Решение № 5371 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13636/2010 г.

Решение № 5371 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13636/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез гл. юриск. Ива Испиридонова срещу решение от 06.07.2010 г., постановено по адм. дело № 607/2004 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "б" състав в частта, в която е отменен частично ДРА № 510/18.08.2003 г. (неправилно съдът е изписал номера на ДРА 501, вместо 510), издаден от ръководител екип в ТДД - гр. Кюстендил, потвърден с решение № 2103/07.11.2003 г. (неправилно е посочена годината 2002, вместо 2003 г.) на директора на Регионална данъчна дирекция - гр. София за определени на ЕТ "Любомир Тонев-Елма" - гр. Дупница данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. в частта над 95 610,27 лв. и лихва за забавено плащане в размер над 3 822,56 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът не е съгласен с изводите на съд, че данъчните органи неправилно са формирали данъчната основа на реализираните от жалбоподателя доставки на употребявани транспортни средства от внос. Относно представените застрахователни удостоверения, касаторът твърди, че те не отразяват пазарните предпоставки по смисъла на чл. 16 ЗКПО (отм.) и затова съдът не е следвало да кредитира и съдебно-техническата експертиза, която изцяло се е базирала на тези удостоверения. Подробни съображения, обосноваващи направените оплаквания са развити касационната жалба, включително и досежно приетата от съда съдебно-техническа експертиза. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба в съдебно заседание се поддържра от гл. юриск. Испиридинова, която е представила и писмени бележки. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Любомир Тонев-Елма" - гр. Дупница, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като в голямата си част тя представлява оспорване на съдебно-техническата експертиза. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Софийски градски съд за да отмени частично ДРА № 501/18.08.2003 г. за определени на ЕТ "Любомир Тонев-Елма" - гр. Дупница данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. е приел, че цените, на които са извършени продажбите на моторните превозни средства (МПС) не се отклоняват от пазарните цени с повече от 20%, както е прието от данъчните органи. За незаконосъобразно е прието от съда извършеното преобразуване от данъчните органи на резултата на едноличния търговец на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 23, ал. 2, т. 16 ЗКПО (отм.), а оттам и определения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) . За да обоснове този резултат съдът е установил от една страна, че данъчните органи са допуснали противоречие между сочената фактическа обстановка - прието е, че се касае за приходи, произтичащи от сделки или трансфери, съгласно Глава Първа, Раздел IV и по-конкретно чл. 15, ал. 3, т. 1 ЗКПО (отм.) - увеличаване или намаляване на цени, отличаващи се от пазарните с повече от 20 %, а като правно основание е посочен чл. 23, ал. 2, т. 16 ЗКПО (отм.), вместо т. 14 (неправилно съдът е изписал в решението си т. 17), тъй като се касае не до разходи, а до приходи, които се отчитат при продажбите на автомобилите. На второ място съдът се е позовал на изслушаната и приета от него съдебно-техническа експертиза, която е установила общата пазарна стойност без ДДС в размер на 1 239 916,67 лв. към момента на разпореждането с автомобилите. Решението в обжалваната му част е правилно. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че неправилно данъчните органи са приели, че е налице значително отклонение на стойността на извършените от ЕТ "Любомир Тонев-Елма" продажби на употребявани леки автомобили, които е внесъл от Италия от пазарните стойности с повече от 20 %. Правилно съдът не е кредитирал експертната ценка на инж. Коце Миланов, изготвена по време на данъчната ревизия, тъй като в тази експертиза е използван метода на пазарните аналози, като изсчислените резултати вещото лице е сравнил с фактурните, митническите и застрахователни стойности и експертните оценки, направени от лицензирани оценители. Извършени са разчети от експерта на пазарна оценка на всеки един от автомобилите, без да е обяснено как е извършена експертната оценка, а относно анализите въз основа на наблюдавани продажби на вторичния пазар и на данни, поместени в специализирани печатни издания, не е направена никаква конкретизация. Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗКПО (отм.) пазарните цени се определят чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. В § 1, т. 10 от ДР на ДОПК методите на пазарните цени за целите на данъчното облагане с преки данъци са: 1). методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; 2). методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; 3). методът на транзакционната нетна печалба и 4). методът на разпределената печалба. Това означава, че при определянето на пазарната цена, както е в процесния случай трябва да се използва един от посочените по-горе методи. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза, която е използвала методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, който е метод посочен в § 1, т. 10 и чл. 5 от Наредба № 5/26.02.1999 г. Освен това от допълнителната съдебно-техническа експертиза е установено на каква стойност са се продавали автомобилите в същия географски район, откъдето е и ревизирания субект - района на гр. Дупница и вещото лице е констатирало, че стойностите между продажбите на едноличния търговец и на други конкуриращи търговци от района са близки. Всичко това налага извод, че експертизата, изслушана и приета от съда е съобразена с разпоредбата на чл. 16 ЗКПО (отм.). Правилно съдът не е кредитирал експертизата от ревизионното производство, тъй като експертът не е отчел изминатия пробег на автомобилите, тяхното техническо състояние, докато в съдебно-техническата експертиза подробно е извършено описание по документи на процесните автомобили по всички индивидуализиращи признаци - модел, марка, рама, двигател, година на производството др. Затова не отговаря на истината и е неоснователно оплакването на касатора, че съдебно-техническата експертиза е основана само на удостоверенията от застрахователя "Левски Спартак" АД, тъй като видно от експертизата тя е изготвена въз основа на извършена от вещото лице проверка на митническите декларации, фактурите за продажби на автомобилите, удостоверенията за застрахователната им стойност, справки за ежемесечните ценови справочници от "Супер Шваке", "Авто оказион", "Авто пазар", "Авто Горубляне", "Авто вестник" и др., като справките са извършени към времевия момент на процесните продажби през 2002 г., а също и справки, извършени в някои автокъщи, включително и такива от географския регион на ревизираното лице. Освен това изложените оплаквания в касационната жалба, досежно съдебната авто-техническа експертиза представляват оспорване на същата, което както нееднократно ВАС е имал възможност да отбележи в решенията си е недопустимо да се прави пред касационната съдебна инстанция. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени от касатора, затова на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,