Решение № 13087 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12200/2010 г.

Решение № 13087 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12200/2010 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: От Общинската избирателна комисия гр. Раковски против решение № 1156/28.07.2010 г., постановено от Административен съд Пловдив по адм. д. № 1135/2010 г. с което е обявено за нищожно нейно решение № 190, взето с протокол № 61 от 19.05.2010 г. Поддържа се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата и при грубо нарушение на процесуалните правила. Втората касационна жалба е от Бойка Николова Търновалийска против същото решение, по същото дело на същия съд. Твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Същата била заинтересована страна, а не е била призована да участва в процеса, поради което била лишена от възможност да изтъкне своите доводи и доказателства, което е довело съда до грешни фактически и правни изводи. Ответникът Георги Иванов Четински писмено е оспорил и двете жалби. Заинтересованите страни Петър Яков Стрехин и Дяна Рангелова Станджикова не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Според него съдът е съобразил, че общинската избирателна комисия е била задължена по силата на закона да изпълни влязлото в сила решение на съда, което е сторено с приетото решение № 189, взето с протокол № 60 от 15.05.2010 г., за което решение липсвали данни да е обжалвано пред съда. Същата не е разполагала с правомощия да не изпълни влязлото в сила съдебно решение и като е приела решение № 190, взето с протокол № 61 от 19.05.2010 г., с което е отменила предходното си № 189 е постановила акт при липсата на материална компетентност, който съдът правилно е прогласил за нищожен. Касационната жалба на Общинската избирателна комисия е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима процесуално. По същество, преценявайки доводите за неправилност на обжалваното решение Върховният административен съд установи следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Георги Иванов Четински, ответник в настоящето производство, срещу решение № 190 на Общинската избирателна комисия, с което е отменено решение № 189 на същия орган, с което е бил избран за общински съветник в ОС Раконски, по листата на ПП"Атака". Поддържал е нищожност и неправилност на същото, във връзка с което е искал прогласяване на нищожност или отмяна на същото. Административният съд е приел жалбата основателна досежно твърдяната нищожност на решение № 190 на ОИК и е прогласил това с обжалваното в настоящето производство решение. За да постанови този акт съдът е констатирал, че с предходно свое решение № 189 ОИК е обявила за избран за общински съветник Четински от листата на ПП"Атака", като е следвало да му се издаде удостоверение за това. Това решение е взето в изпълнение на дадени указания на влязло в сила решение на Административен съд Пловдив № 127 от 9.02.2009 г. постановено по адм. д. № 2382/08 г. Със същото са били отменени други две решения на ОИК - № 129/25.11.2008 г., с което е била приета оставка на Четински - отказ от листата за общински съветници на ПП"Атака" и решение № 130/27.11.2008 г., с което е обявена за общински съветник Дяна Станджикова от листата на ПП"Атака". Решение № 189,предхождащо обжалваното № 190 на ОИК не е било обжалвано и като такова е влязло в сила. Съдът е констатирал, че преди избора на Четински, взет с решение № 189 на ОИК не са били прекратени пълномощията на Бойка Търновалийска, втората касационна жалбоподателка, но е приел, че това не е основание за отмяната му, тъй като прекратяването на тези пълномощия е възможно да се извърши преди, едновременно или с последващо решението за избора на Четински, като основанието за това е именно влязлото в сила решение на съда. От това е направен извод, че ОИК не е разполагал с правомощия да не изпълни влязло в сила съдебно решение, респ. да отмени свое решение, с което е изпълнила задълженията си. Всичко това е дало основание да се приеме, че е налице липса на материална компетентност на органа - в случая ОИК, което е основание да се обяви нищожността на издадения от нея втори административен акт. Върховният административен съд споделя приетото от административния и намира касационната жалба на Общинската избирателна комисия неоснователна. Преди всичко изрично следва да се посочи, че зачитането на съдебен акт и то влязъл в сила, съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК има сила за страните по делото - в случая - ОИК и жалбоподателя Четински. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. Само това е достатъчно, без да се анализират останалите аргументи на административния съд, обявил нищожността на решението на ОИК № 190 за да се приеме, че същото е законосъобразно. По делото е безспорно установено, че същото е взето в противоречие с влязло в сила решение на съда № 127 от 9.02.2009 г. постановено по адм. д. № 2382/08 г., с което са дадени задължителни указания, във връзка с които е и издадено отмененото решение на ОИК № 189.Изложените съображения в този смисъл не се налага да бъдат преповтаряни, а изрично да се посочи, че се споделят от Върховния административен съд, който приема постановеното и мотивирано в съответствие с тях решение законосъобразно. Жалбата срещу него, подадена от Общинската избирателна комисия е неоснователна. Соченото в нея като касационни доводи не може да бъда възприето. По касационната жалба на Бойка Търновалийска срещу същото решение на административния съд Пловдив, с което е прогласена нищожност на решение № 190 на ОИК Раковски, Върховният административен съд установи следното: В жалбата е посочено, че се подава на основание чл. 209 и 210 от АПК и се твърди, че обжалваното с нея решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано е и е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основното оплакване се свежда до това, че жалбоподателката, като заинтересована страна, не е била призована и не е участвала в процеса, което я лишило от възможност да изтъкне своите доводи и доказателства и това довело до съществено нарушение на административно производствените правила, което от своя страна водело до нарушение на материалния закон. Освен това сочи, че е била водач на листата на ПП"Атака" и е била избрана за общински съветник. Като такава се е заклела и встъпила в длъжност общински съветник през ноември, 2007 г. На 10.09.2008 г. с уведомително писмо известила председателя на ОИК, че желае отпуск и заминала за чужбина. На 10.11.2009 г. на таблото на ОИК видяла решение № 178,с което се прекратявали пълномощията на Дяна Станджикова, която била на четвърто място в листата. Разбрала, че тя самата била отстранена като общински съветник на 24.11.2008 г., докато била в чужбина, а ОИК не бил уведомен, че е там. Поискала с молба да бъде възстановена като общински съветник, тъй като удостоверението й за такъв не било анулирано и на 12.11.2009 г. на редовно заседание на ОИК с решение № 179 била възстановена. Твърди, че лично тя и председателят на Общинската организация"Атака" са обжалвали решение № 189 на ОИК пред ОИК. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно. Към касационната жалба са приложени копие от уведомителното писмо до председателя на общинския съвет от 10.09.2008 г. с искането да се ползува отпуск в размер на 3 календарни месеца, молба от 10.11.2009 г. до председателя на ОИК да й бъдат възстановени пълномощията като общински съветник, жалба от 18.05.2010 г. от нея и общинския съветник Петър Стрехин до ОИК срещу нейно решение № 189.Липсват данни за проведена процедура във връзка с така представените доказателства, поради което от същите не може да се изведе правен извод. Втората касационна жалба е процесуално недопустима. Същата е подадена на две основания - чл. 209, без конкретизация на кое от посочените в три точки основание и чл. 210, ал. 2 от АПК. Според съдържанието й явно основанието е чл. 209, т. 3 от АПК. По делото е безспорно установено, че Търновалийска не е участвала като страна в производството пред Административния съд. Твърдението й, че е следвало да бъде конституирана като заинтересована страна в него и като не е сторено това са нарушени процесуални норми, довели до нарушение на материалния закон не може да бъде възприето при наличните в делото данни. Предмет на производството пред административния съд е обжалваното от ответника в касацията Георги Четински решение на ОИК гр. Раковски № 190 от 19.05.2010 г., с което е отменено друго нейно решение - № 189/15.05.2010 г., с което както се посочи вече по-горе в изпълнение на влязло в сила съдебно решение Четински е бил избран за общински съветник. Съдържанието на двете решения определя страните в създаденото административно правоотношение . От една страна Общинската избирателна комисия, взела решенията и от друга самият Четински, когото засягат. Жалбоподателката по никакъв начин не се е легитимирала като заинтересована страна от изхода на възникналия административно правен спор, поради което не конституирането й като такава, непризоването и неучастие в процеса по него не съставлява процесуално нарушение, нито с него е нарушен материалния закон, от което следва, че не са налице отменителните основания на чл. 209 от АПК. Не са налице и условията на чл. 210 от АПК. Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решенията имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Както се посочи вече, жалбоподателката не е била и не следвало да бъде страна по делото, по което е постановено обжалваното от нея решение. В случая не са налице и условията на чл. 210, ал. 2 от АПК, според което право на касационна жалба имат и лицата, спрямо които решението на съда има сила, когато е неблагоприятно за тях макар да не са участвали в делото Дори да е била действащ общински съветник - факт, който не е установен поради липса на доказателства, не може да се приеме, че решение № 190 на ОИК засяга жалбоподателката, поради което и произнасянето на съда по него няма сила за нея и не може да е неблагоприятно, след като не я засяга. От това следва, че същата не е правосубектна, лишена е от активна процесуална легитимация да обжалва по реда на касационния способ решение на съда, с което се е произнесъл по законосъобразността на административен акт, който не я засяга. Липсата на активна процесуална легитимация е и липса на правен интерес, поради което подадената жалба е процесуално недопустима и като такава ще следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство прекрати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК по отношение жалбата на Общинска избирателна комисия гр. Раковски и чл. и чл. 215, т. 1 от АПК Върховният административен съд