Решение № 2839 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15592/2009 г.

Решение № 2839 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15592/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 3.11.2009 г. по адм. д. № 282 от 2009 г. Пловдивският административен съд е отменил решение № РД 1/023 от 27.01.2009 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Пловдив и потвърдената с него заповед № ПЦ 1-08-2008 от 29.12.2008 г. на Директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пловдив, с която на Димитър Запрянов Димитров от Пловдив е отказано отпускането на месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП и същевременно преписката е върната за ново произнасяне. Против това решение на административния съд Дирекция "Социално подпомагане" е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд след като е констатирал, че отказът за отпускане на месечна социална помощ е мотивиран с невъзможността да бъде извършена социална анкета поради поведението на лицето, което при извършеното посещение не е било намерено на посочения постоянен адрес е приел, че невъзможността да бъде извършена социална анкета не е пречка за отпускане на месечна социална помощ. Това становище на административния съд е правилно. От фактическа страна е установено, че на 16.12.2008 г. Димитър Запрянов Димитров от Пловдив е подала молба-декларация за отпускане на месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП. Специалната административно процесуална разпоредба на чл. 27, ал. 1 ППЗСП изисква установяването на фактите и обстоятелствата от значение за заявеното право на социална помощ да бъдат установени в срок до 20 дни от подаването на молбата-декларация от социален работник, който извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2. На основание чл. 8 от ППЗСП социалната анкета се извършва на посочения в молбата-декларация постоянен адрес. Както посочената разпоредба на чл. 27 ППЗСП, така и допълнителната разпоредба на § 1, т. 11 ЗСП в редакцията преди изменението, обнародвано в Дв, бр. 15 от 2010 г., дефинираща понятието "социална анкета", не предвиждат възможност за неизвършване на социална анкета в случаите, когато лицето временно отсъства от постоянния си адрес. Социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, която не се изразява само в проверка на място по постоянния адрес, а и в проучване на документация и събиране на информация. В разглеждания случай социална анкета не е била извършена поради обстоятелството, че при извършените посещения на постоянния адрес на две последователни дати 18 и 19 декември 2008 г. лицето не е била намерено. В социалния доклад е отразено, че по данни от трето лице лицето не живее на постоянния си адрес. Видно от представените по делото доказателства, лицето е на 67 години, с влошено здравословно състояние и без източници на доходи. За социалния работник не е съществувала обективна пречка да предупреди лицето за посещението си и в срока по чл. 27, ал. 1 от ППЗСП да извърши социална анкета, констатираща всички относими данни и обстоятелства. Ненамирането на лицето на месечна социална помощ на посочения постоянен адрес при направените посещения в два последователни дни в течение на установения 20-дневен срок не съставлява предвидено от чл. 12, ал. 2 от ЗСП материалноправно основание за отказ за отпускане на помощта. Неотносими са касационните доводи във връзка с прилагането на материалноправната разпоредба на чл. 9 ППЗСП. С оспорената заповед административният орган не е разгледал молбата-декларация по същество, а е отказал отпускане на помощта единствено предвид обстоятелството, че при посещението на постоянния адрес лицето не е било намерено. Като е отменил така издадената заповед като незаконосъобразна и е постановил връщане на преписката с указание за произнасяне по същество по заявлението за отпускане на социална помощ, административният съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 02.02.2010 г. по адм. д. № 10980 от 2009 г., където се разглежда съвършено аналогичен случая. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,