Решение № 15189 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3392/2012 г.

Решение № 15189 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3392/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 96 от 17.01.2012 г. по адм. дело № 3317/2011 г. на Административен съд - Варна. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна Хатче Ахмед Емин с. Медковец, община Дългопол, област Варна, редовно призована не се явява, не се представлява и не е взела становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Хатче Ахмед Емин с. Медковец, община Дългопол, първоинстанционният съд е прогласил нищожност на акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/32021 от 22.07.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 341,69 лв. по Сфема за единно плащане на площ /СЕЕП/, във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 03/060709/26441. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на компетентност на издателя на акта. Решението е неправилно и следва да се отмени. Настоящият състав на ВАС не споделя изложените правни съображения за липса на компетентност на издателя на акта. Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ"Земеделие" е предвидена възможност изпълнителният директор да делегира част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник изпълнителните директори и на административните директори на областните дирекции на фонда след предварително решение на управителния съвет. Съгласно утвърдената съдебна практика на ВАС /адм. д. № 988/2011 г.; адм. д. № 12741/2010 г.; адм. д. № 2258/2010 г.; адм. д. № 11947/2009 г.; адм. д. № 8069/2010 г.; адм. д. № 1040/2010 г.; № 2951/2012 г., 3477/2012 г./ изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" може да делегира част от предоставените му от управителния съвет правомощия на зам. изпълнителния директор след предварително решение на УС. Със заповед № 01-80/1288/08.04.2011 г./служебно известна на ВАС/ изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" делегира права на зам. изпълнителния директор, включително и такива да подписва актове за установяване на публични държавни вземания по схеми и мерки по директни плащания. С Протокол № 17 от 07.04.2011 г., приложен към делото/л. 38/ УС на фонда е взел решение АУПДВ по директни плащания да се издават и подписват от зам. изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", в чиито ресор е отдел "Директни плащания на площ". При тези данни оспореният АУПДВ на зам. изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" е валиден административен акт, издаден от компетентен орган в изискуемата писмена форма. Делото е попълнено с относими за правния спор доказателства за решаването му по същество, включително е приета и съдебно счетоводна експертиза, с която са устатновени всички относими за спора факти. Съдът в мотивите си е обсъдил и законосъобразността на акта, като е изложил правни съображения за неговата незаконосъобразност. Ето защо решението ще следва да се отмени и с оглед процесуална икономия да се постанови друго, с което се отмени акта за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/32021 от 22.07.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, като незаконосъобразен. По същество на правния спор, Върховният административен съд приема следното: Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник - изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не са изложени. Административният орган е посочил, че издава акта въз основа на кръстосани проверки на данните в заявлението, от които ставало ясно, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане без да посочи каква е тази част и въз основа на какви проверки. Такива основания и мотиви не са изложени и в документи, изготвени във връзка с издаването на административен акт, а при липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства. Освен това, последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че при така установеното от фактическата страна и приложимите правни норми, се налага извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането, следващо подаването на заявлението от 2.06.2009 г./л. 23 от адм. д. № 3317/2011 г./, е извършено на 12.12.2009 г./л. 23/, а административният акт е издаден на 22.07.2011 г., т. е. повече от една година след плащането и след преклудиране на възможността за принудително възстановяване на сумата. Предвид изложеното и защото изплатената сума, която е получило лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение АУПДВ следва да бъде отменен. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,