Решение № 7079 от 27.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Национална полиция (ГДНП) - МВР, подадена чрез главен юрисконсулт Г. Розенова, срещу Решение 1644 от 04.10.2022 г. по адм. дело 1449/2022 г. на Административен съд - Пловдив, с което е обявено за нищожно Решение рег. 3286р-7409/15.02.2021 г. на директора на ГДНП-МВР. В касационната жалба има оплаквания, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК. Твърди се, че съдът е констатирал пороци, които не обуславят нищожността на акта и в този смисъл е извършил неправилна преценка за тежестта и влиянието им върху неговата законосъобразност. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна за касационната инстанция. Ответникът ЕТ АСЯ-98-А. ВАСИЛЕВА, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожно Решение рег. 3286р-7409/15.02.2021 г. на директора на ГДНП-МВР, с което е възобновено производството по издаване на разрешение с 20190481628/26.11.2019 г. на ЕТ АСЯ-98-А. ВАСИЛЕВА да търгува с пиротехнически изделия на обекти: гр. Асеновград, [улица] гр. Пловдив, бул. Македония 2 и същото е отменено и за двата обекта. От фактическа страна съдът е установил, че със заявление вх. 328600-51976/24.10.2019 г. ЕТ АСЯ-98-А. ВАСИЛЕВА е сезирал директора на ГДНП-МВР с искане за издаване на разрешение за търговия на пиротехнически изделия за обекти магазин в гр. Асеновград, бул. Васил Левски 16 и магазин в гр. Пловдив, бул. Македония 2. След разглеждане на заявлението и приложените към него документи директорът на ГДНП-МВР е издал Разрешение 20190481628/26.11.2019 г., с което на търговеца е разрешено да търгува с пиротехнически изделия за заявените обекти. Вписано е, че разрешението е валидно до 25.11.2024 г. Отмяната на влязлото в сила разрешение за двата обекта е мотивирана с писмо (вх. 328600-22233/13.05.2020 г.) на заместник-началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), с което ГДНП-МВР е уведомена за настъпила промяна в нормативната уредба по отношение на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), изм. ДВ, бр. 25 от 2019 г., според която преместваемите обекти по чл. 56, ал. 1 ЗУТ не представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ, като е цитирана легалната дефиниция на понятието преместваем обект, дадена в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ (последно изм. ДВ, бр. 16 от 2020 г.). В цитираното писмо е изразено становище, че за преместваемите обекти (каквито представляват обектите, находящи се в гр. Асеновград, бул. Васил Левски 16 и гр. Пловдив, бул. Македония 2) не може да бъде издадено разрешение за ползване на обектите или друг заместващ го документ по реда на ЗУТ за нуждите на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Според административния орган при издаването на Разрешение 20190481628/26.11.2019 г. съществено е нарушено изискването на чл. 35, ал. 3 ЗОБВВПИ, съгласно който складовете за съхранение на взривни вещества и търговските обекти и/или складове за съхранение на боеприпаси и пиротехнически изделия трябва да отговарят на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия съгласно ЗУТ. В хода на производството е извършена проверка на процесните обекти по реда на чл. 154, ал. 1 и 2 ЗОБВВПИ, в резултат на която е установено, че същите са преместваеми такива, като се поставят всяка година в средата на месец декември и биват премахвани до средата на месец януари, а през останалото време от година обектите не извършват търговска дейност. За извършените проверки са изготвени писмени разпореждания и е даден срок за привеждане на обекта в съответствие с изискванията на закона. След извършена допълнителна проверка в периода 03.12.2020-12.01.2021 г. е установено, че процесните обекти не са приведени в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 3 ЗОБВВПИ в дадения срок. Според административния орган установеното с допълнителната проверка представлява открити нови обстоятелства, които са от съществено значение за издаване на акта. Въз основа на горната фактическа обстановка административният орган е констатирал, че са изпълнени предпоставките за възобновяване на производството по чл. 99, т. 1 и 2 АПК. За да обяви за нищожен административния акт, съдът е приел от правна страна, че производството по издаването му е образувано след изтичане на преклузивните срокове по чл. 102 АПК. Отделно от това е намерил за неустановена хипотезата на чл. 99, т. 2 АПК. Решението е валидно, допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Решението е връчено на ЕТ АСЯ-98-А. ВАСИЛЕВА на 18.02.2021 година, като неговата законосъобразност не е оспорена в предвидения от закона 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК. С жалбата си пред първоинстанционния съд търговецът е поискал актът да бъде обявен за нищожен. Касационната инстанция не споделя изводите на административния съд за нищожност на административния акт. В АПК не се съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове. Доктрината и съдебната практика въвеждат критерий за разграничаване на нищожността и унищожаемостта на административните актове и като такъв се очертава степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаването на същия. Преценката за незаконосъобразност, в смисъл на нищожност, е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок. По делото не се спори, че актът е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, спорно е дали издаването му след изтичане на сроковете по чл. 102 АПК представлява порок, водещ до неговата нищожност. С нормата на чл. 102 АПК, която е императивна, са въведени преклузивни срокове, с изтичането на които се препятства възможността на органа да преразгледа акта. Изтичането на срока представлява отрицателна процесуална предпоставка, която е пречка за образуването и развитието на административното производство. Действията в противоречие на посочената норма са такива, предприети при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на административния акт и обуславят неговата незаконосъобразност. Поради това неправилен е изводът на съда, че порокът е до такава степен тежък, че налага обявяване на нищожността на акта. Издаването на акта след изтичане на сроковете по чл. 102 АПК е основание за отмяна на същия поради неговата незаконосъобразност. Доколкото жалбоподателят не се е възползвал от възможността да оспори законосъобразността на акта, в това число и по отношение спазването на сроковете в процедурата по неговото издаване, настоящата инстанция намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд за нищожност на административния акт на соченото основание. В този смисъл са Решение 7274/19.07.2022 г. на ВАС по адм. дело 10631/2021 г. и Решение 5016/11.05.2023 г. на ВАС по адм. дело 8343/2022 г., постановени по аналогичен спор. Що се отнася до правилното приложение на материалния закон - за да бъде нищожен един административен акт при допуснато нарушение на материалноправните разпоредби, той трябва да бъде изцяло лишен от законова опора - т. е. да не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно да засяга по отрицателен начин своя адресат. Настоящият случай не е такъв. Процесното решение е издадено на основание чл. 99, т. 1 и 2 АПК. Не се установява противоречие с материалния закон, което да е до такава степен тежко, че последиците от изпълнението на акта да са нетърпими от правовия ред и съответно да представляват основание за обявяването му за нищожен. Евентуалното неправилно приложение на материалноправните разпоредби би могло да обоснове извод за унищожаемост на акта, но тази проверка е извън предмета на делото, доколкото възможността за сезирането на съда с подобно искане е преклудирана. С оглед изложеното изводите на първоинстанционния съд за постановяване на административния акт при допуснати пороци, които засягат в такава степен неговата законосъобразност, че да го опорочат до степен нетърпима за правовия ред, са неправилни. Обявявайки го за нищожен, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него касационната инстанция да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу административния акт. С оглед изхода на спора в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция е размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,