Решение № 5534 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11692/2014 г.

Решение № 5534 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11692/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Примастрой 21" ООД срещу решение № 1131 от 26.06.2014 г. по адм. д. № 1566/2013 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 136/27.11.2012 г., издаден от орган по приходите в община Несебър, потвърден с решение № 92-00-1093Н1/21.05.2013 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, с който е установено задължение за такса битови отпадъци за 2007 г. в размер на 2 570.44 лв. и лихва за просрочие към 27.11.2012 г. в размер от 1 675.76 лв. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът не взел предвид обстоятелството, че актът е издаден при липса на мотиви. Началникът на отдел "Местни данъци и такси", който потвърдил акта не изложил мотиви по доводите в подадената пред него жалба. Възразява, че задължения за 2007 г. не са дължими, тъй като своевременно са заплатени от дружеството, което се доказва от приложените удостоверения за данъчни оценки № 12444 от 17.08.2007 г. и № 8283 от 16.06.2008 г., издадени от Община Несебър, МДТ на съответните имоти, в които изрично е посочено, че дружеството няма непогасени данъчни задължения за имота. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е установил, че предмет на АУЗД е имотът по партидата, открита по декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ вх. № 0322/11.05.2005 г., с която е деклариран имот придобит от дружеството по нотариален акт № 67 от 11.11. 2004 г., том Х, рег. № 5808, дело № 1755 от 2004 г. - УПИ VII-479, в квартал 3305, по плана на к. к. "Слънчев бряг-запад", община Несебър област Бургас, целия с площ 2 809 кв. м. и че дружеството е продало този имот с нот. акт № 86, том Х, рег. № 7490, дело № 1826/25.07.2008 г. и партидата на "Примастрой 21" ООД по вх. № 0322/11.05.2005 г. е закрита, считано от м. септември 2007 г. Въз основа на заключението на вещото лице е приел, че за имота са извършените плащания на суми за ТБО от страна на "Примастрой 21" ООД за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. които са отразени по партидата № 0322 и липсват установени данни да е извършено плащане на ТБО за 2007 г. от задължения собственик "Примастрой 21" ООД. Приел е за неоснователно възражението, че жалбоподателят е заплатил изцяло задълженията, позовавайки се на издадено от община Несебър удостоверение за данъчна оценка № 12444/17.08.2008 г. тъй като това удостоверение е относимо към извършена продажба на друг имот и няма отношение към декларирания имот с декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ вх. № 0322/11.05.2005 г., подадена от "Примастрой 21" ООД по нот. акт № 67, том Х, рег. № 5808, дело № 1755/11.11.2004 г. Посочил, че плащането на задължението се доказва с нарочен документ за плащане - квитанция, вносна бележка, банково бордеро и др., какъвто документ дружеството не представя и не твърди да е наличен и плащането не може да се установи с удостоверение за данъчна оценка № 12444 от 17.08.2007 г. За неоснователно приел възражението, че задължението е погасено по давност, тъй като е дължимо за 2007 г. С оглед нормата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК давността започва да тече, считано от 1.01.2008 г. и съответно изтича на 1.01.2013 г., а АУЗД е издаден на 27.11.2012 г. За неоснователно е прието възражението, че декларация с № 0322/11.05.2005 г. не е била подавана и подписана от представителя на дружеството, тъй като съгласно заключението на приетата и неоспорена съдебно-графологична експертиза декларацията е подписана от управителя на дружеството. За неоснователно е прието възражението, че ТБО е начислена неправилно като за нежилищен имот въпреки, че дружеството притежавало само жилищни имоти, тъй като данни по делото за притежание на жилищни имоти няма. Видно от приетия нотариален акт по придобивната сделка - нотариален акт № 67, том Х, рег. № 5808, дело № 1755/11.11.2004 г., както в подадената за имота декларация, дружеството е собственик и е декларирало "земя", а не сграда/и. За неоснователно е прието възражението, че органът издал АУДЗ не е съобразил, че базата за определяне на ТБО е неправилно определена. Посочено е, че жалбоподателят не оспорва основанието на издадения акт за услугите, включени в ТБО, т.