Решение № 17327 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1923/2019 г.

Решение № 17327 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1923/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. А., подадена чрез адвокат Й. Т., против решение № 4 от 04.01.2019 г., постановено по адм. дело № 210/2018 г. по описа на Административния съд – К.. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради което иска да бъде отменено. Ответната страна – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", се представлява от юрисконсулт Василева. Оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е постановено след подробен анализ на всички събрани доказателства и след разглеждане на всички оплаквания на ищеца относно твърдените от него незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в лицето на д-р И. Ч. – лекар в МЦ към затвора, във връзка с полагането на адекватни и своевременни медицински грижи за него. Събраните по делото многобройни писмени доказателства, опровергават изцяло изнесените твърдения. Същите установяват еднозначно, че при всяко сезиране за възникнал проблем от здравословен характер, на ищеца е било осигурено посещение при лекар-специалист извън МЦ на затвора, а при необходимост, и лечение в болнично заведение. Те установяват още, че са му били редовно предоставяни всички предписани лекарства, както и че му е бил осигурен определеният от медицинските специалисти диетичен режим съобразно диета № 1. Правилен е направеният извод от съда, че предявеният иск е неоснователен. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 284 от ЗИНЗС, съдът е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от Е. А., понастоящем в затвора – [населено място] иск, предявен срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – С. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за периода 25.07.2017 г. – 01.05.2018 г. в размер на 150 000,00 лв., причинени вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора – [населено място] във връзка със задължението за осигуряване на адекватно и своевременно медицинско обслужване и лечение. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът Е. А. е пребивавал в затвора – [населено място] през 2012 г., като видно от приложената по делото Епикриза, издадена от МБАЛ "Св. И. Рилски-2003" гр. Д., същият е лекуван в периода 06.02.2012 г. – 13.02.2012 г. за заболяване с окончателна диагноза[диагноза]. Впоследствие ищецът е изпратен в затвора – гр. В., считано от 13.06.2012 г., откъдето е освободен след изтърпяване на наложено наказание през 2015 г. Същият е постъпил отново в затвора - [населено място] на 25.07.2017 г. и на 03.08.2017 г. е зачислен в VІ група като обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК. Във връзка с прекарания инсулт, с ЕР № 171 от 29.10.2015 г. на ТЕЛК на Е. А. е призната 71 % трайно намалена работоспособност. Видно от медицински справки от 05.06.2018 г. и от 07.09.2018 г., изготвени от медицинския фелдшер при МЦ в затвора – [населено място], при постъпването си ищецът е диспансеризиран към МЦ със заболявания: [заболявания]. В справката е посочено, че по време на престоя в затвора – [населено място], Андреев е хоспитализиран в МБАЛ – Д. и СБАЛЛС – С.; че е консултиран двукратно с невролог-психиатър в ДКЦ – Д., който му е предписал медикаментозно лечение и му е назначена диета № 1; че на 12.03.2018 г. по повод оплаквания в дясна поясна област, дизурия и фебрилитет е приет за лечение в МБАЛ – Д., като му е поставена диагноза [диагноза]; че се наблюдава ежеседмично от МЦ под формата на контролни прегледи, при които се констатира задоволително общо състояние, афебрилност, остатъчна десностранна хемипареза от прекарания инсулт, ремисия на хроничните заболявания, но ищецът заявява оплаквания за болки в епигастриума, гадене и редукция на тегло. В приложените копия от здравен картон на името на ищеца са отразени данни за извършени прегледи, консултации и изследвания през исковия период, а именно: на 25.07.2017 г. на ищеца е извършен преглед при постъпването му в затвора – [населено място] като е снета анамнеза и са описани минали заболявания, сегашно състояние и инвалидизацията с ЕР на ТЕЛК; проведени са консултации с невролог на 14.08.2017 г., 11.01.2018 г., 14.02.2018 г. и 07.03.2018 г.; на 07.03.2018 г. е извършено лабораторно изследване на ищеца в МБАЛ – Д. и консултации с кардиолог и гастроентеролог, а на 12.03.2018 г. - е хоспитализиран в МБАЛ "Св. И. Рилски-2003" гр. Д.. В амбулаторната /болнична/ книга, водена в МЦ на затвора – [населено място] са вписани данни от проведените консултации, изследвания и лечение на ищеца съответно на 11.01.2018 г., 06.02.2018 г., 14.02.2018 г., 07.03.2018 г. и 12.03.2018 г. Видно от отразеното, на Андреев са предписвани хранителен режим и медикаментозно лечение с лекарствени препарати, които са надлежно вписани по вид, количество и прием, а получаването им е удостоверено с подписа на ищеца. По делото е била разпитана като свидетел Л. Р., фелдшер в МЦ към затвора – [населено място], която е заявила, че извършва ежеседмични прегледи на ищеца, предоставя му медикаменти, следи за спазване на препоръчания хранителен режим /диета/. Свидетелката е потвърдила, че ищеца е изпращан на консултации всяка сряда с невролог-психиатър д-р Иванова от ДКЦ – Д., а при оплаквания е консултиран с невролог, кардиолог и гастроентеролог; че е изпращан на болнично лечение в МБАЛ – Д. и в СБАЛЛС-С., като при връщането му в затвора са изпълнявани препоръките на лекуващите лекари. Решението е правилно. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран. Изложените касационни оплаквания са неоснователни Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. Изводът за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС по силата на който държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. Въз основа на установеното административният съд обосновано е приел, че исковата претенция е допустима, но неоснователна. По делото не се установяват нарушения на чл. 3 ЕКПЧ или на чл. 3 ЗИНЗС. По отношение на твърденията на ищеца за липсата на адекватно и ефективно лечение, съдът е изложил подробни мотиви след анализ на многобройните доказателства по делото. Те безспорно установяват, че Андреев е бил консултиран, преглеждан и лекуван при всяко заявено от него оплакване и заболяване. Неоснователно е възражението му в касационната жалба, че не са му доставяни необходимите за лечението му медикаменти. И от приложената по делото писмена справка, и от показанията на разпитания като свидетел медицински фелдшер, е видно, че на Андреев са доставяни предписаните от лекарите медикаменти. Изложените съображения водят до извод, че не са налице касационните основания по чл. 209 АПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради и което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,