Решение № 2625 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 179/2011 г.

ВАСIV отделение22.02.2011 г.докладчик т Венета Марковска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 218 от 17.11.2010 г., постановено по адм. дело № 309 от 2010 г. на Административния съд - Добрич. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2625 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 179/2011 г., IV о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Общинска служба "Земеделие" - Тервел, против решение № 218 от 17.11.2010 г. по адм. дело № 309 от 2010 г. на Административния съд - Добрич, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон - чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, наричана за краткост "наредбата", и при необоснованост на съдебния акт - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Бейсин Тахсин Мустафа, с писмено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна, тъй като при представянето на процесното искане за заверка сключените наемни договори за тези земеделски земи били прекратени поради изтекъл срок. Върховният административен съд в състав на четвърто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното по допустимостта и основателността на касационната жалба: Касационната жалба е подадена от страна с право на жалба по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от същия, поради което е процесуално допустима. Преценявайки по същество касационните доводи, Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Пред Административния съд - Добрич, Бейсин Тахсин Мустафа от с. Божан, община Тервел, е обжалвал изричния отказ на началника на Общинска служба "Земеделие" - Тервел, обективиран в писмо изх. № РД-0554 от 23.03.2010 г., за заверка на анкетните му карти и анкетни формуляри за имот № 005015 с площ 59,95 хектара по КВС - с. Гуслар, и № 002146 с площ 23,77 хектара по КВС - с. Зърнево. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че срокът на договорите за наем за съответните имоти, с които се декларира правното основание за обработване, бил изтекъл. След отказа да му заверят анкетните карти за процесните имоти същият се пререгистрирал като земеделски производител за текущата година, но без тези два имота, поради което за описаните два, за които му е отказана заверка, нямало да му бъде признато право на подпомагане и от това се обуславял правният му интерес да обжалва изричния отказ - предмет на настоящото производство. С решението - предмет на касационната жалба, административният съд е отменил изричния отказ на Общинска служба "Земеделие" - гр. Тервел, обективиран в писмо изх. № РД-0554 от 23.03.2010 г., подписано от началника на службата, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на взетото решение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че към датата на подаване на заявлението от Б. Мустафа - 23.03.2010 г., са били налице съдебни решения, от които безспорно се установявало, че процесните имоти се стопанисват от жалбоподателя, а това било достатъчно условие за заверка на анкетните формуляри и карти за тези имоти. Възраженията на касатора са, че въпреки наличието на съдебни решения в полза на Б. Мустафа съществувало и определение на Върховния административен съд, в което се приемало, че договорите били с изтекъл срок. Върховният административен съд, преценявайки изводите на съда и наведените касационни доводи, намира обжалваното решение за правилно, като споделя напълно подробно изложените в него мотиви. От данните по делото се установява, че се касае за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на ЗА, тъй като попадат в определението за "извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице". Отказът за извършване на административните услуги заверка на анкетна карта и заверка на регистрационна карта подлежат на обжалване по реда на АПК - предвид § 8 от ПЗР на АПК. Регистрацията на земеделските производители е детайлно уредена в Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. Субект на регистрация може да бъде лице, което отговаря на условията по чл. 3, ал. 1 и е подало в съответната служба по земеделие или в областната дирекция "Земеделие" попълнена анкетна карта с анкетни формуляри по образец съгласно приложение № 2 - според чл. 8, ал. 1 от Наредба № 3 от 1999 г. Същинското регистриране се извършва в областната дирекция "Земеделие" от определеното лице за това, но в Наредба № 3 от 1999 г. няма въведено императивно изискване за едновременно подаване на информацията - анкетните карти и попълнените формуляри, както в общинската служба "Земеделие", а така също и в областната дирекция "Земеделие". Съгласно чл. 5, ал. 3 и 4 от наредбата регистрираните земеделски производители или упълномощени от тях лица представят ежегодно до 25 март актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри. Въз основа на представената информация областната