Решение № 1255 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2780/2020 г.

Решение № 1255 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2780/2020 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Комисията за енергийно и водно регулиране е подала касационна жалба против решение № 7945/13.12.2019 г. по адм. дело № /2019 г. по описа на Административния съд-София град, с което е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетения за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № НП-468/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, както следва: сумата 1356 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 587/2015 г. по описа на Районния съд - Павликени, и сумата 1356 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по КНАХД № 10158/2016 г. по описа на Административния съд – Велико Търново, ведно със законната лихва, считано от 4.07.2016 г., както и в частта на присъдените разноски в размер на 553, 81 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърлят предявените искове и се присъдят направените разноски. Ответникът "Електроразпределение Север" АД / с предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ със седалище и адрес на управление Варна е оспорил жалбата и е поискал присъждане на разноски. Постъпила е и частна жалба от "Електроразпределение Север" АД срещу определение № 807/30.01.2020 г., постановено по адм. дело № 7843/2019 г. по описа на Административния съд-София град, с което на основание чл. 248 ГПК е отхвърлено искането на дружеството за допълване на решението по делото в частта за разноските за присъждане на адвокатско възнаграждение и по присъединеното адм. дело № 7842/2019 г. по описа на Административния съд-София град. Комисията за енергийно и водно регулиране е поискала отхвърляне на частната жалба и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за частична основателност на касационната жалба и за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението и на определението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Административният съд е установил, че с наказателно постановление № НП-468/17.12.2014 г., издадено от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, на "Енерго-Про Мрежи" АД със седалище и адрес на управление Варна е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева. По жалба на дружеството наказателното постановление било отменено с решение № 22/17.03.2015 по НАХД № 587/2015 г. по описа на Районния съд-Павликени. Решението на районния съд е било оставено в сила с решение № 219/04.07.2016 г. по КНАХД № 10158/2016 г. по описа на Административния съд - Велико Търново. В производството пред районния съд е представено пълномощно за процесуално представителство на "Eнерго про Мрежи" от Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори, а в исковото производство са представени и договори за правна защита и съдействие срещу възнаграждение за адвокат в размер на 1356 лв. за всяка инстанция. Административният съд изложил мотиви, че предявените искове са основателни при наличието на всички предпоставки за имуществената отговорност на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От представените пълномощни, договори за правна помощ, платежни нареждания за банков превод и отчет по сметка от "Първа инвестиционна банка" АД било установено, че ищецът е заплатил на адвокатското дружество договорените възнаграждения. Разходите били направени в пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. Първоинстанционният съд счел за неоснователно възражението на ответника, че адвокатските възнаграждения са прекомерни и следва да бъдат намалени, като посочил, че при високия материален интерес на правния спор, те били договорени в минимален размер. По тези съображения съдът уважил изцяло предявените искове и присъдил на ищеца разноски за производството в размер на 553, 81 лева. Касационната инстанция намира, че касационната жалба е частично основателна. Административният съд е установил предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при наличието на които възниква имуществената отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и организации от административна дейност - отменен като незаконосъобразен административен акт, в пряка и непосредствена причинна връзка с който е намаляло имуществото на ищеца, тъй като той е направил разходи за съдебна защита. Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Не може да се сподели обаче преценката на съда, че няма основание за намаляване на размера на обезщетенията поради прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения. С Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд е прието, че е допустимо намаляване на обезщетението за имуществена вреда, произтичаща от разноски за адвокатско възнаграждение, ако то не е обосновано и справедливо, както изисква чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от тежестта на съответната глоба или имуществена санкция според правилата на чл. 7, ал. 2 от наредбата. За да е обосновано и справедливо, адвокатското възнаграждение следва да съответства освен на материалния интерес на спора и на неговата фактическа и правна сложност. В този смисъл е и решението на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/2016. Касационната инстанция намира, че платеното от "Електроразпределение Север" АД възнаграждение за защита на две инстанции е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, което е поредното от много еднотипни дела, образувани по жалба на "Електроразпределение Север" АД срещу издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране наказателни постановления за налагане на имуществена санкция за нарушаване на чл. 206 от Закона за енергетиката. Правна помощ от адвокат е ползвана за изготвянето на жалбата срещу наказателното постановление и за явяването на едно заседание в първата инстанция и едно-в касационната инстанция. Независимо от високия размер на имуществената санкция правната работа не се отличава със сложност и/или голям обем, което предполага и по нисък размер на обезщетението. Поради това размерът на претендираното с двата иска обезщетение следва да се намали и обезщетението да се определи общо в размер на 1000 лева, от които 500 лева за обезщетяване на вредата, представляваща заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за защита пред Районния съд-Павликени и 500 лева обезщетяване на вредата, представляваща заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за защита в касационната инстанция. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение от 1356 лева за имуществена вреда, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение за производството пред Районния съд-Павликени и обезщетение от 1356 лева за имуществена вреда, представляваща заплатеното в касационното производство пред Административния съд-Велико Търново адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателно постановление № НП-468/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно, в частта за разликата над 500 до 1356 лева, като в посочените суми се включва и ДДС. Не може да се сподели довода на касационния жалбоподател, че обезщетението следва да се намали със стойността на начисления върху адвокатското възнаграждение данък върху добавената стойност, тъй като за дружеството възниква право на приспадане на данъчен кредит. По делото не са представени доказателства, че това право е реализирано, а и при определяне на размера на размера на обезщетението за имуществена вреда съдът преценява реално настъпилото намаление на имуществото. Вместо отменената част на решението следва да се постанови друго, с което исковете на "Електроразпределение Север" АД да се отхвърлят в съответната част. Решението на административния съд в частта за разноските следва да се отмени за разликата над 204 лева до присъдения размер от 553, 81 лева. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. След постановяване на решението на административния съд "Електроразпределение Север" АД е поискало изменение на решението в частта за разноските. С определение № 807/30.01.2020 г., постановено по адм. дело № 7843/2019 г. по описа на Административния съд-София град искането на дружеството за присъждане на адвокатско възнаграждение и по присъединеното адм. дело № 7842/2019 г. по описа на Административния съд-София град е отхвърлено. Определението е правилно. Ответната страна не следва да дължи разноски за две производства, при положение, че разделянето на произтичащите от едно и също фактическо основание искове не е обусловено от прилагането на процесуални правила, а е предприето изцяло по усмотрение на ищеца и в него интерес. Освен това след обединяването на делата процесуалното представителство на ищеца е осъществено в едно производство. Що се отнася до разноските на страните в касационното производство, при частичното уважаване на касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране те следва да останат, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Жанета Петрова Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав в частта, в която се отхвърля касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране срещу решение № 7945/13.12.2019 г. по адм. дело № 7843/2019 г. по описа на Административния съд - София-град в частта, в която Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение, обшо в размер на 1000 лева за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 587/2015 г. по описа на Районния съд - Павликени и по КНАХД № 10158/2016 г. по описа на Административния съд-Велико Търново, ведно със законната лихва от 4.07.2016 г. Намирам за основателно възражението на Комисията за енергийно и водно регулиране, че направеният от ищеца разход за адвокатска защита не представлява имуществена вреда, която е възникнала пряко и непосредствено от издаването на наказателно постановление № НП-468/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. По делото са представени доказателства, че през 2015 година ищецът е разполагал с осем юрисконсулти, които са имали възможност да организират защитата му и да го представляват по делото, образувано във връзка с обжалването на наказателното постановление. Освен това административнонаказателното дело, по което е обжалвано наказателно постановление, има предмет, подобен на този на други, заведени по същото време, административнонаказателни дела. При наличието на много еднотипни дела без правна и фактическа сложност, при повторяемост на обема и вида на процесуална защита и идентично произнасяне на съда, правната работа реално се свежда до изработването на правни книжа само за първото дело. Управителният орган на дружеството, както на съда е служебно известно, е предпочел "Енерго Про Мрежи" АД да се представлява по всички дела от адвокати. Именно от това решение произтича и претендираният от "Електроразпределение Север" АД като имуществена вреда разход за адвокатско възнаграждение, който не би могъл да се окачестви като неизбежен и обективно необходим за получаване на квалифицирана правна помощ за защита срещу незаконосъобразния административен акт. По НАХ дело № 587/2015 г. по описа на Районния съд-Павликени е представено общо пълномощно на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", с адрес на кантората в град София. Приложено е пълномощно, с което Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" преупълномощава адвокат И. Лясков от Адвокатски колектив-Велико Търново да представлява "Енерго Про Мрежи" АД по административнонаказателното дело. Впоследствие адвокат Лясков преупълномощава адвокат И. Андреев от Адвокатски колектив-Велико Търново да представлява "Енерго Про Мрежи" АД в производството по НАХ дело № 587/2015 г. по описа на Районния съд- Павликени до окончателното му приключване. Видно от съдебните протоколи, адвокат Андреев е защитавал "Енерго Про Мрежи" АД освен в производството пред Районния съд-Павликени, и в касационното производство пред Административния съд-Велико Търново по КНАХД № 10158/2016 г. В кориците на НАХ дело № 587/2015 г. по описа на Районния съд-Павликени и на КНАХ дело № 10158/2016 г. по описа на Административния съд- Велико Търново не се съдържат договори за правна защита и съдействие, сключен с някой от посочените адвокати. В производството по адм. дело № 7843/2019 г. по описа на Административния съд-София град са представени договори за правна защита и съдействие, сключени между "Енерго Про Мрежи" АД и Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", с които за защита по административнонаказателното дело и по касационното дело е договорено възнаграждение в размер на 1356 лева за всяка инстанция. Възнагражденията са платени на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", макар в действителност дружеството да не е осъществило процесуалното представителство на "Енерго Про Мрежи" АД по делата. Първоинстанционният съд не е отчел това обстоятелство, както и липсата на достоверна дата на договорите за правна защита и съдействие. След като разходът е направен в полза на адвокатско дружество, което в действителност не е осъществило процесуалното представителство на "Енерго Про Мрежи" АД пред съда до приключването на спора относно издаденото наказателно постановление, а в хода на исковото производство не е доказан конкретният принос на това адвокатско дружество за отмяната на постановлението, липсва основание за претендиране на имуществена вреда, настъпила за "Електроразпределение Север" АД във връзка с упражняване на правото му на защита срещу наказателно постановление № НП-468/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в образуваните съдебни производства. Поради това считам, че административният съд е следвало да отхвърли изцяло предявените от "Електроразпределение Север" АД осъдителни искове против Комисията за енергийно и водно регулиране изцяло. Съдия: /Жета Петрова/