Решение № 2603 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15012/2009 г.

Решение № 2603 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15012/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Станислав Маргаритов Рафаилов от АК - Сливен, в качеството му на пълномощник на "В и К" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. "Шести септември № 27, представлявано от управителя инж. Никола Тодоров Терзиев, срещу решение № 123 от 25.09.2009 г., постановено по административно дело № 105 от 2009 г. по описа на Административен съд - гр. Сливен. Релевирани са оплаквания за необоснованост и неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Сливен не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните писмени доказателства, като прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Сливен е отхвърлил жалбата на "В и К" ООД, гр. Сливен срещу решение № 5/2.04.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Сливен, с което е потвърдено разпореждане № 129/3.02.2009 г. на началник отдел "КПК" за събиране на суми по ревизионен акт за начет вх. № 52/30.01.2009 г. на осигурителя "В и К" ООД, гр. Сливен, описани в справка № 1, приложена към РА, в размер общо на 1151,70 лв., от които 975,00 лв. главница и 176,70 лв. лихва, начислена до 30.01.2009 г., произтичащи от неправилно изплатено на осигуреното лице Петя Любенова Петкова обезщетение за бременност и раждане за периода 11.01.2008 г. до 25.05.2008 г.. Констатирано е, че едновременно с изплащането на обезщетението по стария ред (преди 1.01.2007 г.) осигурителят е представил за изплащане в ТП на НОИ болнични листи за временна неработоспособност през периода 11.01.2008 г. до 25.05.2008 г., което е довело до изплащане на обезщетението в двоен размер. За да отхвърли като неоснователно оспорването на "В и К" ООД, гр. Сливен първоинстанционният съд е приел, че инвокираните отменителни основания за нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, се явяват неоснователни. Изяснил е спора от фактическа и правна страна като е установил, че оспорващият е нанесъл щета на държавното обществено осигуряване, тъй като в нарушение на § 22б от ПЗР на КСО е представил в РУСО - Сливен за изплащане на обезщетение за бременност и раждане на второ дете по процесните болнични листи, с което е предизвикал двойно разходване на средства от бюджета на ДОО за един и същ случай. Решението на Сливенския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Събраните доказателства по делото и най - вече заключението на СИЕ напълно подкрепят направените изводи на съда. Чрез тях са изяснени всички факти и обстоятелства, което е позволило последният да приложи правилно нормативната уредба. Безспорно е установено, че на основание чл. 53, ал. 1 от КСО осигурителят е започнал да изплаща полагащото се обезщетение за бременност и раждане на Петя Любенова Петкова за роденото от нея дете на 21.03.2006 г. По същия ред, т. е. на същото основание, същият е продължил да заплаща полагащото се обезщетение и за второто родено на 11.01.2008 г. дете в размер на 975,00 лева. Същевременно, в нарушение на § 22б от ПЗР на КСО, влязъл в сила от 1.01.2007 г., постановяващ изплащането на обезщетението и по втория осигурителен риск да става по досегашния ред, същият е представил в РУСО - гр. Сливен болничните листи за бременността и раждането на второто дете и по този начин на осигурената била изплатена повторно същата сума. Това обстоятелство е напълно потвърдено и от заключението на СИЕ, което е прието от страните като обективно и безпристрастно. При това положение правилно с решението е прието, че административният акт е издаден при спазване на материалноправните и административноправните предпоставки. При разглеждане на делото съдът се е съобразил с всички искания и доводи на страните. Ето защо, наведените касационни оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и не променят изводите, до които Административен съд - Сливен е достигнал. Следователно, инстанцията по същество е приложила правилно материалния закон, спазила е съдопроизводствените правила и е постановила обосновано съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,