Решение № 420 от 15.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 424/2009 г.

Решение № 420 от 15.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 424/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец Л. Г. Б. срещу решение № 68/19.05.2009 г. на Апелативен съд-Велико Търново, постановено по внохд № 70/2009 г. по описа на съда, с което е изменена първоинстанционната присъда на Плевенски окръжен съд от 19.01.2009 г. по нохд № 3/2008 г. В депозираната касационна жалба се декларира нарушение на съдопроизводствените правила, несъблюдаване на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, и на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Очертаната позиция се обосновава с фрагментарни доводи за несъответност на индивидуализираната наказателна санкция на тежестта на извършените престъпления и с бланкетни възражения за игнориране на претърпените от пострадалото лице болки и страдания, и на продължителността на проведеното лечение при диференциране на гражданската отговорност. Предлага се правоприлагане разпоредбата на чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК и ревизия на атакувания съдебен акт в санкционната и гражданско-осъдителна част. В съдебно заседание на 13.10.2009 г. частният обвинител и граждански ищец Б., и неговият п., надлежно уведомени не се явяват пред касационната инстанция. Същите не сочат аргументи, подкрепящи релевираните в жалбата основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК и допълнителни съображения за процесуална необходимост от увеличаване на размера на определеното наказание и на присъдените обезщетения. В настоящото производство не участвува лично и подсъдимият В, редовно призован. Процесуалният представител на подсъдимото лице, охранявайки неговите права и законни интереси, пледира за неоснователност на подадената касационна жалба. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 7 от 19.01.2009 г., постановена по нохд № 3/2008 г., Плевенски окръжен съд е признал В. К. М. за виновен в извършени на 03.06.2007 г. множество престъпления по чл. 142а, ал. 1 НК и чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, и при условията на чл. 23, ал. 1 НК го осъдил на девет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 НК отложил с тригодишен изпитателен срок. Със същия съдебен акт в съответствие с разпоредбите на чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, първостепенният съд е ангажирал и гражданската отговорност на подсъдимото лице за сумите от 500 /петстотин/ лева, възмездяващи неимуществените вредни последици от престъпното посегателство по чл. 142а, ал. 1 НК и 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляващи обезщетение за претърпените болки и страдания при непозволеното увреждане от престъпното деяние по чл. 129 НК, като отхвърлил гражданските искове до пълния им предявен размер, поради неоснователност и недоказаност. С обжалваното въззивно решение от 19.05.2009 г., Апелативен съд-Велико Търново е изменил първоинстанционната присъда в гражданско-правната част, като увеличил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от престъплението по чл. 129 НК на 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева. Установеният регламент на настоящото съдебно производство обосновава заключение, че депозираната касационна жалба на Л. Б. срещу решение № 68/19.05.2009 г. на Великотърновски АС, в частта относно релевираните бланкетни оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, индициращи на формално упражнени процесуални права е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на инкорпорираните в чл. 346 чл. 355 НПК правни норми обосновават заключение за очертани предели на касационната проверка, лимитирани от определените процесуални субекти, чрез посочване на атакуваната част на влезлия в сила съдебен акт, основанията и данните които ги подкрепят. Дерогирането на визираните предписания мотивира обективна невъзможност за касационната инстанция да изпълни възложените й от разпоредбата на чл. 354 НПК, права и задължения, и да реализира компетентността, с която е оторизирана. В конкретния казус частният обвинител Б. и неговият процесуален представител са пренебрегнали законовите изисквания да посочат ангажираните касационни основания, регламентирани в чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК и аргументи, обезпечаващи претенцията за наличие на същите, и да ги материализират по предвидения ред в подадената жалба или с последващи писмени допълнения и уточнения в съдебно заседание. Това препятствува осъществяване на процесуални действия на основание чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК в рамките на касационното производство и предопределя служебна проверка от настоящата инстанция, недопустима съгласно действуващото законодателство. По изложените съображения и в пределите на възложения от закона и ограничен от съдържанието на депозираната жалба инстанционен съдебен контрол, ВКС разгледа само предявените фрагментарни доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и очертаните възражения за прекомерна заниженост на присъдените на пострадалото лице обезщетения за неимуществени вреди, като формира вътрешно убеждение за тяхната неоснователност. При диференциране на наказателната отговорност въззивната инстанция е преценила задълбочено тежестта на инкриминираните престъпления съобразно индивидуализиращите ги характеристики. С юридически усет е интерпретиран механизма на престъпните деяния по чл. 142а, ал. 1 НК и чл. 129, ал. 2 НК, обективиран в конкретиката на извършените неправомерни действия и използуваните средства, в интензитета на упражнените принуда и физическо насилие, в техните времеви измерения и насочеността им. Компетентно е коментиран настъпилият общественоопасен вредоносен резултат и медикобиологичните признаци на причинените телесни увреждания на Л. Б. /счупване на главата на дясната малкопищялна кост, съчетано с мекотъканно нараняване на дясната колянна става, довело до трайно затрудняване движението на десния крак и лека телесна повреда извън обсега на очертаната съставомерност по чл. 129 НК, изразяваща се в порезна рана на дясното рамо/. Проявен е професионализъм и с поставения акцент на дългогодишните приятелски отношения между подсъдимия М. пострадалото лице, на мотивите и подбудите за реализираната противоправна дейност и на психофизическото състояние на нейния автор, последното от които предпоставено от загубата на лични вещи /връхната дреха и парите/, провокирано след злоупотреба с алкохол и характеризиращо се с мнителност, намалени волеви задръжки и гняв. Предопределящи налагането на наказателната санкция, са и фактите, свързани с личността на дееца, неговия социален статус, семейно положение и съдебно минало /трудово ангажиран, баща на малолетно дете, за което се грижи, осъждан с влязъл в сила съдебен акт на Плевенски РС по нохд № 966/2004 г. и нохд № 887/06 г. за извършени през 2001 и 2004 г. престъпления по чл. 216, ал. 3 и чл. 339, ал. 1 НК на наказание глоба./ Визираните фактически данни, оценени обективно и в съответствие с изискванията на чл. 36 НК, са обусловили определянето на наказание за включените в обсега на съвкупността престъпни деяния - лишаване от свобода за срок от девет месеца, с приложение института на условното осъждане, което касационната инстанция, с оглед характера и спецификата на престъплението, в което като акт на поведение се проявяват социални, психологически и индивидуални качества и особености на неговия извършител, и предвид личността на подсъдимия, намира за справедливо като вид, размер и начин на изпълнение. Подобни съображения мотивират касационната инстанция да не сподели представените аргументи в касационната жалбата за явна несправедливост на наказателната санкция и да прецени като необосновано съпровождащото го искане за връщане на делото на САС за увеличаване размера на наложеното на В. М., наказание - лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно. Атакуваният въззивен акт е правилен и обоснован, и в гражданско- осъдителната си част. Великотърновски апелативен съд е обсъдил обективно правнозначимите за претендираната и ангажирана гражданска отговорност на подсъдимото лице факти и внимателно анализирал доказателствените средства по настоящото дело, обезпечаващи същите. Задълбочено са коментирани обстоятелствата, обуславящи формулираните изводи на въззивната инстанция относно основанието и размера на индивидуализираните обезщетения за неимуществени вреди на конституирания граждански ищец - Л. Б. Законосъобразно, в съответствие с данните по делото, обосноваващи престъпната съставомерност на инкриминираните действия на подсъдимия В възприетата правна квалификация, при съблюдаване съдържанието на разпоредбите на чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД и критериите за справедливост, са репарирани претърпените неимуществени вредоносни последици от посегателствата по чл. 142а и чл. 129 НК. Въззивният съдебен състав е съобразил негативните емоционални преживявания, унижение и стрес при осъщественото противозаконно лишаване от свобода, изследвал е понесените физически болки и страдания от причинените на пострадалото лице телесни увреждания, преценил естеството на настъпилите в непосредствена връзка с вредоносния резултат, усложнения и съпътствуващото ги лечение, като отчитайки последвалото възстановяване, определил размера на претендираните и дължими обезщетения. Те са аргументирани убедително от въззивния съд, обезпечени от доказателствения материал по делото и не компрометират принципите за справедливост, поради което настоящият състав не намира основания за корекция в претендираната от касатора посока. По изложените съображения касационната инстанция счита, че в пределите на възложената й компетентност и с оглед предоставените й процесуални възможности в съдебното производство, образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец Л. Б., следва да остави в сила въззивния съдебен акт, с който е изменена присъда № 7/19.01.2009 г. на Плевенски окръжен съд, по нохд № 3/2008 г. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение