Решение № 8189 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 523/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителният директор на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител срещу решение 6814 от 09.11.2023 г., постановено по административно дело 6370/2023 г. от Административен съд София град (АССг), с което е отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП да се произнесе по молба с вх. 94-3-146/09.06.2023 г. на З. Й. Г. да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност в НАП като началник отдел Селекция в дирекция Контрол при ТД на НАП София и последващ изричен отказ обективиран в резолюция от 18.07.2023 г. върху молба вх. 94-3-146/09.06.2023 г. Преписката е върната на Изпълнителният директор на НАП за произнасяне по цитираната молба за възстановяване на заеманата от З. Г. длъжност. По наведени доводи за неправилност на решението като необосновано и поставено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по същество на спора. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба З. Й. Г., чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски, като прилага договор 078626 за правна защита и съдействие 78/20. 02. 2024г. (л.14) Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд, в предвидената от закона форма, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Със заповед 948/17.08.2022 г., на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на З. Г. на длъжност началник отдел Селекция в дирекция Контрол при ТД на НАП София, като с трудов договор от същата дата сключен с министъра на финансите Габровска е назначена на длъжност заместник изпълнителен директор на НАП. По предложение на Изпълнителния директор на НАП, със заповед 186/08.06.2023 г. на министъра на финансите на основание чл. 19а, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 8, ал. 2 от ЗНАП е прекратено служебното правоотношение на З. Г.. С последваща молба от 09.06.2023 вх. 94-3-146 до Изпълнителния директор на НАП служителката е поискала на основание §7, ал. 1 от ПЗР на ЗДСл да бъде възстановена на заеманата от нея предишна длъжност - началник отдел Селекция в дирекция Контрол при ТД на НАП София. Органът по назначаване не се е произнесъл в срок, с което е формирал мълчалив отказ. След подаването на жалбата пред административния съд срещу мълчаливият отказ по делото е представен заверен препис от молбата ѝ за възстановяване с резолюция Не на Изпълнителния директор на НАП от 18.07.2023. Правилно първоинстанционният съд е извел извод, че непроизнасянето в срок по подаденото заявление формира мълчалив отказ на органа по назначаване, който е незаконосъобразен и в противоречие с нормата на §7 от ПЗР на ЗДСл. Същият е последван от изричен отказ, обективиран в поставена върху молбата с вх. 94-3-146/09.06.2023 г., подадена от Габровска резолюция не от 18.07.2023 г. от Изпълнителния директор на НАП, който също обосновано и законосъобразно е приет за неправилен и е отменен с обжалваното решение. В тази насока следва да бъде посочено, че неправилно с решението е отменен и мълчаливият отказ на Изпълнителния директор на НАП наред с изричния постановен такъв, но доколкото това не се отразява на крайния резултат по делото, настоящият състав намира, че в случая нарушението е несъществено. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗДСл, че законовото задължение на административния орган е да възстанови служителя на заеманата длъжност или да предложи друга равностойна длъжност в същата администрация. Това е императивна норма и не зависи нито от преценката на административния орган, нито от наличието или липсата на свободни позиции в длъжностното разписание. Ясно в разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗДСл, е разписано, че държавен служител, който бъде избран за народен представител, министър, кмет или бъде назначен за областен управител или бъде избран или назначен за едноличен орган на власт, негов заместник или член на колегиален орган на власт има право след прекратяване на пълномощията му да заеме предишната си длъжност. Настоящият съдебен състав споделя извода на АССг, че са налице всички законови предпоставки З. Г. да бъде възстановена на длъжност началник отдел Селекция в дирекция Контрол при ТД на НАП София и заявлението ѝ за възстановяване на предишната ѝ длъжност е следвало да бъде уважено. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този извод на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационният жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 1 000 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение