Решение № 5146 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10622/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на А. Симилидис, ЛНЧ [номер] със съдебен адрес: гр. София, [жк], [улица], [номер], подадена чрез пълномощника му адв. Стоянов, против Решение 1269/03.07.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. д. 3225/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) Р-16001622000900-091-001/07.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в оспорената и потвърдена част от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП с Решение 571/21.11.2022 г., относно установените с него задължения за данък върху данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер 110 391.40 лв. заедно с лихви за забава в общ размер 27 641 лв. С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т.3, предложения първо и трето АПК касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и присъждане на сторените разноски. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Стоянов по изложените в нея съображения. Същият представя списък на разноските и доказателства за извършването им. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Бъчварова по съображения, изложени в писмена защита. Заявява искания да бъде потвърдено решението на административния съд и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 10 171.30 лв. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на противната страна, като счита същия за несъответен на фактическата и правна сложност на делото, и иска намаляването му на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е РАР-16001622000900-091-001/07.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в оспорената и потвърдена част от директора на Дирекция ОДОП Пловдив. Административният съд правилно е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите след проведено ревизионно производство при спазване на административнопроцесуалните правила. Доводите, наведени в касационната жалба, за допуснати в ревизионното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с използването на данни от проверката, предхождаща ревизията, в т.ч. формиране на паричен поток за 2015 г., която е извън ревизираните периоди, са заявени в първоинстанционната жалба, обсъдени са от първостепенния съд и правилно са определени като неоснователни. При точно установена фактическа обстановка съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на акта в оспорената му част. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Пловдивския административен съд като валидно и допустимо. Спорът между страните е относно това разполагало ли е ревизираното лице с налични парични средства, извън тези по банковите му сметки, с които да покрие направените разходи, и в какви размери, от което зависи дали приходните органи са доказали обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за всяка една от ревизираните години. Не е спорно, че лицето е местно физическо лице по определението в чл. 4 ЗДДФЛ. Установено е в хода на ревизията, че майката Т. Симилиду е внесла в страната с три митнически декларации през 2007 г. и 2008 г. 442 800 евро. Установено е също така, че дружеството А. С. Импорт Експорт 2003 ЕООД, чийто управител и собственик на капитала е госпожа Симилиду, е придобило в периода 2012 г. 2015 г. пет недвижими имота с обща стойност на данъчните им оценки 506 962. 60 лв. След анализ на данните от подадените ГДД по чл. 92 ЗКПО приходните органи са приели, че тези имоти са придобити с част от внесените в страната парични средства. Установено е в хода на ревизията, че К. Симилиду, бивша съпруга на А. Симилидис, е внесла в периода 2006 г. 2007 г. с 6 митнически декларации валута с левова равностойност 321 972 лв., а неговата сестра С. Панагиота е внесла с две митнически декларации през 2007 г. 223 050 евро. Данните по делото сочат, че майката, сестрата и бившата съпруга нямат постоянен адрес на територията на страната, а живеят в Кипър, поради което е било невъзможно да бъдат проверени. Жалбоподателят твърди, че внесените парични средства са били негови и са му били предадени. Установено е в хода на ревизионното производство, че А. Симилидис лично е внасял средства в страната с митнически декларации от 2004 г. до 2019 г., както следва: през 2004 г. 429 358 евро; през 2011 г. и 2012 г. 129 355 евро; в периода 2014 г. 2019 г. 776 512.80 евро или 1 861 609.03 лева. Към 01.01.2015 г. Симилидис е имал по банковите си сметки 197 409.19 евро или 386 098.82 лв. На 26.09.2012 г. е придобил 100 % от дяловете на Бачи АС 2009 ЕООД на стойност 5 000 лв.; На 15.07.2013 г. е придобил 100 % от дяловете на Плиска топ ЕООД при цена 192 000 лв.; На 15.07.2013 г. е придобил 100 % от дяловете на Плиска риъл истейт ЕООД за 81 616.20 лв. На 06.03.2014 г. е придобил 51 % от дяловете на Астери ЕООД за 2 550 лв.; На 06.08.2015 г. е придобил 100 % от дяловете на ТСТ Транс ойл ЕООД чрез внасяне на 5 000 лв.; На 26.02.2015 г. е придобил 100 % от дяловете на ТСТ ойл ЕООД чрез внасяне на 500 000 лв. След анализ на така заплатените суми за придобиване на дружествени дялове и наличните към 01.01.2015 г. средства по банковите сметки приходните органи са приели, че ревизираното лице е разполагало с парични средства за придобиването на дяловете на ТСТ Транс ойл ЕООД и ТСТ ойл ЕООД в размер на 505 000 лв., които не са заплатени от банковите му сметки, и тези разходи не са включени в паричния поток, както и с налични средства по банковите сметки към 01.01.2015 г. в размер на 386 098.82 лв. Приели са, че към 01.01.2015 г. лицето е разполагало с налични средства в брой в размер на 5 000 лв. Установили са разходи в размер на 68 098.77 лв. главно въз основа на плащанията чрез ПОС от банковите му сметки и недостиг в размер на 40 122.35 лв. Сумата на средствата по банковите сметки се е увеличила от 386 098.82 лв. на 389 237.17 лв. към 01.01.2016 г. С оглед тези констатации ревизиращият екип приема, че към 01.01.2016 г. А. Симилидис не е разполагал с налични пари в брой извън тези по банковите му сметки. За 2016 г. наличните суми по банковите сметки на лицето са се увеличили от 389 237.17 лв. на 395 759.08 лв. Установени са от приходните органи разходи в размер на 68 477.12 лв. отново основно за покупки, направени чрез ПОС от банковите му сметки, и недостиг на парични средства в размер на 63 547.54 лв. За 2017 г. наличните парични средства на лицето по банковите му сметки са увеличени от 395 759.08 лв. на 396 946.85 лв. Разходите са в размер на 58 845.08 лв., направени основно за покупки чрез ПОС от банковите сметки. Установен е недостиг в размер на 59 952.02 лв. От таблицата на стр. 63 от РД е видно, че в периода 30.05.2015 г. 02.09.2015 г., т.е. след придобиването на дяловете от ТСТ ойл ЕООД чрез внасяне на 500 000 лв., господин Симилидис е внесъл в страната с митнически декларации общо 697 750.06 лв., а през 2017 г. 55 741.16 лв. ( общо 753 491.22 лв.). В едната от декларациите от 2015 г. действително е посочил, че предназначението им е за бизнес, но в останалите 4 е посочил, че предназначението им е за покриване на разходи. При положение, че приходните органи не установяват внасянето на лични средства на собственика на капитала в изброените по-горе търговски дружества, необоснован според настоящия касационен състав е изводът им и този на съда, че лицето не е разполагало с необходимите му парични средства, чрез които да покрие установените разходи в размер на 40 122.35 лв. за 2015 г., 63 547.54 лв. за 2016 г. и 59 952.02 лв. за 2017 г. (общо 163 621.91 лв.), направени основно чрез плащания от банковите му сметки, съответно, внесени от него суми по тези сметки, дори и да се приеме, че внесените от него в страната, от майка му, сестра му и бившата му съпруга суми преди 30.05.2015 г. не следва да се вземат предвид. За 2018 г. отново са установени разходи, направени от банковите сметки за покупки чрез ПОС и предоставен заем в общ размер 301 346.90 лв. Средства по банковите сметки са намалели от 396 946.85 лв. на 330 184.10 лв. Недостигът, констатиран от приходните органи е в размер на 233 150.28 лв. Внесените суми в страната през 2018 г. по двете митнически декларации са декларирани като предназначени за плащания към гръцко дружество и към българско дружество. Основателен е доводът на касатора, че след покриването на разходите за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. остава сума в размер на 589 869.31 лв., покриваща недостига от 233 150.28 лв., с остатък от 356 719.03 лв. За 2019 г. са установени разходи за покупки чрез ПОС и превод в полза на Sofianos constructions and renovation в общ размер 593 658.04 лв. Средствата по банковите сметки са намалели от 330 184.10 лв. на 65 864.14 лв., т.е. с 264 319.96 лв. Установен е недостиг в размер на 328 127.34 лв. През 2019 г. А. Симилидис внася в страната с 4 митнически декларации 565 234.87 лв. Декларирано е предназначение на средствата за бизнес и действително част от тях са използвани за това 293 374.50 лв. Оставащата сума в размер на 271 860.53 лв. заедно със средствата от банковите сметки - 264 319.96 лв. (общо 536 180.49 лв.) покриват останалите разходи в размер на 300 283.54 лв. и остават 235 896.95 лв. без тези от предходната година в размер на 356 719.03 лв. (общо 592 615.98 лв.). За 2020 г. са констатирани разходи в общ размер 439 193.37 лв., в т.ч. за придобиване на дялови вноски. Средствата по банковите сметки са намалели на 55 072.49 лв. Установен е от приходните органи недостиг в размер на 420 136.77 лв., който с оглед изложеното по-горе жалбоподателят е могъл да покрие. ССЕ установява и други внесени суми с представени в съдебното производство митнически декларации, оспорени от ответника, като непотвърдени от митническите органи. Например за 2017 г. внесените суми според експерта са в общ размер 244 478.75 лв.; за 2018 г. 498 736.65 лв.; за 2019 г. 743 313.19 лв. При положение, че е безспорно установено от приходните органи и потвърдено от компетентните митнически органи внасянето на сумите по митническите декларации през процесните периоди от време в посочените в РД размери, непризнаването им поради това, че не са внесени по банковите сметки, е единственото основание за непризнаването им. Според свидетелските показания на свидетеля Георгиев жалбоподателят е разполагал със сейфове вкъщи в Белащица и в заведението му, което се казва Бачи , и е държал пари в тях. Освен това сумите от 505 000 лв. за придобиването на дружествени дялове през 2015 г., които не са платени от банковите сметки, не са оспорени от приходните органи. С оглед изложеното настоящият касационен състав приема за основателен и доказан доводът на касатора, че в случая не е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, съответно подлежащ на облагане доход, противно на приетото от приходните органи и от съда. Като е потвърдил РА, първостепенният съд е постановил неправилно решение, противоречащо на приложимия материален закон, което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отмени РА в оспорената му част. При този изход на спора основателна е и претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 11 210 лв. за първоинстанционното производство. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото и предоставената защита. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение видно от платежното нареждане на л. 1651 от делото е в размер на 10 700 лв. при материален интерес 138 032.40 лв. и минимален размер според Наредба 1/2004 г. 10 171.30 лв. За касационната инстанция направените разноски са за държавна такса 1 104.25 лв. и адвокатско възнаграждение 10 300 лв. Искането на ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение до 10 171.30 лв. е неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение