Решение № 16548 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3684/2019 г.

Решение № 16548 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3684/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – София област /РЗОК/, подадена чрез пълномощника Д. Христова против решение № 126 от 07.02.2019 г. по адм. дело № 908/2018 г. на Административен съд-София област (АССО), в частта, с която са отменени т. 1. 2 и т. 3 от Заповед за налагане на санкции № РД-21-202/17.08.2018 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – София област (РЗОК). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. По подробно изложените съображения се иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. Иска се и преразпределение на разноските пред първата инстанция и присъждане на такива за настоящото производство. Ответникът по касационната жалба - "Многопрофилна болница за активно лечение - Самоков"ЕООД ("МБАЛ-Самоков"ЕООД) изразява становище за неоснователност на оплакванията. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в предвидения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваната част на решение № 126 от 07.02.2019 г. по адм. дело № 908/2018 г., АССО е отменил т. 1. 2 и т. 3 от Заповед за налагане на санкции № РД-21-202/17.08.2018 г. (Заповедта), издадена от директора на РЗОК, с които на основание чл. 400, ал. 3 от НРДМД за 2018 г. на "МБАЛ-Самоков"ЕООД са наложени две санкции "финансова неустойка", всяка в размер от 200 лева. Санкциите са наложени за нарушения на утвърдения алгоритъм за лечение по клинична пътека, указан в Пр. № 17а от НРДМД – 2018 г., изм. с Договор № РД-НС-01-1-1/13.04.2018 г. и на основание чл. 277, чл. 280, ал. 1 и чл. 286, т. 8 във връзка с чл. 288, ал. 1 и чл. 289, т. 4 от НРДМД – 2018 г. От обективна страна, нарушението по т. 1. 2 от Заповедта се изразява в липсата на доказано преди дехоспитализацията на пациент ИЗ № 3652/2018 г. повлияване на клиничните оплаквания и в частност не е описана липсата на фебрилитет. Нарушението по т. 3 от Заповедта се изразява в дехоспитализация на пациент ИЗ № 3659/2018 г. при липсата на обективни данни за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение и обективни данни за стабилно общо заболяване на пациента. Прието е, че Заповедта е издадена от компетентния по закона орган – Директора на РЗОК – София област, съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗЗО. Издадена е след провеждането на особеното производство по чл. 72-76 ЗЗО - въз основа на извършена проверка от контролни органи по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, завършила със съставен протокол, констатациите в който са оспорени по реда на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО и спорът по тях е разгледан от Арбитражна комисия, създадена по реда и условията на чл. 75, ал. 2-5 от ЗЗО. Директорът на РЗОК – София област е издал оспорената заповед за налагане на санкции "финансова неустойка" въз основа на решението на арбитражната комисия и в изпълнение на правомощията си по чл. 76, ал. 2 от ЗЗО. Заповедта е мотивирана с изложените в съдържанието й съображения за извършени във връзка с дейността на дружеството като изпълнител на болнична медицинска помощ нарушения на разпоредби от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г., както и с документираните със съставения протокол констатации от извършената проверка по реда на чл. 72 вр. с чл. 73, ал. 1 от ЗЗО, с изложени в него идентични фактически и правни основания за квалифициране на конкретно описаните неизпълнени от болничното заведение задължения по НРД 2018 г. При тези съображения, съдът е приел, че не са налице основания за обявяване на нищожност или отмяна по чл. 146, т. 1-3 АПК на оспорената заповед. За да отмени санкциите по т. 1. 2 и т. 3 от Заповедта като материално незаконосъобразни, съдът е приел, че от заключението по приетата по делото експертиза, се опровергават констатациите на административния орган. Този извод е направен. Видно от приетата по делото тройна комплексна съдебно-медицинска експертиза, в частта за т. 1. 2 е посочено, че: "КСМЕ приема, че КП № 84 /респ. ИЗ № 3652/... не е обоснована задоволително в частта "Дехоспитализация", декурзусите са твърде кратки и недетайлизирани, съдържащи недостатъчна информация за текущото състояние на пациентката... ". По отношение на т. 3 от Заповедта, заключението на вещите лица е: "Хемодинамичната стабилност не е достатъчна обосновка при тази пациентка за дехоспитализация – при наличие на некоригиран анемичен синдром – задълбочаващ се, на фона на неизяснено състояние на въглехидратната обмяна. Ето защо, заключението на контрольорите на РЗОК за незавършеност на изследването и лечението при тази пациентка е обосновано и правилно. " Решението, в обжалваната част, е неправилно. След извършена касационната проверка по реда на чл. 218 от АПК на съдебното решение на основанията по чл. 209 от АПК, настоящият съдебен състав, намира, че в обжалваната му част, първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно по отношение действителността на административния акт по форма и компетентност, както и издаването му в съответствие с приложимите процесуални правила. По отношение осъществения контрол за законосъобразност на Заповедта на основанията по чл. 146, т. 1-3 от АПК, касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се направи препращане към същите. Касационната инстанция намира, че при проверката за материалната законосъобразност на акта по чл. 146, т. 4 от АПК, първоинстанционният съд е допуснал необоснованост на правните си изводи от гледна точка събраните по делото доказателства. Съгласно заключението на приетата по делото тройна СМЕ, в частта му касаеща т. 1. 2 и т. 3 от Заповедта, е посочено, че вещите лица потвърждават изводите в акта на РЗОК, че не са изпълнени критериите за дехоспитализация съгласно лечебно диагностичния алгоритъм по съответните клинични пътеки по отношение на ИЗ № 3652/2018 г. и ИЗ 3659/2018 г. Като краен резултат и след детайлно изследване на обстоятелствата, свързани с дехоспитализацията на пациентите по ИЗ № 3652/2018 г. и ИЗ 3659/2018, вещите лица са потвърдили нарушенията на алгоритъма. При правилно, обективно и логически последователно изследване на заключението по коментираната СМЕ, първоинстанционният съд не би трябвало да стига до извод, че санкциите по т. 1. 2 и т. 3 от Заповедта са материално незаконосъобразни по причина опровергаване констатациите за нарушаване на алгоритъма за лечение по клинична пътека по отношение дехоспитализацията на пациентите по т. 1. 2 и т. 3. Данните по делото и в частност заключението по приетата СМЕ, еднозначно и категорично установяват и потвърждават крайната констатация в Заповедта, че са налице пропуски при спазването на цитирания по-горе алгоритъм при дехоспитализацията на съответните пациенти. В случая не са налице и основания и повод за приложението на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. При тези съображения, следва да се приеме, че директорът на РЗОК се е справил с доказателствената тежест по отношение на материалната законосъобразност на акта за налагане на санкции на основание чл. 277, чл. 280, ал. 1 и чл. 286, т. 8 във вр. с чл. 288, ал. 1 и чл. 289, т. 4 от НРДМД – 2018 г. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли оспорването на т. 1. 2 и т. 3 от Заповедта. Този изход на спора предопределя основателност и на искането за преразпределение на разноските в първоинстанционното производство, съобразно уважената част от жалбата. Решението в частта за присъдените в полза на "МБАЛ-Самоков"ЕООД разноски за разликата от 471, 42 лева до 943, 00 лева следва да бъде отменено. Основателността на касационната жалба предполага и уважаване на искането на касатора за присъждане на разноските за касационното производство. На страната следва да се присъдят 200, 00/двеста/лева- внесена държавна такса, както и 100, 00/сто/лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП, или общо сумата от 300, 00/триста/лева. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,