е. липсва твърдение, че тази дейност реално не е била предоставяна от общината през 2007 г., а и по делото са налични доказателства за извършени дейности от община Несебър по сметосъбиране, извозване и обезвреждане в депо на битови отпадъци, както и поддържане чистота на териториите за обществено ползване. Представена е заповед № 1132/27.10.2006 г. и приложение към нея на кмета на община Несебър, в която са определени районите, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които ще се извършват горните дейности през 2007 г., от която е установено, че к. к. "Слънчев бряг" е част от включените райони с ежедневна честота на сметоизвозването, вкл. и за нежилищните имоти. По отношение размера на начислената такса съдът приел, че в мотивите на АУЗД е отразено, че за имота е изготвена данъчна оценка, която е послужила като основа за изчисляване на задължението за ТБО, съгласно промилите, одобрени с решение на Общинския съвет - Несебър. В жалбата не са въведени възражения, че данъчната оценка не е вярно изчислена, поради което е прието, че ТБО за 2007 г. е законосъобразно определена. Видно от справката на община Несебър за размера на таксите за битови отпадъци, в сила от 1.01.2007 г., за нежилищни имоти, таксата е в размер на 7,9 промила. Данъчната оценка, която се сочи да е изготвена, не е представена по делото, но съобразно определения размер на задължението - 2 570.44 лв., съдът приел, че е на стойност 325372.15 лв. Доколкото вземането за ТБО за 2007 г. е установено по своето основание, съдът в изпълнение нормата на чл. 162 от ГПК, приложима на основание § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, определил размера на задължението. Решението е правилно. Изводите на административния съд се споделят от настоящата инстанция. Неотносими са доводите в касационната жалба за липса на мотиви в потвърждаващия акт на по-горестоящия административен орган, тъй като, предмет на касационното производство е постановеното решение на административния съд, а то е подробно мотивирано. Обстоятелството, че в решението на Началник отдел "МДТ" при Община Несебър не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът, не води до незаконосъобразност на първоначалния акт, то има значение за спазване на срока за обжалване, а жалбоподателят своевременно е подал жалби и пред две съдебни инстанции. Неоснователни са доводите, че съдът не е съобразил обстоятелството, че жалбоподателят е уведомен за акта за АУЗД № 136 от 27.11.2012 г. на 14.02.2013 г. от Община Несебър, след изтичане на давностния срок по ДОПК и че възможно е АУЗД № 136 от 27.11.2012 г. да е издаден след изтичане на този давностен срок, но да му е поставена друга по-ранна дата, тъй като, уведомяването е от 14.02.2013 г., т.е. след изтичане на давностния срок на 1.01.2013 г. Следва да се има предвид, че в производството пред административния съд жалбоподателят не оспорил дата на издаване на акта на официалния документ, поради което съдът не е имал задължение да събира доказателства в тази насока. Твърдението е следвало да се докаже, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, приложим по силата на § 2 ДРДОПК. Доказателства в тази насока не са представени, не са са формулирани искания за събирането им. Неоснователни са доводите, че задължение за ТБО и лихви за 2007 г., са изцяло погасени по давност с оглед разпоредбите на чл. 171 и следва да се отпишат съгласно чл. 173 от ДОПК. Правилно е прието от съда, че петгодишния давностен срок е започнал да тече, считано от 1.01.2008 г. и АУЗД е издаден на 27.11.2012 г. преди изтичането му на 1.01.2013 г. Неотносими са доводите, че липсват данни съобщението за доброволно изпълнение да е връчвано на "Примастрой 21" ООД, защото това не касае законосъобразността на АУЗД. Неоснователни са доводите, че съдът не е съобразил обстоятелството, че в