Решение № 2827 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13287/2014 г.

Решение № 2827 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13287/2014 г., VI о.,докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Иван Петров Кацаров, от гр. Пловдив, против решение № 1844 от 07.08.2014 г. постановено по адм. дело № 3169/2013 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ПЦ 2-09-359/12.08.2013 г. на Директора на ДСП - Пловдив, с която е отказана социална месечна помощ. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ДСП - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт, е изразил становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Иван Петров Кацаров против Заповед № ПЦ 2-09-359/12.08.2013 г. на Директора на ДСП - Пловдив, с която е отказана социална месечна помощ по молба-декларация с вх. № ПЦ2-09-359/23.07.2013 г. считано от 01.07.2013 г. по реда на чл. 9 от ППЗСП. Съдът е приел, че в случая не е била налице предпоставката на чл. 10, ал. 1, т. 1 б. " а" от ППЗСП, за да бъде отпусната исканата социална месечна помощ. Установено е от фактическа страна, че жалбоподателят е декларирал, че не разполага с друга движима и недвижима собственост, която би могла да бъде източник на доходи, не е регистриран като търговец по ТЗ. При извършената социална анкета на 09.08.2013 г. е установено, че обитаваното от жалбоподателя жилище е тристайно, състоящо се от две спални, хол, кухня и сервизни помещения и същото е предоставено като обезщетение за отчужден имот от община Пловдив. Така обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1, б. от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следното допълнително условие: обитаваното от тях собствено жилище е единствено и за едно лице да не е по-голямо от едностайно. По делото е безспорно установено, че в случая тази предпоставка не е била налице. Обитаваното от жалбоподателят жилище е по-голямо-тристайно. Без значение за настоящият спор е обстоятелството дали останалите две стаи са годни за обитаване, както твърди жалбоподателят. Ирелевантни за настоящият спор са и твърденията на жалбоподателя, че досега е получавал социална помощ през различни периоди от време. В тази връзка са и представените пред настоящата инстанция писмени доказателства. Съдът констатира, че тези доказателства касаят други периоди от време и други обстоятелства, при които Иван Кацаров е получавал социална помощ. Ето защо същите не следва да бъдат обсъждани като неотносими към предмета на спора. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение