Решение № 2088 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10228/2010 г.

Решение № 2088 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10228/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство e по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от Аврам Русев Аврамов от гр. София чрез адв. Тончев против заповед рег. № К-7039 от 17.06.2010 г. на министъра на вътрешните работи. В жалбата се поддържат доводи, че заповедта е неправилна поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и е в несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателя, той е подал заявление за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание на основание чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР и в последствие с рапорт е оттеглил заявлението си. Въпреки това е издаден оспорения административен акт, който се явява незаконосъобразен при наличие на подписана от него декларация че желае да оттегли заявлението си за прекратяване на служебното му правоотношение с ведомството. Ответникът - не се представлява в писмено становище по делото счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Със заповед рег. № К-7039 от 17.06.2010 г. на министъра на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя като държавен служител в МВР на основание чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Съгласно този текст от закона служебното правоотношение се прекратява по искане на служителя при придобиване на право на пенсия и осигурителен стаж. В изпълнение на разпоредбата на чл. 260 от ППЗМВР жалбоподателя е подал чрез директора на ОДМВР - Търговище до министъра на вътрешните работи заявление рег. № 8180 от 02.06.2010 г. Директорът на ОДМВР-Търговище е изпратил преписката на компетентния орган с писмо рег. № 8421 от 04.06.2010 г. като към преписката е приложена и справка рег. № 8293 от 03.06.2010 г. - за осигурителния стаж. Цялата преписка е постъпила в МВР - "Човешки ресурси" с вх. № 16533 от 09.06.2010 г. В съответствие със задължението си по чл. 247, ал. 2 от ЗМВР министъра на вътрешните работи в едномесечния срок на 17.06.2010 г. е издал оспорения административен акт. С рапорт № 9566 от 22.06.2010 г. до министъра на вътрешните работи жалбоподателя е заявил желанието си подаденото от него заявление да се счита невалидно и да бъде оставено без последствие. Към делото е приложена и декларация подадена в ОДМВР - Търговище в отдел "Човешки ресурси" със съдържание, че на 7.06.2010 г. декларира пред служителите на "ЧР" желанието си подаденото от него заявление да бъде изтеглено. При тези установени обстоятелства по административния спор оспорената заповед с която на основание чл. 245, т. 2 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на Аврам Аврамов като държавен служител в МВР е законосъобразна. Тя е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Издадена е и в съответствие с целта на закона. Основният спорен въпрос е налице ли е валидно оттегляне на изразената воля на жалбоподателя за прекратяване на служебното му правоотношение. В действащата редакция на разпоредбата на чл. 260 от ППЗМВР към датата на издаване на обжалваната заповед не е предвидена процедура, при която след подаването на рапорт служителят да може да оттегля съгласието си. Предвид това следва да се приложат общите принципи в правото, а именно: оттеглянето може да породи правно действие в случай, че е достигнало преди или най-късно едновременно с рапорта за освобождаване от служба до административния орган, която хипотеза в конкретния казус не е налице. Направеното валидно волеизявление от служителя по чл. 260 ППЗМВР има конститутивен характер и не може да бъде свободно оттеглено след достигането му до адресата. То е правопораждащ юридически факт за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, при настъпването на който административният орган е длъжен да издаде заповед за освобождаването му от служба. При липса на нарочна правна регламентация на оттеглянето в ЗМВР и ППЗМВР следва да се има предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗЗД, според който ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението. Съпоставката на разпоредбите на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, чл. 260 от ППЗМВР и чл. 13, ал. 2 от ЗЗД налагат изводът, че оттеглянето на подадено на заявление за прекратяване на служебното правоотношение може да бъде извършено преди или най-късно до получаването му от адреса - органът по назначаването. Тъй като заявлението по чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР както се посочи има ролята на правопораждащ юридически факт, който създава задължения за административния орган от момента на получаването му, то от този момент на сетне до издаването на заповедта за прекратяване на правоотношението оттеглянето може да бъде извършено само със съгласието на административния орган, каквото съгласие не е налице. Рапорта с който жалбоподателя е поискал да се счита заявлението му за невалидно е подаден на 22.06.2010 г. в ОДМВР - Търговище т. е. след издаването на административния акт. Направената декларация пред служителите на ЧР на ОДМВР не би могла да се приеме за валидно оттегляне на даденото съгласие, тъй като тя е направена пред некомпетентния орган. В този смисъл е и съдебната практика (адм. д. № 9147/2007 г., 10435/2007 г. и адм. д. № 13869/2009 г.) която е трайна и непротиворечива. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение