Решение № 12973 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4593/2025 г.
ВАСВторо отделение16.12.2025 г.докладчик т Таня Радкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 11092/17.12.2024 г., постановено по административно дело 837/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. И. чрез пълномощника му против решение 11092/17.12.2024 г., постановено по административно дело 837/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 24РД09-84/14.02.2024 г. на кмета на район Северен при община Пловдив. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК допуснати нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на разноски. Ответната страна - кметът на район Северен при община Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания, настоящата инстанция взе предвид: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е заповед 24РД09-84/14.02.2024 г. на кмета на район Северен при община Пловдив, с която е наредено на С. И. И. да премахне сграда с [идентификатор] и пристройка към нея с [идентификатор], намираща се в ПИ с [идентификатор], [УПИ], жилищно застрояване, кв. 586 по плана на Пета градска част, поради опасностите, които създава, както и поради факта че е компрометирана и е станала опасна за здравето и живота на гражданите, негодна е за използване, застрашена е от самосрутване, вредна е в санитарно-хигиенно отношение и не може да се поправи или заздрави. Съдът е отхвърлил подадената срещу заповедта жалба, развивайки мотиви за нейната валидност и законосъобразност. Възприетите в съдебното решение правни изводи съответстват на събраните доказателства и на приложимия закон, поради което се споделят от настоящия състав. Правилно административният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган кметът на район Северен при община Пловдив, в кръга на неговата материална и териториална компетентност по чл. 195, ал. 6, т. 1 ЗУТ, както и в предвидената от закона писмена форма. Съгласно посочената разпоредба кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. В случая настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките за посочената като правно основание материално-правна норма на чл. 196, ал. 6, т. 1 от ЗУТ при следните съображения: Жилищната сграда с [идентификатор], както и сграда с [идентификатор], пристройка към първата, са в много лошо физическо състояние. Огледът на място, според вещото лице Ранделова, показа пълно унищожаване на цялата ограждаща стена на сграда с [идентификатор] по имотната граница заедно с нейната основа, компрометиране на повечето вътрешни преградни стени и цялата дървена покривна конструкция. Сградата не е годна за ползване. Тя е в предаварийно състояние. Същото се отнася и за пристройката към нея сграда с [идентификатор], която при промяна във временното състояние на жилищната сграда, поради значително по малката си маса, ще пострада значително. Жилищната сграда е опасна за здравето и живота на обитателите си и лицата, които могат евентуално да се намират в близост до нея, изцяло е негодна за използване по предназначение поради разрушаване на стените и унищожаване на помещенията. В тези помещения се намират вещи, които могат да представляват опасност от възникване на пожар, като защитата от такъв инцидент в момента се осигурява с предприетото прекъсване на електрозахранването. Ако сградата продължава да съществува във вида, в който се намира в момента, напълно е възможно конструкцията да изчерпи изцяло своята носимоспособност в равновесното положение, което е намерила временно в момента, да загуби устойчивост и да настъпи нейното самосрутване. Жилищната сграда не може да се поправи или заздрави. От огледа на място се установява, че още при построяването й не са изпълнени надеждни основи. Ако се предприеме заздравяване, трябва да се изпълнят изцяло нови основи под всички зидове, фундирани на значително по-голяма дълбочина от сега съществуващите. Освен напълно унищожения зид по имотната граница, който следва да се изпълни отново, трябва да се президат всички други увредени зидове, които са наклонени и напукани. Покривната конструкция практически също е изцяло негодна, тъй като гредите и дъските са се начупили при провисването. Голяма част от керемидите не могат да се употребят отново. Такъв ремонт би представлявал цялостна реконструкция на сградата, пълно възстановяване, а не поправяне" или заздравяване , тъй като практически няма останали годни конструктивни елементи. Според заключението на вещото лице Салджиева сградите, предмет на обжалваната заповед не са обитавани, те са опасни за здравето и живота на самите собственици, ще бъдат негодни за използване и са застрашени от самосрутване докато не се създадат условия за извършване на основни ремонти и реконструкция по тях-тоест укрепване на масовия изкоп в съседния имот и възстановяване с укрепване на земната основа в ПИ с [идентификатор], [УПИ]. В съдебно заседание вещото лице Салджиева заявява, че бъдещето на процесните сгради зависи от правилното укрепване на съседния урегулиран имот, който е в състояние на масов изкоп. Това заключение сочи на извод, че самостоятелно, само чрез ремонтно-възстановителни дейности разпоредените за премахване сгради не могат да бъдат заздравени. Укрепването на масовия изкоп трябва да стане едновременно с възстановяването и укрепването на терена в ПИ с [идентификатор], [УПИ], като за това се изготви отделен проект по част "Конструктивна". Според същото вещо лице констатацията, че сградите подлежат на премахване или не, е конкретно