Решение № 7878 от 25.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2745/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Специализирана очна болница за активно лечение доц. Георгиев ЕООД, срещу решение 1627 от 22.11.2023 г. по адм. дело 1615/2023 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на район Одесос, община Варна, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от настоящия касационен жалбоподател срещу заповед 120/03.07.2023 г. на кмета на район Одесос, община Варна, с която предвид установените с констативен акт 09/13.06.2023 г. нарушения на разпоредбата на чл. 178, ал. 4 ЗУТ, на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ е забранено ползването на строеж: Дрогерия с хомеопатични лекарски кабинети, находящ се на първи етаж в жилищна сграда на улица Пирин 30, вх. А, гр. Варна, който строеж без промяна на предназначението се ползва като Център за красота. Определен е 14-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта и за освобождаването му от взривоопасни, лесно запалими и други опасни материали, а в тридневен срок след изтичане на 14-дневния срок управителите на Енерго-про мрежи АД и ВиК Варна ООД да разпоредят незабавно прекъсване на захранването и преустановяване доставянето на електроенергия и вода до обекта. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган кмета на район Одесос, община Варна, съгласно делегирани правомощия от заместник кмета на общината поради използван отпуск от кмета на община Варна. Изискването в заповедта за делегиране на правомощия за съгласуване на акта с определен служител за контрол не изхожда от специалния закон, поради което липсата на такова не води до незаконосъобразност на акта. Спазена е предписаната от закона писмена форма и процедурата по чл. 178, ал. 6 ЗУТ - съставен констативен акт при установено нарушение по смисъла на чл. 178, ал. 4 ЗУТ и издадена мотивирана заповед. Административният орган безспорно е установил, че обектът се ползва с различно от разрешеното предназначение вместо Дрогерия с хомеопатични лекарски кабинети за Център за красота, без предварително да е въведен в експлоатация по това друго предназначение. Оспореното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът е изложил обосновани мотиви. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 4 ЗУТ не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. По реда на ал. 6 от разпоредбата, въз основа на съставен констативен акт, установяващ нарушение от този тип на строежи от четвърта и пета категория (тези от шеста не подлежат на въвеждане в експлоатация съгласно ал. 2 от разпоредбата), кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице забранява с мотивирана заповед ползването на строежите. Към административната преписка са приложени заповед К-043/02.08.2021 г. на кмета на община Варна, с която по реда на чл. 39, ал. 2 ЗМСМА определя като свой заместник за датата на ползване на платен годишен отпуск - 11.08.2021 г., както и заповед 2556/11.08.2021 г. , с която по т. II.3 на кметовете на райони в гр. Варна са предоставени функции на кмета на общината да издават заповеди по чл. 178, ал. 6 ЗУТ за строежи от четвърта до шеста категория. По преписката и по делото липсват данни компетентността на кмета на район Одесос, община Варна да е отнета. По принцип заместването е правна възможност за по-долустоящ орган, изрично определен от закона, да изпълнява временно цялата компетентност, който има по-горестоящият нему орган, в негово отсъствие. По-долустоящият орган при заместването е винаги определен еx lege и в случая това е заместник-кметът на община Варна. Той като заместващ има право да делегира свои правомощия на кметовете на райони, поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган при законосъобразно упражнено заместване и делегиране. Съответно правилни са и изводите на администратиния съд, че доколкото изискването в заповедта за делегиране на правомощия за съгласуване на акта с определен служител за контрол не изхожда от специалния закон, липсата на проведено такова не води до незаконосъобразност на акта. Налице са материалноправните предпоставки за приложимост на разпоредбата на чл. 178, ал. 4 ЗУТ, предвид установяването на променено предназначение на даден обект и неговото ползване по този начин. Настоящият състав не приема оплакванията за недоказаност на констатациите на административния орган. Към административната преписка е представен констативен акт, обективиращ резултатите от проверка на обекта. Констативният акт представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила и неговата истинност не е оспорена пред съда по реда на чл. 193 ГПК. Освен това, самата позиция на жалбоподателя за използване на обекта Дрогерия с хомеопатични лекарски кабинети именно с предназначение за Център за красота кореспондира с категоризирането от административния орган на новото предназначение именно с код 560 Обслужваща дейност за битови услуги. По делото недвусмислено е доказано, че процесният обект не се ползват по предназначението му на Дрогерия с хомеопатични лекарски кабинети, а като такъв за Обслужваща дейност за битови услуги. При доказана промяната на предназначението, за правния казус са ирелевантни твърденията на оспорващия за осъществяване на търговска дейност или за предоставяне на здравни услуги в обекта. Разпоредбата на чл. 178, ал. 6 във връзка с чл. 178, ал. 4 ЗУТ изисква органът да забрани ползването на такива обекти. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано и материалнозаконосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция в полза на община Варна следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,