Решение № 7881 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12490/2011 г.

Решение № 7881 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12490/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "БГЕ" ООД, гр. София, чрез пълномощника му - адв. Георгиев, против Решение № 1075/11.03.2011 г. по адм. дело № 7128/2010 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "БГЕ" ООД, гр. София, срещу РА № 200090568/18.03.2010 г., потвърден с Решение № 765/27.05.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ"-София при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружествата са определени задължения за ДДС, в общ размер на 118 043.78 лева, ведно с лихвите върху тази сума, за д. п. 25.07.2008 г. до 30.09.2008 г., като неоснователна. От съвкупната преценка на събраните доказателства, включително и съдебно-счетоводната експертиза, съдът е приел, че оспорения РА е законосъобразен, тъй като са налице законовите предпоставки за приложението на чл. 102, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 99, ал. 3 от ЗДДС, тъй като по отношение на жалбоподателя е налице ВОП по 16 бр. инвойс фактури на употребявани товарни автомобили и ремаркета от регистрирано по ЗДДС лице в Испания, за които същия като нерегистрирано по ЗДДС лице е бил длъжен, но не е заплатил ДДС, за периода от изтичане на срока за подаване на заявление за регистрация, до датата на която е регистрирано от органите по приходите за нуждите на ЗДДС, а именно от 25.07.2008 г. до 30.09.2008 г. /регистрацията е настъпила на 1.10.2008 г./. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. По спорния за делото въпрос, а именно коя е датата на възникване на данъчното събитие по процесните ВОП, предмет на 16 бр. инвойс фактури, с която се свързва и задължението на касатора за регистрация по ЗДДС, на основание чл. 99, ал. 3, вр. с ал. 2 от ЗДДС, съдът правилно е възприел, че тази дата, съвпада с датата на издаване на фактурите, първата от които, достигнала облагаема стойност над 20 000 лева е от 31.07.2008 г., на стойност 29 000 евро, а последващите са от 31.07.2008 г., 31.08.2008 г. и 30.09.2008 г. Правилата за определяне момента на настъпване на данъчното събитие при ВОП са установени в чл. 63, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата, данъчното събитие при ВОП възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, това е датата на която собствеността върху стоката е прехвърлена. Пред органа по приходите не е имало спор, че данъчното събитие съвпада с датата на издаване на фактурите. Освен това по делото е установено, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че придобитите по тези фактури стоки, са заприходени в счетоводството на касатора като ДМА и отнесени по с/ка № 205 - Транспортни средства, към датата на придобиването, която е датата на фактурите. Подробно тези свои констатации вещото лице е отразило в Таблица 2 към заключението си. Горното опровергава оплакването в касационната жалба, че датата на данъчното събитие по тези ВОП е определена неправилно и че тя съвпада с датата на регистрацията им, а именно 1.10.2008 г., а не 31.07.2008 г. Неоснователни са и оплакванията, че обжалваното решение противоречи на чл. 73а, ал. 2 от ЗДДС и § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДС. Оплакването е разгледано от първоинстанционния съд, който е изложил мотиви за неприложимост на разпоредбите за визирания период, тъй като за същия касаторът не е имал регистрация по ЗДДС, които са правилни. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Съобразно този резултат искането на касатора за присъждане на разноските пред касационната инстанция е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение