на А. Я., която е собственик и на двуетажна жилищна сграда в УПИ V, кв. 19, представляващ поземлен имот с идентификатор (ПИ) 17395.501.1840 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Гоце Делчев. Описано е изпълнението и местонахождението на оградите, както и че се квалифицират като строеж от шеста категория, изпълнени са без строителни книжа и без разрешение за строеж. В акта са изчертани две подробни скици с точното разположение и размери на оградите. Срещу акта е постъпило възражението от А. Я.. Административното производство е приключено с издаването на процесната заповед, въз основа на констативния акт. Прието е, че строежът е собственост на Я., съгласно цитиран нотариален акт от 2002 г. Извършено е описание с установеното, че е шеста категория, съгласно чл. 137 ЗУТ, изграден е през 2021 г. от Я., без строителни книжа и разрешение за строеж, което е в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Не са обсъдени хипотезите на търпимост по § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.) Пред първостепенния съд е изслушана съдебна-техническа експертиза и са разпитани четирима свидетели. От експертизата, а и от представените скици-извадки от регулационните планове на гр. Гоце Делчев от 1960 и 1974 г. (л. 54 и 55 от делото на АС) се установява, че предвид маломерността му, имотът пл. сн. № 225 и построената в него сграда, сега собственост на А. Я., са били включени в УПИ Х-225, 226, кв. 19, респ. УПИ ІV-225, 226, кв. 19. Сградата е била на северната граница на УПИ, като процесните огради попадат на мястото на тогавашната му регулационна граница със съседния УПИ. С действащия и понастоящем регулационен план ат 1992 г. тази регулационна граница е преместена, като имотът и сградата на А. Я. вече попадат в УПИ с който до тогава са граничили от север, а именно УПИ V, кв. 19. По този начин, мястото където се намират оградите, вместо на регулационната линия, попада във вътрешността на новообразувания УПИ V. При огледа на място вещото лице е установило, че местоположението на оградите, с някои уточнения за географските посоки, съответства на установеното им местоположение с констативния протокол, а в размерите има малки разминавания, които не могат да се квалифицират като съществени. В заключението е описан начинът на изграждане на двете огради - поетапно от кухи бетонови блокчета, върху стоманобетонови фундамент, колони и пояс, както и каменна зидария, плътни тухли, кухи керамични блокчета с монтирани дървени колони на навес. В съдебно заседание вещото лице е уточнило с оглед използваните материали, че каменната зидария е от 40-те години на миналия век, бетоновите блокчета - от 80-те години, а съгласно начинът на отразяването по плановете от 1960 и 1974 г., оградите установени и при настоящата проверка, тогава също са били плътни, но тяхната височина не може да бъде установена. В показанията на всички свидетели, доведени за разпит и от двете страни, се установява, че двете огради са имали и съществуващи преди това части, но през 2008 г. са били надградени от А. Я., съгласно показанията на св. С., като не може да се установи точно каква част е била надградена. От правна страна съдът е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия, в предвидената в форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Прието е, че записването на правното основание - т. 3, вместо т. 2 на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, не засяга действителната воля на органа, т. е. се квалифицира като очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправка по реда на чл. 62 АПК. При преценката за търпимост е установено, че посочената в заповедта година на изграждане - 2021 г., не се доказва нито от материалите по преписката, нито от събраните пред съда доказателства. Подробно, поотделно и в съвкупност са обсъдени показанията на свидетелите и заключението на вещото лице в тази насока, като е обосновано, че двете огради са били изграждани на етапи, част от тяхната плътна част е изградена далеч преди 1987 г., а в настоящия си вид и височина оградите са от около 2010 г. Тъй като в основната си част те са заснети и отразени в плана от 1960 г. като регулационна граница, съдът е мотивирал, че попадат в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Допустимостта до височината им от 1,50 м. е обоснована с приложението на чл. 68 и 69 от СПНИНМ, отм., до изменението в ДВ, бр. 13/1965 г. Промените в регулационното им положение понастоящем е посочено, че не изключва прилагането на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, заради приложението на чл. 32 и чл. 33 от Наредба № 5, отм. и предвиждането на чл. 41, ал. 2 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ, отм.), че заварени строежи могат са продължат да се ползват във вида в който са изградени. Поради това съдът е приел, че двете огради цялостно се квалифицират като търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, поради което е отменил заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно, макар настоящата инстанция да не споделя всички изводи на първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства - приложените материали по административната преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства и заключението на вещото лице се установява, че процесният обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория и премахването му като незаконен се извършва по реда на чл. 225а ЗУТ. Той надлежно е индивидуализиран в констативния акт и оспорената заповед. Правилно първоинстанционният съд е намерил, че не се установява търпимост само за плътната част от оградите, във височината която не е била допустима по чл. 68 и 69 от СПНИНМ, отм., а именно над 1,50 м., която е можела да бъде разрешена от главния архитект. Плътната ограда, в двете си части, е била заснета по плановете от 1960 и 1974 г. и до тази височина, като изградена на тогавашната регулационна граница, е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. В тази си част тя не е подлежала на премахване, независимо от промяната на регулацията, тъй като чл. 41, ал. 2 ЗТСУ, отм., действително допуска поддържането на заварените строежи. Съгласно чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2 ЗУТ, на премахване подлежат незаконните строежи или части от тях. Като е разпоредил премахването на целия строеж, а не само на частта от него, която не е търпима, административният орган е издал незаконосъобразна заповед в нарушение на материалния закон, която подлежи на отмяна, какъвто е и правилният краен извод на първоинстанционния съд. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че съдът неправилно е кредитирал показанията на част от свидетелите заради тяхната заинтересованост. Тези показания не противоречат съществено на показанията на останалите свидетели по отношение времето и начина на изграждане на оградите, а това, че значителна част от тях са стари се установява и от заключението на вещото лице, което не е оспорено от касатора в тази част. Останалите възражения, свързани с твърдение за цялостно изграждане на сградата на А. Я. през 2010 - 2013 г. при налично разрешение само за укрепването й, т. е. индицира се незаконност на сградата, освен, че се прави за първи по делото и не е подкрепено от доказателствата, няма връзка и с предмета на доказване, защото не сградата, а само оградите са предмет на оспорената заповед. Не почива на доказателствата по делото и основно на заключението на вещото лице възражението, че едната ограда и част от дувара под другата са изградени изцяло през същия период, заради установените материали на извършеното строителство - каменна зидария от 40-те години на ХХ-ти век и бетоновите блокчета от 80-те години на същия. Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а оспореното решение - оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски за настоящата инстанция има ответната страна, поради което в тежест на бюджета на ответния орган следва да бъде присъдено заплатеното от А. Я. адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро, съгласно представения договор за правна помощ и инкорпорираната в него разписка за плащане в брой. Неоснователно е направеното възражение на прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и ефективно осъщественото процесуално представителство от адвокат Пиринска, още повече, че възнаграждението е под размера по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,