Решение № 6246 от 5.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10293/2010 г.

Решение № 6246 от 5.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10293/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Моезия Ойл енд Газ" ООД, Дъблин, Република Ирландия (Моезия), против Решение на Министерския съвет на Република България (РМС) № 299/12.05.2010 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното РМС, на основание чл. 50, ал. 2 във връзка с чл. 23, ал. 4 и чл. 46, ал. 2, т. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) е прекратена процедурата за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ от блок 1-6 "Пелово", разположен в област Плевен. Недоволен от решението, жалбоподателят го обжалва. Твърди, че то е неправилно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Моезия отговаря на всички изисквания на закона (чл. 23, ал. 1 от ЗПБ) за участие в конкурса и осъществяване на дейност по търсене и проучване на подземни богатства и е допусната до участие в него, видно от Писмо № Е-26-М-130/12.10.2009 г. на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Моли обжалваното РМС да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - Министерският съвет на Република България (МС), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна - министърът на икономиката, енергетиката и туризма (министъра/ът), също оспорва жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, пето отделение (ВАС), прие за установено от фактическа страна следното: С РМС № 129/05.03.2009 г. (обн. ДВ бр. 20/17.03.2009 г.) е открита конкурсна процедура за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗПБ. назначена със Заповед № РД-16-633/29.06.2009 г. на министъра Конкурсна комисия. Видно от приложения по делото Протокол № 3 от заседание на тази Комисия, за участник спечелил конкурса за предоставяне на разрешение за проучване на подземни богатства, е обявен жалбоподателя Моезия. Със същия протокол Комисията е взела решение да предложи на министъра да представи пред МС проект за решение за избор на дружеството за титуляр на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в блок 1-6 "Пелово". С доклад, внесен в МС на 21.04.2010 г. министърът е направил предложение за прекратяване на откритата процедура. Позовавал се е на обстоятелствата, че кандидатът класиран на първо място, не отговаря на изискванията на закона. Той не е представил счетоводните отчети на дружеството за три години назад. Освен това при класираните на кандидатите, част от членовете на комисията не са спазили утвърдената методика. Те са оценили конкурсните предложения по своя преценка, а не съобразно математическата формула, в която се въвеждат параметрите от конкурсното предложение. Въз основа на внесения доклад, МС е постановил обжалваното пред ВАС РМС № 299/12.05.2010 г. С него, на основание чл. 50, ал. 2 във връзка с чл. 23, ал. 4, чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ, е прекратил процедурата за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в блок 1-6 "Пелово" в област Плевен. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на ВАС прави следните правни изводи: Оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като изводът на административния орган за наличие на основания за прекратяване на процедурата за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства е направен в противоречие с разпоредбите на ЗПБ. Член 50, ал. 1, т. 2 от ЗПБ (ред. ДВ бр. 70/2008 г., в сила към датата на постановяване на обжалваното РМС), предвижда след класиране на участниците от конкурсната комисия, по предложение на съответния министър (чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от ЗПБ), МС да издаде разрешение за търсене и/или проучване на подземни богатства на избрания за спечелил конкурса кандидат. В случай, че са налице нарушения по чл. 23, ал. 4 от ЗПБ или обстоятелства по чл. 56 от с. з., органът може да откаже да издаде разрешение (чл. 50, ал. 2 от ЗПБ). Правомощията на МС след приключване на класирането на кандидатите са изчерпателно изброени в цитирания текст. И при двете хипотези, МС е длъжен да се произнесе с акт по същество, като няма право да прекрати процедурата. Ето защо обжалваното РМС в този смисъл е постановено в противоречие с нормата на чл. 50, ал. 2 от ЗПБ и е незаконосъобразно. Като такова, то подлежи на отмяна. Разпоредбите чл. 23, ал. 4 и чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ, на които органът се позовава, също не обосновават правото му да прекрати процедурата. Оспореното РМС е постановено в нарушение и на тези норми. Първата от тях регламентира принципите, по които се провежда процедурата за издаване на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства. Нарушението `и е основание за отказ да се издаде разрешение (чл. 50, ал. 2 от ЗПБ). Втората е основание съответната конкурсна комисия да откаже по реда на чл. 47, ал. 2 от ЗПБ, във връзка с чл. 46, ал. 3 от ЗПБ, да допусне до участие кандидат, който не отговаря на предварително обявените условията. Цитираните нарушения са основание за отмяна на оспорения акт. Следва да се посочи и това, че тълкуването на нормата на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ, обосноваващо недопускане на жалбоподателя до участие в конкурса, не се споделя от настоящия състав. Действително разпоредбата изисква към заявлението за участие в конкурса да се приложи и извлечение от годишните счетоводни отчети за последните три години. Разгледано съобразно правилата на систематическото и логическо тълкуване, изискването на цитирания текст следва да се възприеме като условие, с което конкурсната комисия ще се съобрази в зависимост от датата на регистрация на кандидата. В разглеждания случай следва да отчете обстоятелството, че Моезия е регистрирано през 2008 г. и няма обективна възможност да представи такива счетоводни отчети. Възприеманото на нормата на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ като императивна, ще доведе до ограничаване на кандидатите до юридически лица, регистрирани поне три години преди датата на конкурса. Това не намира опора в конституционният принцип за равнопоставеност на икономическите субекти, съгласно чл. 19 от Конституцията и останалите текстове на ЗПБ. В подкрепа на така направеното тълкуване е и обстоятелството, че текстът на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ е изменен именно в този смисъл с ДВ бр. 100/2010 г. Липсват основания за отказ да се издаде разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по смисъла на чл. 23, ал. 4 от ЗПБ. Конкретни нарушения на изброените в текста принципи в оспореното решение не са посочени, а освен това участието в конкурса на кандидат, който не отговаря на условията (ако се приеме, а жалбоподателят е такъв), следва да се прецени като нарушение на процедурните правила, но не и на принципа на конкуренцията. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че РМС № 299/12.05.2010 г. на следва да бъде отменено и преписката да се изпрати на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по същество. По делото е направено искане от жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски. Предвид правните изводи на съда, то се явява основателно. Представени са доказателства за такива в размер на 50,00 лв., които ответникът следва да му заплати. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение