Решение № 184 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13485/2014 г.

ВАСII отделение08.01.2015 г.докладчик Надежда Джелепова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 969 от 6 юни 2014 г., постановено по адм. д. № 2506/2013 г. по описа на Административен съд Бургас. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 184 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13485/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Янчо Георгиев Атанасов от гр. Несебър, чрез пълномощника му адв. Димитър Статев, срещу решение № 969 от 6 юни 2014 г., постановено по адм. д. № 2506/2013 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-14-4/28 март 2013 г. на заместник-началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, заместник-началникът на ДНСК, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Бургас Янчо Георгиев Атанасов е оспорил заповед № РД-14-4/28 март 2013 г. на заместник-началника на ДНСК, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Тавански етаж с надзид 1,50 м. по северната, западната и частично по източната фасади и с надзид 2,00 м. по южната и част от източната фасади", находящ се в УПИ IХ-18, кв. 21 по плана на гр. Несебър - старинна част. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че през 2003 г. в процесния имот, собственост на жалбоподателя, е извършено строителството на гореописания тавански етаж без разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. Впоследствие са предприети действия за узаконяване на строежа - подадено е заявление в община Несебър, по което главният архитект на общината се е произнесъл с мотивиран отказ (№ 7/12 ноември 2009 г.). Жалбоподателят е отправил възражение по този отказ по надлежния ред и с влязла в сила заповед № ДК-10-ЮИР-42/10 май 2011 г. на началника на РДНСК Югоизточен район възражението е отхвърлено. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 и 5 от ЗУТ, е законосъобразен. Първата цитирана разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, а според втората такъв е и строеж, за който има влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ. Незаконните строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Законосъобразен е и извода на административния съд, че в случая не се налице предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ, тъй като не е допустим по действащия подробен градоустройствен план на града, видно от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Поради това обосновано е прието, че строежът подлежи на премахване. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1