Решение № 4 от 26.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 568/2010 г.

Решение № 4 от 26.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 568/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Г. Д. против решение № 155 от 20.VII.2010 г. по внохд № 253/2010 г. на Пловдивския апелативен съд. Възраженията на подсъдимия-в жалбата и в молба със сходно съдържание-са срещу кредитирането от двете съдебни инстанции на показанията на свидетелите Б. Ж. Г. и Л. Хр. М., считани от подсъдимия за "лъжливи" като се твърди още, че както тези двама свидетели, така и пострадалият С. А. Б. са се държали с подсъдимия предизвикателно, нанесли са му физически травми и са го обиждали. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание Д. и служебният му защитник поддържат жалбата. В писмената защита от последния се поддържа липса на умисъл за убийство, която позиция градира до липса у подсъдимия дори на подозрение, че "ще възпроизведе изстрел". Делото се счита за неизяснено от фактическа страна - относно годността, оръжието на престъплението да произведе точен изстрел и относно годността на подсъдимия да бъде субект на престъплението при данните за наличие при него на "синдром на алкохолна зависимост и промяна на личността в алкохолен стил". Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд или изменяване на решението и намаляване срока на наложеното на Д. наказание лишаване от свобода. Представителят на ВКПр намира за неоснователни всички възражения срещу правилността на въззивния акт и заключението му е той да се остави в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 97 от 27.IV.2010 г. по нохд № 14/2010 г. на Хасковския окръжен съд, А. Г. Д. е признат за виновен в това, че на 21.V. 2009 г. в[населено място], Ивайловградска община, умишлено е причинил смъртта на 33-годишния С. А. Б., за което и на основание чл. 115 НК е осъден на 13 години лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор при строг първоначален режим. В полза на Е. Т. Б. -майка на Ст. Б. - са присъдени 50 000 лева за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди. С по 25 000 лева за понесени вреди от същия характер са обезщетени Е. Т. Б. и Т. А. Б. -брат на Ст. Б. -като наследници на А. С. Б. -баща на Ст. Б.. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Извършената проверка по повод направените оплаквания показва, че не са оправдани нито възраженията в жалбата/и молбата/ на подсъдимия, нито тези в писмената защита от служебния му защитник срещу правилността на фактическите констатации и изводи, до които са достигнали предходните две инстанции. Показанията на очевидците на престъплението, свидетелите Б. Г. и Л. М., мотивирано са кредитирани. Между тях и обясненията на подсъдимия няма съществени противоречия, освен в обяснимото старание на Д. да подсили естеството на агресивното по отношение на него поведение на пострадалия с цел да омаловажи собственото си такова. Прието е, че подсъдимият е бил раздразнен от държанието на Ст. Б., без обаче раздразнението му да е приело формата на физиологичен афект, наличието на какъвто е и експертно отхвърлен от членовете на назначената от и изслушана в първата инстанция допълнителна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л. 153 от първ. д./. Прието е, че Д. има алкохолна зависимост и промяна на личността вследствие на тази зависимост, но че същата не е довела до "тежка деградация и деменция", до "разстройство на възприятията, при което се нарушава правилното отношение... към външния свят" или до "разстройство на способността за осъзнаване на постъпките"/л. 128 от досъд. разсл./. Експертно установената дистанция от около 1 м между телата на изправените и стоящи лице в лице подсъдим и пострадал /л. 89-90 от досъд. разсл./, насочеността на изстрела в гърдите на Ст. Б. с пронизване от проектила на левия дял на белия му дроб, пробив на лявата сърдечна камера и разкъсване на сърдечната торбичка /експертно заключение на л. 72 от досъд. разсл./ изключват всякакво допускане на случайно деяние, до каквото защитата се домогва, основано на констатираното при експерименталната стрелба разсейване на заряда като последица от преработването на пистолета от газов в такъв за стрелба с твърди тела до определен диаметър /експертно заключение на л. 97 от досъд. разсл./. Не е допуснато нарушение на материалния закон с осъждането на Д. за умишленото причиняване смъртта на Ст. А.. Б.. Приемането на евентуален, а не пряк умисъл за умъртвяването на пострадалия с основание е критикувано от въззивния съд, макар и без повече коментар при липсата на съответен протест, какъвто и сега не е подаден. Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо в поддържаната от защитника му посока. И тук въззивният съд е изразил несъгласието си с наложената на Д. неоправдано снизходителна санкция без възможност - поради посоченото вече отсъствие на инициатива от страна на държавното обвинение - да коригира констатираната неправилност. Възражения срещу правилността на въззивното решение в гражданско-осъдителната му част не са направени. Съобразно дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение