Решение № 5109 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11341/2014 г.

Решение № 5109 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11341/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Станьо Марков Найденов срещу решение № 51 от 28.05.2014 г. по адм. д. № 59/2014 г. на Административен съд Ловеч, с което оставено без разглеждане оспорването на заповед № 20016/2008 г. на 10.03.2008 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Ловеч, в частта относно искането за обявяване на заповедта за незаконосъобразна и е прекратено производството по делото в тази част и е отхвърлено оспорването на заповед № 20016/2008 от 10.03.2008 г. на Началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Ловеч, в частта относно искането за обявявяне на заповедта за нищожна. В касационната жалба се заявява, че решението е неправилно поради необоснованост. Съдът не разгледал заповедта на основанията по чл. 146 АПК, не взел предвид, че административният орган не се е явил чрез свой представител в процеса. Жалбоподателят счита, че органът който е издал заповедта няма материална компетентност, че не е спазена определената форма, тъй като липсват мотиви в заповедта, административната преписка не е представена за запознаване и упражняване на право на защита, административният орган не се е съобразил със срок за връчване на заповедта Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, установява, че касационната жалба е подадена на 10.06.2014 г., с вх. № 10006/10.06.2014 г. на ВАС и датата на написването й е 10.06.2014 г., посочена до подписите върху жалбата, при връчено съобщение за решението на 30.05.2014 г. Следователно касационната жалба срещу решението на административния съд в прекратителната част, която е с характер на определение, е процесуално недопустима, подадена след 7-дневния срок за обжалване, който е посочен и от съда и съобщен на жалбоподателя. Седемдневния срок за обжалване е изтекъл на 9.06.2014 г. /понеделник/. Касационната жалба, с която се обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата за нищожност на акта е процесуално допустима, подадена 10.06.2014 г., в 14-дневния срок за обжалване. Разгледана по същество, в допустимата част, касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата за нищожност на оспорения акт съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган. Посочил е, че съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП в редакцията му към датата на издаване на обжалваната заповед, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 4, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност. От приложената Заповед № I-з 1393/09.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи е видно, че на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е упълномощил да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки конкретно посочени длъжностни лица, сред които и началниците на структурни звена "Пътна полиция" при областните дирекция "Полиция". Оспорената заповед е издадена от Началника на сектор "Пътна полиция"-КАТ при ОДП Ловеч, който е компетентния административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Посочил е, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви - фактически и правни основания. Административният орган не е допуснал съществени нарушения на административно производствените правила. Към заповедта е приложена справка за наложените санкции на жалбоподателя с наказателни постановления и за отнетите контролни точки към датата на издаване на оспорения административен акт, от която е видно, че с влезлите в сила шест наказателни постановления на жалбоподателя са отнети общо 42 контролни точки към дататата на изване на заповедта за налагане на мярката. Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, според който водач, на когото са отнети всички контролни точки, туби придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона - осигуряване на безопасността на движение по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Голяма част от изложените от жалбоподателя възражения в жалбата и допълнително представената уточняваща молба/искане/ се отнасят до незаконосъобразността на заповедта, а не до нейната нищожност, поради което не могат да се разглеждат, след като жалбата за незакоосъобразност е просрочена. За неоснователно е прието твърдението за нищожност на оспорения административен акт поради маловажност на констатираното нарушение. Жалбоподателят е извършил шест административни нарушения, за което са издадени шест наказателни постановления, които са влезли в законна сила. Възражението за маловажност на извършено административно нарушение се отнася до законосъобразността на издаденото НП и се прави в друго производството и по друг ред. Съдът е приел за неоснователно възражението в жалбата, че оспорения акт е издаден при допуснати съществени нарушения на процедурните правила, тъй като това възражение не се подкрепя от доказателствата по делото. Решението е правилно. Правилно е прието, че няма основания за прогласяване на нищожност на оспорената пред съда заповед. Всички съображения на административния съд се споделят от настоящата инстанция. Правилна е преценката на съда за наличие на компетентност на органа, издал оспорения административен акт. От приложената Заповед № Iз 1393/09.08.2007 г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, каквато е процесната са упълномощени конкретно посочени длъжностни лица, измежду които е и издателят на процесната заповед. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че органът който е издал заповедта няма материална компетентност. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма. Посочени са фактическите и правните основания за издаване на заповедта, записано е, че водачът не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и не е върналсвидетелството си за управление на МПС и че свидетелството за управление се изземва на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Обстоятелството дали жалбоподателят е бил уведомен за образуваното административно производство по налагане на принудителната административна мярка е относимо към законосъобразността на издадената заповед и то ако представлява съществено нарушение, но законосъобразността на заповедта не е разгледана от административния съд поради просрочие на жалбата. Поради това тези доводи са неотносими. Заповед № 20016/2008 г. на 10.03.2008 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Ловеч е връчена на 17.03.2008 г. на жалбоподателя срещу подпис, три дни след издаването й, както е установил и административния съд. В тази връзка не са налице основания за нищожност на заповедта. Съдът е разгледал основание по чл. 146, т. 1 АПК за липса на компетентност на органа издал заповедта, тъй като е подлежала на разглеждане само жалбата за нищожност на заповедта. Не са налице пороци, обосноваващи нищожност на оспорения административен акт. Правилна е преценката на съда за валидност на обжалваната заповед. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и чл. 215, т. 3 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение