Решение № 16451 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14923/2012 г.

Решение № 16451 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14923/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Иван Иванов Соколов с вх. № 18770/6.12.2012 г. по описа на Върховния административен съд срещу заповед № ЛС-И-1032/22.11.2012 г., издадена от министъра на правосъдието, в частта й, с която жалбоподателя е включен в списъка на кандидатите с нередовни документи, които не са отстранили нередовностите в посочения срок и кандидатите, подали заявление извън срока. Развити са съображения за издаване на заповедта при неправилно установена фактическа обстановка, касаеща спазването на сроковете и указанията по отстраняване на нередовностите по документите от страна на жалбоподателя във връзка с участието му в конкурс за длъжността "държавен съдебен изпълнител", обявен със заповед № ЛС-И-709/28.09.2012 г. Ответникът по жалбата - министърът на правосъдието, чрез юрисконсулт Димитрова изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, приема жалбата за процесуално недопустимо като насочена против акт, който не подлежи на оспорване по реда на АПК, тъй като същия няма характер на индивидуален административен акт по см. на чл. 21 от АПК. Обжалваната заповед е издадена във връзка с провеждането на обявен със заповед № ЛС-И-709/28.09.2012 г. на министъра на правосъдието конкурс за длъжността "държавен съдебен изпълнител" по реда на чл. 266 и сл. от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Този факт е достатъчен, за да бъде определена процесната обжалвана заповед като акт с гражданскоправен/трудовоправен характер. Трайната практика на съда определя постановените от министъра на правосъдието и помощния му орган (комисията по чл. 268, ал. 2 от ЗСВ) актове, издадени при и по повод провеждането на конкурс за назначаване на държавни съдебни изпълнители по реда на ЗСВ, като елементи от сложния фактически състав на конкурса като юридически факт, насочен към учредяване на трудово правоотношение за определена длъжност. При условие, че конкурсът съставлява основание за възникване на трудово правоотношение (арг.: чл. 278, вр. с чл. 277, ал. 3 от ЗСВ), то постановяваните във връзка с провеждането му актове обективират правни действия на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, но не и едностранни волеизявления на административен орган при осъществяване дейност на изпълнителната власт по смисъла на чл. 21 от АПК. След като всички фактически и правни действия на министъра на правосъдието в качеството му на работодател са насочени към възникване на трудово правоотношение като правна връзка между равнопоставени субекти, а не към издаване на индивидуален административен акт, те не могат да бъдат оспорени по реда на съдебно-административния контрол. При установените по делото обстоятелства между страните не съществува административно правоотношение с очертан от закона предмет на регулиране, поради което жалбата е недопустима. Същата е неподсъдна на административния съд и доколкото отношенията по провеждане на конкурса са трудовоправни е налице трудов спор по смисъла на чл. 357 от КТ между жалбоподателя и министъра на правосъдието. Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,