Решение № 8554 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2777/2017 г.

Решение № 8554 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2777/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община срещу решение № 526 от 27.01.2017 г., постановено по адм. дело № 7414/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменен Акт за установяване на задължение /АУЗ/ № 120/ДСЦ16-ГР94-730/17.03.2016 г., издаден от старши инспектор в Дирекция "Общински приходи на Столична община", мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Общински приходи на Столична община" и е върната преписката за действия съобразно дадените указания. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Д. М. К., чрез адв. Тинчев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил АУЗ № 120/ДСЦ16-ГР94-730/17.03.2016 г., издаден от старши инспектор в Дирекция "Общински приходи на Столична община", мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Общински приходи на Столична община", с който са установени задължения за довнасяне общо в размер на 1121,53 лв., от които данък недвижим имот /ДНИ/ в размер на 480,29 лв. главница и 124,79 лв. лихва и такса битови отпадъци /ТБО/ в размер на 409, 82 лв. главница и 106,63 лв. лихва, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Общински приходи". По делото не е било спорно, че през 1998 г. с данъчна декларация по чл. 14, ал. 1 от Закона за местни данъци и такси /ЗМДТ/ Д. К. декларира придобит от нея апартамент, находящ се в гр. С., ж. к. Д., който посочва като основно жилище. През 2005 г. Д. К. декларира придобиването на апартамент, гараж и търговски обект в сграда, находящи се гр. С., ул. "Н." ..№..., като в декларацията посочва това жилище като основно. През декември 2015 г. е подадена коригираща декларация за тези имоти, досежно адреса на лицето и етажността на сградата. През 2016 г. К. получава съобщение, в което са посочени размерите на данъчната оценка, дължим данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. К. констатирала увеличение на данъчната оценка на имота, находящ се в гр. С., ул. Нишава с 50 766 лева /данъчната оценка на имота за 2015 г. е -237 171,10 лв., за 2016 г. е 286 405,10 лв./, поради което подава молба с искане за преразглеждане на дължимите суми. По повод подадената молба от ст. инспектор в отдел "Общински приходи" - "С.-Т." към Дирекция "Общински приходи" - Столична община е издадено нареждане за образуване на производство за установяване на публични задължения за имотите - собственост на К., находящи се в гр. С., ул. Н. ..№... - апартамент, гараж и търговски обект, за периода 2011 г. - 2015 г. На 17.03.2016 г. на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден обжалваният АУЗ, с който са установени задължения за довнасяне общо в размер на 1 121,53 лв, от които данък недвижим имот /ДНИ/ в размер на 480,29 лв главница и 124,79 лв лихва, и такса битови отпадъци /ТБО/ в размер на 409,82 лв. главница и 106,63 лв лихва. В мотивите на АУЗ е прието, че не е законосъобразно декларирането на повече от едно жилище като основно, поради което подадената през 2005 г. декларация, в която е декларирано като основно жилище - апартамент, находящ се в гр. С., ул. Нишава не е взета предвид и на това основание за този имот не следва да се ползва намалението по чл. 25, ал. 1 Закона за местните данъци такси /ЗМДТ/. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗ е незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, поради което е отменен и преписката е върната на органа. Според съда не са били налице предпоставките за образуване производство за издаване на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Неправилно приходните органи са приели молбата на К., като искане за образуване на производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК, и то за задължения за периода от 2011 г. - 2015 г., за който период в молбата не се съдържат никакви оплаквания, като не са направени оплаквания и за такса битови отпадъци. Не са налице и други предпоставки за издаване на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, в т. ч несъответствие между декларираните данни и данните получени от трети лица, предвид че декларациите от 1998 г. и 2005 г. са налични в общината и не представляват данни, получени от трети лица. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК акт за установяване на задължение по декларация се издава по искане на лицето или служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Правилно е приел първоинстанционният съд, че от доказателствата по делото се установява, че в случая не е налице нито една от предвидените в чл. 107, ал. 3 от ДОПК предпоставки за издаване на АУЗД. Лицето не е подало искане за издаване на АУЗД. Не е налице несъответствие между декларираните от лицето данни и данните получени от трети лица и организации, определените от общината задълженията са заплащани в срок. В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ДОПК, съгласно която данъчните задължения се установяват с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК. Като е установил данъчно задължение, без да издаде ревизионен акт органът по приходите е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е наложило отмяната на акта. От друга страна през 2005 г. К. е подала декларация, в която е декларирала имота, находящ се в гр. С., ул. "Н." ..№... като основно жилище. Административният орган при определянето на ДНИ от 2011 до 2016 г. вкл. не е приложил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно която за имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление. Допуснатото нарушение също е съществено. Т. е. както правилно е приел и АС в тази част АУЗД е издаден и в нарушение на приложимия материален закон. Предвид изложеното по-горе, АУЗ е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Като е достигнал до този извод и е отменил АУЗД, с който са начислени ДНИ и ТБО за периода от 2011 г. до 2016 г., първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: От страна на процесуалния представител на директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община в съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. При прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът може да намали същото до минималния размер по чл. 36 ЗА. В случая обжалваемият интерес е в размер на 1 121,35 лв., поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение при условията на чл. 36 ЗА във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 385 лева, поради което заплатеното възнаграждение от 600 лв. за процесуално представителство в касационната инстанция не може да бъде разглеждано като прекомерно и необосновано завишено. С оглед изложеното касатора следва да бъде осъден да заплати на Д. К. разноски за за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 600 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, осмо отделение,