Решение № 3001 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7417/2011 г.

Решение № 3001 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7417/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/ - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, срещу Решение № 594/26.04.2011 г. по адм. дело № 536/2010 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е обявен за нищожен РА № 1501000416/19.04.2010 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 266/16.06.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта му, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 39 633.12 лева и са начислени лихви в размер на 11 217.17 лв. за данъчни периоди: м. 09.2006 г., м. 02.2007 г. и м. 09.09.2007 г. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът "Звезда" АД, гр. Плевен, чрез процесуалния си представител - адв. Стоянов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. За да обяви за нищожен РА, в оспорените му части, съдът се е позовал на приетите като доказателства три броя Актове за прихващане и възстановяване /АПВ/, с които по отношение на оспорващото дружество "Звезда" АД и за същите данъчни периоди са признати права на прихващане и възстановяване на данъчен кредит. Това са: АПВ № 2449/25.10.2006 г., АПВ № 756/26.03.2007 г. и АПВ № 4842/26.10.2007 г., които са влезли в сила и за които има данни че са изпълнени, т. е срещу признатите с тях права на възстановяване на ДК е извършено прихващане с други публични задължения. От това е изведен извод, че признатите с този акт права и задължения могат да бъдат изменяни само по специалния ред на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК, но не и по общия ред на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Съответно на това и компетентния да възложи извършването на ревизията орган по специалния ред на чл. 134, ал. 1 от ДОПК е само териториалния директор, а не нач. сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП-Плевен, както е в случая. Последният не притежава материална компетентност за възлагане на ревизията, както и нач. сектор "Ревизии и проверки" при Д "Контрол" при ТД на НАП-В. Търново за определяне на компетентния орган за извършването й, поради което и издаденият при липса на материална компетентност на органа РА се явява нищожен. От друга страна, съдът е приел, че изменената разпоредба на чл. 129, ал. 3 от ДОПК /Д. в. бр. 108/2007 г./, в сила от 19.12.2007 г., даваща възможност за изменение на правата и задълженията установени с АПВ, чрез извършване на ревизия по общия ред е неприложима за случая, тъй като липсва една от предпоставките за приложението й, а именно и трите АПВ да са издадени след влизането й в сила. Обжалваното решение е правилно. По делото не е спорно, че за ревизираните периоди, по отношение на ответника - "Звезда" АД са издадени три броя АПВ, с които на дружеството е признато правото на възстановяване на ДДС. Влезлите в сила АПВ, които не са били обжалвани по съдебен ред се ползва със стабилитет. Установените с тях права и задължения, относно данъчния период, предмет и на оспорения РА, могат да бъдат изменени по специално предвидения ред на чл. 134 от ДОПК и на основанията по чл. 133 от ДОПК. В тези случаи компетентният да възложи ревизията орган е териториалния директор, а не нач. сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП-Плевен, както е в случая. Териториалният директор е компетентен да издаде и последващата заповед за определяне на компетентен орган за извършване на ревизията по особения ред на чл. 134, вр. с чл. 133 от ДОПК. В случая правилно е прието, че този ред и тази компетентност на органа при възлагане и извършване на ревизията не е спазен от една страна, а от друга ревизията е извършена по общия ред на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, без да има основание. Поради това изводите на съда, че ревизията е извършена от материално некомпетентен орган, което прави оспорения РА нищожен, се явяват законосъобразни. Неоснователно е оплакването на касатора, че липсва нищожност, с оглед приложението на изменената разпоредба на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, в сила от 19.12.2007 г., позволяваща извършването на ревизия по общия ред, независимо от наличието на влезли в сила АПВ, за едни и същи данъчни пероди, както е в случая. Разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК /ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г./, има действие занапред. С това изменение, независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Като се има предвид, че на цитираната правна норма не е придадено обратно действие, то следва да се приеме, че същата е приложима, в случаите при които и акта за прихващане или възстановяване, и ревизионният акт, с който ще се установят задължения за данъци, трябва да са издадени след 19.12.2007 г., т. е при действието на тази разпоредба. В случая и трите АПВ са издадени и влезли в сила преди тази дата, поради което правилно е прието, че разпоредбата е неприложима. Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да се остави в сила. Съобразно този резултат основателно е искането на ответника за разноски в размер на сумата от 4400 лева заплатен адвокатски хонорар пред касационната инстанция, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 17.02.2012 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение d.