становище от правоспособен специалист за състоянието на сградите. В разглеждания аспект настоящата инстанция споделя решаващия извод на първоинстанционния съд, че и двете заключения сочат, че укрепването или бъдещ ремонт ще представлява цялостна реконструкция на сградата, пълно възстановяване на сградите, като според вещото лице Салджиева укрепването е само при наличие на укрепване на съседния масов изкоп, укрепване на основата и изготвянена на конструктивен проект. След като и двете вещи лица сочат на необходимост от цялостна реконструкция, свързана и с укрепителни дейности и в съседния имот, то е необходимо възстановяване на конструктивни елементи, замяна на конструктивни елементи, което по същество е цялостна подмяна на конструктивни елементи и основни части на строежа, тоест ще се стигне до изпълнение на нов строеж. На тази плоскост адекватно първоинстанционният съд е подчертал, че вложеният от законодателя смисъл в понятието "поправи или заздрави" е да се извършат ремонтни и възстановителни работи така, щото да не се стига до изпълнението на нов строеж. В случая е налице безспорна необходимост за изпълнение на нова основа с променена дълбочина, което не може да извърши само чрез поправяне или заздравяване, а е нужна изцяло нова основа, укрепване на целия терен и най-вече укрепването на масовия изкоп в съседния имот. Поради това се налага изводът, направен и от решаващия съд, че се касае по същността на дейностите по реконструкция до извършването на нов строеж, което не е целта на закона да се постигне поправяне или заздравяване. В този смисъл първостепенният съд правилно е заключил, че с оглед обективното положение на процесните сграда и пристройка административният орган законосъобразно е разрешил конкуренцията между волеизявленията по ал. 4 и ал. 6 на чл. 195 от ЗУТ. Поради това се налага извод за материална законосъобразност на обжалваната заповед, който извод е направен и от първоинстанционния съд. А що се касае до реализиране на деликтната отговорност за действия и бездействия на трети лица, довели до възникване на аварията и срутването на процесните сгради, правилно съдът е подчертал, че този въпрос е извън настоящия административно-съдебен спор Решаващият съд е приел, че заповедта е валиден административен акт, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения. В разглеждания аспект съдът намира наведените в касационната жалба твърдения за допуснати от съда и административния орган съществени процесуални нарушения за неоснователни. Правилно съдът е оставил без уважение искането на Н. Т. Т. и Т. Н. Т. за конституирането им като заинтересовани по делото страни. Същите твърдят, че са съсобственици на терена и собственици на останалите сгради в имота, но не са адресати на заповедта. В административното производство и в съдебното такова по реда на чл. 195 и чл. 196 ЗУТ участници са само адресатите на заповедта, а такива са собствениците на разпоредените за поправяне или премахване строежи. В случая собственик на сгради с идентификатори [номер] и [номер] е само адресатът на заповедта С. И. И. и само той има активната процесуална легитимация за участие в административното и административно-съдебното производство. Никакви други лица не са засегнати от обжалваната заповед, тъй като тяхната собственост не е предмет на заповедта. Липсата на засягане на права и законни интереси на лицата Н. Т. Т. и Т. Н. Т. е пречка за участието както в административното, така и в съдебно-административното производство поради липса на правен за участие интерес. Поради това отказът на съда за конституирането им като заинтересовани в процеса страни е законосъобразен. В този смисъл следва да се има предвид, че според вещото лице Ранделова премахването на процесните сгради е възможно без да се нанесат повреди върху сгради с идентификатори [номер] и [номер], за които сгради се твърди собственост от лицата Н. Т. Т. и Т. Н. Т.. Неоснователно се явява и възражението пред касационната инстанция, че адресатът на заповедта не е бил изслушан от комисията, изготвила констативния протокол от 29.01.2024 г., препоръчващ премахването на сградите. Видно от самия протокол проверката от назначената за целта с изрична заповед на кмета на район "Северен"-Пловдив комисия е извършена в присъствието на собственика С. И. И.. Същият като присъстващ е могъл да направи своите възражения и несъгласия, но не е сторил това поради собствената си воля. Поради това липсата на изслушване от страна на комисията на С. И. е изцяло по негова причина, а не поради пропуск на назначената комисия за извършване на проверка или пропуск на административния орган. Освен това С. И. е изрично уведомен от общинската администрация, в 7-дневен срок, считано от 06.02.2024 г. на основание чл. 196, ал. 2 ЗУТ, че има възможност да бъде изслушан от членовете на назначената комися, както и да представи писмено становище. Същият се е възползвал от тази възможност, като е депозирал жалба с вх. 3-2400-9/5/12.02.2024 г. която да се счита за несъгласие с изготвения от комисията протокол. Предвид изложеното не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 196, ал. 2 ЗУТ, изразяваща се в неизслушване на заинтересовано лице. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, първоинстанционният съд е постановил решение при правилно приложение на относимия материален закон и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Решението е процесуално и материалнозаконосъобразно и обосновано и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,