Решение № 6415 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7538/2012 г.

Решение № 6415 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7538/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Хасан Али Хайдар - гражданин на Ирак, срещу решение № 2281 от 26.04.2012 г., постановено по адм. дело № 7346 от 2011 г. от Административния съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез процесуалния си представител, в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Хасан Али Хайдар срещу решение № УП-391 от 1.08.2011 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 вр. чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че изложените от лицето причини не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Представената от молителя бежанска история била изпълнена с противоречия и несъответствия, което я правело непоследователна и съответно недостоверна, така че описаните факти и обстоятелства да обуславят наличието на реални заплахи, относими към предоставянето на бежански статут. Правилно административният орган бил приел, че не се установяват основания за предоставяне на бежански статут - от бежанската история не можел да се направи обоснован извод за наличие на основателна причина жалбоподателят да изпитва опасения за сигурността и правата си по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Съдът е приел също, че търсещият закрила не е обосновал и твърдения, които да могат да бъдат подведени под някоя от хипотезите на чл. 9, ал. 1 и 8 от ЗУБ, и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. За да достигне до този извод, е направил преценка на фактите, свързани с личното положение на молителя, и се е позовал на справките на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ. Решението е правилно. При постановяването на решението си съдът правилно е преценил данните по делото и направените от него изводи са обосновани и съобразени със закона. Законосъобразни са изводите за липса на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изтъкнатите от Хасан Али Хайдар причини за напускане на Ирак не обосновават основателен страх от преследване, което да е поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. За него не е налице обоснован страх и индивидуализиране на заплахата от преследване по някой от сочените признаци по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. Фактите, които представя като своя лична бежанска история, са противоречиви, както правилно е установил и първоинстанционният съд. Същите са свързани с други лица и с отминали събития. Жалбоподателят твърди, че имал проблеми по времето на Саддам Хюсеин, тъй като баща му и двамата му братя отказали да станат членове на БААС. След падането на режима отново имал проблеми поради нечленуване в БААС. През 2008 г. бил пресрещнат от двама маскирани мъже и те му казали, че трябва да бъде убит, тъй като не е бил чл. на БААС. Такова твърдение звучи абсолютно неправдоподобно предвид общоизвестните факти, а именно, че режимът на партия БААС е паднал през 2003 г. Пет години по-късно потенциални жертви в Ирак са бивши членове на тази организация, а не такива, които не са били или не са искали да станат нейни членове. Бежанската история на търсещия закрила е изпълнена и с други твърдения, които са противоречиви и нелогични. На тях първоинстанционният се е спрял и ги е разгледал подробно. За противоречията, изпълващи цялата му бежанска история, чужденецът се позовава в касационната жалба на грешки в превода. Следва да се отбележи, че от влизането му в страната с него са били проведени три интервюта, на които са присъствали и са превеждали двама преводачи от арабски език. На проведените две открити съдебни заседания пред Административния съд - София-град, е превеждал трети преводач. Нелогично и необосновано е твърдението, че и тримата преводачи не разбират добре арабски език и че това е причината за отчетените от съда противоречия в бежанската история на чужденеца. Макар и нормите на ал. 2 и 3 на чл. 8 от ЗУБ да дават възможност за по-широко тълкуване на понятието "преследване", по смисъла на ал. 5 от същия текст това преследване отново следва да бъде основано на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение - нещо, което не е доказано от търсещия закрила. Не е бил обоснован основателен страх от преследване по никой от посочените признаци, както и поради това, че чужденецът е сунит. Същият е живял в квартал на гр. Багдад, който е с преобладаващо сунитско население. Споменаването, че имало съседска омраза и заплахи към сунитското население, не може да се приеме за наличие на обоснован страх от преследване по причина на религия. Правилно съдът е приел, че липсват и основанията по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Такъв се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Основно изискване на закона е опасността да е реална. По отношение на първите две хипотези (т. 1 и 2 на ал. 1) в бежанската история се съдържат множество противоречия, които създават съмнение относно достоверността на твърденията за отправени заплахи. Същите, както вече беше отбелязано, са нелогични и не могат да обосноват наличие на реална заплаха от визираните в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ посегателства върху личността му. Също така от представените пред настоящата инстанция актуални справки на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ от февруари и март 2013 г. е видно, че обстановката в Ирак, макар и да е нестабилна и неспокойна, не може да се определи като наличие на въоръжен конфликт, което да обоснове предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Административният съд е разгледал подробно представените пред него справки и е преценил фактите от тях в съвкупност с данните по личната бежанска история на чужденеца, като е обосновал и направения извод, че няма основание за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Този извод е обоснован и законосъобразен. По изложените съображения решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,