Решение № 13865 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8446/2011 г.

Решение № 13865 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8446/2011 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Добрич против решение № 67 от 27.05.2011 г., постановено по адм. дело № 285/2010 г. на Административен съд Добрич с което е отменена заповед Заповед № РД-10-97/7.04.2010 г. на директора на ОД "Земеделие" - гр. Добрич за прекратяване на процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2009/2010 г. за землищата на територията на област Добрич. В касационната жалба са развити доводи, че постановеното решение е неправилно - постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, както и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че заповедта представлява втори отказ за издаване на заповед по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, тъй като с нея по същество не се засягат права и законни интереси на гражданите. Изложено е, че тъй като в закона не е предвидено прекратяване на процедурата, и тъй като е издадена след срока по § 7 по своето съдържание тя има информативен характер относно причините за неиздаване на заповед по чл. 37в ЗСПЗЗ. Иска отмяна на така постановеното съдебно решение. Ответникът - ЕТ "Ренесанс - КПДТ - Кирил Жендов" от с. Крушари, представя писмен отговор, с който взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Излага становище за правилност на оспореното решение като краен резултат. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС Добрич е било образувано по жалба на ЕТ "Ренесанс - КПДТ - Кирил Жендов" от с. Крушари против Заповед № РД-10-97 от 7.04.2010 г. на Директора на ОД "Земеделие" - гр. Добрич, с която е прекратена процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2009/2010 г. за землищата на територията на област Добрич. Съобразно правомощията си по § 7 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, административният орган - Директорът на ОД "Земеделие" Добрич с писмо № РД-05-001208/23.03.2010 г. е поискал информация от всички общински кметове на територията на областта за работата на назначените от тях комисии по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ за стопанската 2009/2010 г. Поради непостъпили данни за назначаване на комисии по реда на чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, нито сключени споразумения между собствениците/ползвателите за землищата в общината, съответно и доклади на комисиите, които да съдържат разпределението на масивите за ползване, данни за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, за техните собственици и дължимото рентно плащане, Директорът на ОД "Земеделие" Добрич е издал процесната заповед, с която е прекратил процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2009/2010 г. за землищата на територията на област Добрич. С решението предмет на настоящото производство АС Добрич е отменил оспорваната заповед, в частта отнасяща се за 15 землища в община Добричка и община Крушари, област Добрич, и землище гр. Добрич, а именно: с. Александрия, Бистрец, Добрин, Загорци, Земенци, Крушари, Лозенец, Полк. Дянково, Северци, Телериг при Община Крушари, с. Божурово, Овчарово, Росеново, Свобода при община Добричка и гр. Добрич. За да достигне до този резултат административният съд е приел, че по същество с оспорената заповед административният орган отказва да издаде заповед по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ за всяко едно от землищата на територията на област Добрич. Приел е, че заповедта е постановена в нарушение на императивната разпоредба на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, съгласно която административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането, а именно липсата на влязъл в сила в сила административен акт със същия предмет и страни. Извел е извод, че тъй като с § 7 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 94/27.11.2009 г.) е предвидено задължението на Директора на ОД "Земеделие" да издаде заповедите по чл. 37в, ал. 4 за стопанската 2009/2010 г. в срок до 1.03.2010 г., към момента на издаване на заповедта - 7.04.2010 г., е бил налице мълчалив отказ да издаде заповед по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ за стопанската 2009 г./2010 г. Изложено е, че предвидения съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК едномесечен срок за оспорване на мълчаливия отказ е изтекъл на 1.04.2010 г., преди издаване на процесната заповед. От тук е изведен извод, че заповедта е постановена при влязъл в сила към момента на издаването й мълчалив отказ на същия орган със същия предмет и страни, с което е допуснато нарушение на административно-производствените правила. По тези съображения е приел заповедта за незаконосъобразна и я е отменил в оспорената част. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. Изводите на административния съд относно наличието на влязъл в сила мълчалив отказ не се споделят от настоящия състав. Задължението за издаване на заповед по чл. 37в, ал. 4 произтича пряко от закона. В настоящия случай не е налице сезиране на органа, затова не може да се приеме наличието на мълчалив отказ доколкото сроковете за изпълнение на задълженията на администрацията са инструктивни и не могат да обосноват наличието на такъв. Неоснователни са твърденията на касатора, че оспорената заповед не представлява административен акт, а има само уведомителен характер. Правилно административният съд е констатирал, че същата е административен акт издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма. Правилен е и изводът, че по същество същата представлява изричен отказ да се издаде заповед по чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ. Но същата е незаконосъобразна на друго основание. Оспорената заповед е издадена на основание § 7 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, съгласно който неиздадените заповеди по чл. 37в, ал. 4 за стопанската 2009 - 2010 г. до влизането в сила на този закон се издават от директорите на областните дирекции "Земеделие" в срок до 1 март 2010 г. В посочената разпоредба, както и в ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му не се съдържа уредба, даваща възможност за прекратяването на процедурата, както е посочил и самият касатор в касационната си жалба. Същият обосновава прекратяването с липса на обективна възможност да издаде заповед по 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ, поради несформиране на комисии по ал. 1, а от там и липса на доклади съдържащи данни относно сключените споразумения, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане. До влизане в сила на ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 94), правомощието за назначаване на комисиите по чл. 37в, ал. 1 е било на кметовете на съответните общини. Независимо от това обстоятелство към момента на издаване на процесната заповед - 7.04.2010 г., с измененията на ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ - ДВ, бр. 94/27.11.2009 г., задължението за назначаване на комисиите е било вменено на Директора на ОДЗ. Въпреки доводите на касатора, че законодателят е имал предвид следващата стопанска година, фактически към момента на издаване на заповедта той е бил компетентният орган по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Следователно обосновавайки се с липсата на комисии, същият е постановил една незаконосъобразна заповед. Не може отказът на директора на ОДЗ за издаване на заповед по чл. 37в, ал. 4 да бъде обоснован и да черпи права от собственото му неправомерно поведение. Друг е въпросът доколко е законосъобразно постановяване на отказ за издаване на заповед по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ подробно е регламентирана процедурата за разпределение на масивите в землищата. Същата приключва със заповед на директора на ОДЗ, който въз основа на доклад на комисията по ал. 1, съдържащ сключеното споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, издава заповед за разпределение на масивите в землището. Такава заповед се издава за всяко едно землище, за което съответно има сформирана отделна комисия. В тази хипотеза директорът на ОДЗ действа при условията на обвързана компетентност - при наличието на доклад на комисията той е длъжен да издаде заповед. Съгласно чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ, когато в срока по ал. 1 и 4 директорът на областната дирекция "Земеделие" не издаде заповедта, всяко заинтересовано лице може да поиска издаването й от министъра на земеделието и храните. Следователно законодателят е предвидил хипотезата за неиздаване на заповед, но не и отказ за издаването й. Отделно от това посочената процедура е уредена като постоянно действаща, доколкото всяка стопанска година въз основа на настъпили промени и сключени споразумения същата се актуализира. От тук следва изводът, че не е предвиден ред за прекратяването й. По тези съображения правилно административният съд е отменил заповедта, в частта отнасяща се до землищата, в които ЕТ "Ренесанс - КПДТ- Кирил Жендов" обработва земеделски земи. Пред тази инстанция в представения отговор на касационната жалба ответника по не я претендира разноски в размер на 150 лв. Доказателства обаче за направени такива разноски липсват по делото, поради което искането се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,