дирекция "Земеделие" заверява регистрационната карта на земеделския производител за срок до 25 март на следващата година. При неспазване на задължението по ал. 3 земеделският производител губи правата си по чл. 6 до заверка на регистрационната му карта за следващата година. Заверката на анкетните карти става в общинската служба "Земеделие", съгласно чл. 8, ал. 7 от наредбата. В чл. 11 от същата наредба е указано, че всеки регистриран земеделски производител или упълномощено от него лице подава информацията по чл. 7, ал. 1 в общинската служба по земеделие или областната дирекция "Земеделие". Като е приел, че Бейсин Мустафа има правен интерес да поиска извършването на административната услуга, съдът е извел законосъобразен извод, че сезираният от същия и компетентен да се произнесе административен орган е следвало да изпълни задължението си да завери анкетните формуляри и в срок от 30 дни от датата на заверката да ги представи в областната дирекция "Земеделие". Обосновани са и направените от първоинстанционния съд изводи, че кръгът и пределите на действие на общинските служби като административен орган в това производство са очертани в чл. 8, ал. 7 от наредбата и в тях не се включва контрол за валидността на основанието за начина на ползване на стопанисваните земеделски земи, посочени в анкетните карти и формуляри. Следва да бъде споделен и изводът на административния съд, че общинската служба е следвало да провери правилно ли са попълнени съответните документи и дали съдържат всички изискуеми по наредбата данни, а правомощия по установяване верността на данните от регистъра имат областните дирекции "Земеделие" по силата на чл. 13. ал. 1 от наредбата. Съгласно чл. 13, ал. 1 същите могат служебно да събират информация за земеделските производители, които не са изпълнили задълженията си по чл. 11, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба земеделски производител, който не е изпълнил задълженията си по чл. 11, не ползва правата по чл. 6. Както правилно е отбелязал административният съд, информацията, с която декларират обработваните от тях имоти с цел да бъдат подпомагани за тези имоти, следва да е вярна, иначе последицата за земеделския производител е свързана с невъзможност за кандидатстване за финансово подпомагане от ДФ "Земеделие" и от други източници, още повече, че заверката на анкетните формуляри и анкетните карти и пререгистрацията за текущата година на земеделския производител не са единствената предпоставка за получаването на тези помощи, т. е. налице е последващ контрол за заявеното от земеделския производител. Основните доводи в касационната жалба са относно договорите за наем на процесните два имота, за които е отказана заверката. Твърди се, че приложените към анкетните карти договори били с изтекъл срок, същите били включени в провеждане на първа тръжна сесия с тайно наддаване за отдаване под аренда на земи от ДПФ със срок от 10 години съгласно заповед № РД-10-126 от 02.06.2010 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Добрич, и за същите имоти вече имало сключени договори за наем с класиралия се на първо място кандидат. Тези доводи са неотносими към настоящия съдебно-административен спор, тъй като е безспорно, че със заповед № 514 от 12.10.2009 г., заповед № 515 от 12.10.2009 г. и заповед № 525 от 15.10.2009 г. кметът на община Тервел на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е наредил да се изземат от Бейсин Мустафа имот № 5015 с площ 599,5444 дка в землището на с. Гуслар и имот № 2146 с площ 237,771 дка в землището на с. Зърнево. Последният е обжалвал цитираните заповеди пред Административния съд - Добрич, и към момента на постановяването на отказа вече първите две са били отменени, а третата - обявена за нищожна. Въпреки че не е било извършено изземване на имотите, директорът на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Добрич, е наредил провеждане на търг за отдаване под аренда на земеделски земи в област Добрич, включително и за двата процесни имота, ползвани от дружеството на Бейсин Мустафа. Последният е инициирал правен спор относно наличието на валидно правно основание за ползването на същите заявени земеделски земи от ДПФ и в момента има висящо производство пред Районния съд - Добрич, по гр. дело № 21 от 2010 г. между "Агротайм" ЕООД, чийто собственик и управляващ е Бейсин Мустафа, и Министерството на земеделието и храните относно договорите на процесните два имота. Предвид изложеното направеното възражение от касатора, че включването на имотите в тръжна сесия съгласно заповед на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Добрич, било основание да бъде отказана заверка на анкетните карти и анкетни формуляри на Бейсин Мустафа, е правно ирелевантно за законосъобразността на оспорения отказ. С оглед изложеното не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - четвърто отделение,