претендираните от дружеството задължения за 2007 г. не са дължими, своевременно са заплатени от дружеството, с оглед приложените удостоверения за данъчни оценки № 12444 от 17.08.2007 г. и № 8283 от 16.06.2008 г., издадени от Община Несебър, МДТ, в които изрично е посочено, че дружеството няма непогасени данъчни задължения за имотите посочени в тях. В тази насока следва да се има предвид, че удостоверение за данъчна оценка № 12444 от 17.08.2007 г. е посочено в приложения нотариален акт за продажба на идеална част от друг поземлен имот № 51500.507.243 /ПИ IV-463,469/. В нот. акт № 86, том Х, рег. № 7490, дело № 1826/25.07.2008 г. за продажба на процесния имот от дружеството /парцел VII-479/ е посочена удостоверение за данъчна оценка № 8283 от 16.06.2008 г., издадено от Община Несебър - МДТ и декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от управителя на дружеството - продавач. Документът за данъчна оценка не е представен по делото, за да се установи съдържанието му. Съгласно текста на чл. 264, ал. 1 ДОПК наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка и то във връзка с подадено искане от лицето, за да му послужи пред нотариус. Това е удостоверителен акт, а не е актът, установяващ размера на данъчната оценка и данъчното задължение - данък недвижими имоти за съответната година по реда на ЗМДТ. А в чл. 162, ал. 2 ДОПК изрично са разграничени данъците - по т. 1 от таксите, установени по силата на закон - по т. 3 от същата разпоредба, като различни видове публични вземания. По аргумент за противното основание, удостоверението за данъчна оценка по силата на чл. 264, ал. 1 ДОПК не удостоверява съществуването или липсата на задължения за такси като вид публично общинско вземане за съответния имот. По делото не е доказано плащане и по друг начин, тъй като е отразено от вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, че по партиден № М0322 са отразени извършени плащания за 2004 г., 2005 г., 2006 г., т.е. не и за 2007 г., не е посочило изрично, че липсва документ за плащане за 2007 г., но в доказателствена тежест на жалбоподателя е било да установи плащане. Не се твърди и не се установява евентуално ТБО за 2007 г. да е заплатена от купувача на имота през 2008 г. и документите да са по неговата партида. Неоснователно се твърди, че продажбата на имота не е отразено от Община Несебър по партидата на дружеството, в заключението на вещото лице е посочено, че партидата на жалбоподателя за имота е закрита с подаване на декларация от купувача вх. № 1928/6.08.2008 г. /стр. 152 от делото/. Неоснователно се твърди, че базата за определяне на ТБО за имота е неправилно определена, тъй като дружеството не е декларирало пред Община Несебър съответна стойност и данъчната основа е определена служебно. Жалбоподателят не възразява относно стойността на данъчната оценка на имота, установена от съда, не твърди, че данъчната основа е друга. В нотариалния акт за продажба на имота през 2008 г. е посочена данъчна оценка 92 135,20 лв. Неоснователни са доводите, че декларация с вх. № 0322/11.05.2005 г. в Община Несебър по чл. 17 от ЗМДТ, с която е деклариран процесният имот, не е подписана от представител на дружеството. Съдът е установил, че е подписана от представител на дружеството въз основа на заключението на допуснатата графологична експертиза, освен това същественото за наличието на задължение е, че дружеството е собственик на имота за процесния период, а не дали е подадена декларация от представител на дружеството. Неоснователни са доводите, че съдът не е съобразил обстоятелството, че за процесния имот не е начислявана такса битови отпадъци като за нежилищен имот въпреки, че дружеството притежава единствено жилищни имоти. Съдът е изложил съображения, че имотът е деклариран като нежилищен. Няма други данни въз основа на които да се приеме, че е жилищен имот. В нотариалния акт за закупуването на имота от дружеството също не е посочено имотът да е застроен, в нотариалния акт за продажба на имота през 2008 г. също е посочено, че е незастроен имот. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение