Решение № 8139 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14594/2018 г.

Решение № 8139 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14594/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против решение № 83/10.10.2018 г., постановено по адм. д. № 83/2018 г. по описа на Административен съд-Разград (АС-Разград). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде "оставено в сила обжалваното уведомително писмо". Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски и заявява становище, че ако разноските са в негова тежест да бъде определено адвокатското възнаграждение в минимален размер. Това изявление е възможно да се тълкува като евентуално възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, заплатено от другата страна по спора. Ответникът М. Сабри оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 83/10.10.2018 г., постановено по адм. д. № 83/2018 г. по описа на АС-Разград е отменено Уведомително писмо изх. № 02-170-6500/4991/13.03.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане за кампания 2017 г. по негово заявление по Мярка 10 "Агроекология и климат" по програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020 г. по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство", върната е преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по прилагане на закона. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановено от законен състав след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Законосъобразно административният съд е приел за установено, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, но в нарушение на закона. При правилно установена фактическа обстановка АС-Разград в съответствие със събраните по делото доказателства е приложил правилно материалния закон. За кампания 2016 г. М. Сабри е подпомаган по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. по направление ""Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство", код АК19 за 11. 85 ха. За следващата кампания 2017 г. М. Сабри е подал заявление за подпомагане по същата мярка за 12. 08 ха, което е с 0. 23 ха повече или увеличението е с 1. 94%. При така констатираното увеличение касационният жалбоподател отказва финансово подпомагане за цялата заявена площ като се позовава на Заповед № РД 09-160/28.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните. С тази заповед освен, че се определяне на начална дата за прием на заявления за подпомагане по реда на Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009 г.) е наредено през кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат", с които се поема нов ангажимент или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат по ПРСР 2014-2020 г. (Наредба № 7/2015 г.). Заповедта е изменяна двукратно, като със Заповед № РД 09-278/31.03.2017 г. на същия орган т. 2 е изменена и е създадена нова т. 3, със следното съдържание в частност: "През кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане/плащане по мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., с които се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярка 10"Агроекология и климат" и със Заповед № РД 09-361/13.04.2017 г., като т. 2 от същата е изменена както следва: "През кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат", с които се поема нов ангажимент, с изключение на заявления за подпомагане за: А. Дейности от направления "Традиционни практики за сезонна паша", "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" и "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство". С решение № 15604/18.11.2019 г., постановено по адм. д. № 4406/2017 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, оставено в сила с решение № 5113/29.04.2020 г., постановено по адм. д. № 574/2020 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, т. 2 от цитираната заповед на министъра на земеделието и храните е отменена. Основните аргументи в касационната жалба са обусловени от тази заповед, поради което след нейната отмяна не е възможно да обусловят наличие на касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, в което обосновано са съобразени правни норми от по-висш порядък и отменено уведомително писмо, издадено с позоваване на вече отменената част от заповедта на министъра на земеделието и храните. Обосновано и законосъобразно АС-Разград е приел, че в случая не е налице разширяване на поетия ангажимент извън предвидения в чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7/2015 г. обем. С разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5/2009 г., на министъра на земеделието, храните и горите е дадено правомощие с нарочна заповед да определя ежегодно започването на приема на заявления за подпомагане по мерките, финансирани от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020, като с този акт е допустимо въвеждането на допълнителни условия, свързани с приема на заявления по отделните направления. След като със Заповед № 09-160/28.02.2017 г. е разпоредено за кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие", с които се поема нов ангажимент, или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7/2015 г. за прилагане на мярка 10 и чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. за прилагане на мярка 11, за касационния жалбоподател е било налице задължение за съобразяване с това ограничение. Според чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7/2015 г., агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на "Заявлението за подпомагане". През всяка следваща година до изтичане на пет годишния срок, кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане", т. е. заявлението за подпомагане се подава еднократно при първоначалното кандидатстване за финансиране. След надлежното одобрение от страна на компетентния да стори това административен орган ДФЗ, за следващите кампании се подават заявления за плащане, в които кандидата може да извършва корекции на първоначално заявените обстоятелства при съобразяване с евентуално въведените със заповедта по чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5/2009 г. на министъра на земеделието, храните и горите ограничения или допълнителни правомощия. Поетият от ДФЗ ангажимент за финансиране е относим към размера на площите, заявени през 2016 г., при първоначалното кандидатстване по мярка 10 "Агроекология и климат" и последващи изменения по реда на чл. 20 от Наредба № 7/2009 г. следва да бъдат съобразени именно с поетото съм този момент от административния орган задължение. С отменената вече точка от Заповед № РД 09-160/28.02.2017 г., изменена и допълнена с заповеди № РД 09-278/31.03.2017 г. и № РД 09-361/13.04.2017 г., министърът на земеделието, храните и горите е определил допълнителни условия, свързани с приема по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство", като е изключил възможността за кампания 2017 г. да се приемат заявления за подпомагане/плащане, с които се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7/2015 г. Тази разпоредба въвежда правило, според което при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление, с изключение на направление по чл. 3, т. 5, с до 20 на сто, но с не повече от 10 хектара земеделските стопани не поемат нов агроекологичен ангажимент, а го разширяват с новите площи за оставащия период, ако новите площи отговарят на изискванията на наредбата и са изпълнени условията на ал. 1, 2 и 4 на същия текст. С тази разпоредба е въведено ясно разграничение между значимите за правилното функциониране на съответната мярка термини "нов ангажимент" и "разширяване на поет ангажимент с нови площи". Тези понятия са от съществено значение за определяне на срочност, допустимост на отправени към ДФЗ по мярка 10 искания, както и за значението на настъпили в периода на действие на програмата 2014-2020 г. промени. В случая правилно АС-Разград е приел за установено, че увеличението от 0. 23 ха или 1. 94% е в предвидените в наредбата граници, които не изключват подпомагането. С оглед така установените факти и действителния смисъл на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7/2015 г. е без правно значение обстоятелството доколко са доказани нарушенията на административнопроизводствените правила, констатирани от АС-Разград като допуснати при приемане на заявлението на М. Сабри и оспорвани с касационната жалба. Нарушението на материалния закон съставлява достатъчно основание по смисъла на чл. 146 от АПК за отмяна на оспореното уведомително писмо. В оспореното пред АС-Разград Уведомително писмо, липсва информация или твърдения за наличието на други обстоятелства, които поради същественото си значение за производството, да са довели до извод за недопустимост на финансирането през спорния период за целия първоначално поет ангажимент. По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено при съответствие със събраните по делото доказателства. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 250 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени от бюджета на касатора. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност, поради което своевременно направеното възражение за намаляването му като прекомерно е неоснователно. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение