Решение № 970 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10433/2014 г.

Решение № 970 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10433/2014 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РО "НСК" при РДНСК - Югозападен район, против Решение № 2268/7.04.2014 г. по адм. дело № 4730/2013 г. по описа на Административен съд-София град, с което е отменена Заповед № ДК-02-СО-46/16.05.2009 г. на началник сектор "Строителен контрол" при Столична РДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Надстройка на едноетажна къща", находящ се в УПИ ХIV-14, кв. 142, "Зона Б-2" по плана на гр. София, район "Възраждане" - Столична община. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му и отхвърляне на оспорването. Ответната страна Винод Кумар оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразна на изложеното основание за издаването й. Решението е валидно и допустимо но неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Делото е останало неизяснено от фактическа страна по отношение на релевантните обстоятелства за вида и съществуването на процесния строеж. С оспорената заповед е разпоредено премахването на надстройка на едноетажна къща, показанията на разпитаните свидетели са за поставяне на липсваща дограма. Не е изяснено по безспорен начин времето на извършването на незаконния строеж - налице са данни, че е изграден в периода месец май 2004 г. - септември 2007 г. Това обстоятелство е съществено, доколкото е свързано с различните предпоставки за търпимост на строежа. Административният съд, в нарушение на съдопроизводствените правила също така не е установил дали строежът е търпим или не по реда на § 16 ПЗР ЗУТ и не е изложил мотиви в решението си за това обстоятелство. Нетърпимостта на строежа е условие за издаване на заповед за премахването му като незаконен. Административният орган е длъжен да изследва този въпрос и да издаде акт едва тогава, когато е установи, че строежът не е търпим. Това може да направи с всички допустими доказателства и доказателствени средства. Съдът, който се произнася по законосъобразността на заповедта за премахване на незаконен строеж също е длъжен да установи търпимостта или не на същия, ако това не е направено от административния орган. Съдът е следвало да събере доказателства относно това кога е извършен строежът и дали той е търпим, съгласно нормативната уредба към момента на издаване на заповедта. Тези въпроси изобщо не са разглеждани, а те са съществени за изхода на делото. Непълнотата на делото от фактическа страна и допуснатите съществени нарушения по чл. 171, ал. 2, предл. 2 и ал. 4 АПК, вр. чл. 9 АПК, са довели до неизвършване на цялостна проверка за законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146, ал. 1 АПК, с оглед императивните изисквания на чл. 168, ал. 1 АПК. Неустановяването на факти, релевантни за материалната законосъобразност на заповедта, освен че сочи на неправилност на обжалваното решение, препятства и произнасянето по същество от настоящата инстанция. По тези съображения, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при съобразяване указанията, изложени по-горе. По искането за присъждане на разноски на представлявания от адв. Атанасов ответник съдът следва да се произнесе при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,